Може ли НАТО да оцелее след Тръмп и Путин?

Когато лидерите на НАТО се срещнат в Брюксел тази седмица, всички погледи ще бъдат вперени в Доналд Тръмп и исканията му европейските държави да плащат повече за отбрана. Истината обаче е, че за да бъде запазен съюзът ефективен - или дори жив - ще е нужно много повече от намирането на допълнителни средства или успокояването на американския президент.

В много отношения НАТО, която става на 70 догодина, намери ново предназначение и ефективност със завръщането на Русия като заплаха. Откакто Москва анексира Крим през 2014 г., организацията с 29 държави членки значително увеличи ученията и разполагането на военни по северния и източния си фланг. Въпреки оплакванията на Тръмп, повечето държави членки са увеличили военните си разходи - независимо че малко от тях достигат целта да отделят най-малко два процента от брутния си вътрешен продукт за собствената си отбрана.

В същото време обаче, избирането на Тръмп причини криза от почти екзистенциален характер. Очакванията за срещата на върха в Брюксел рядко са били по-ниски - всъщност, лидерите на НАТО вероятно ще се радват на всичко, различно от катастрофа. В реч от миналата година президентът на САЩ ги разкритикува безпощадно и не потвърди изрично Член 5, клаузата за взаимна защита на алианса. След като търговските и други различия взеха връх миналия месец на срещата на Г-7 в Канада, мнозина очакват срещата на НАТО да е още по-злополучна.

Справянето с неблагоприятните дипломатически последици от това, което ще се случи през следващите няколко дни - включително срещата на Тръмп на 16 юли с руския президент Владимир Путин във Финландия - ще бъде важно, ако НАТО иска да предотврати задълбочаване на кризата. По тази причина настоява за инвестиции и сътрудничество във военната сфера с основните европейски държави, най-вече Германия. За да се защити наистина обаче, алиансът трябва да направи значително повече, за да изгради своята устойчивост, гъвкавост и способност да се справя с предвизвикателствата пред националната сигурност, по-сложни от всичко, за което първоначално е бил замислен.

Новината от края на миналата седмица, че британка е починала от излагане на същото нервнопаралитическо вещество, използвано при предполагаемия опит за убийство срещу бивш руски двоен агент в английския град Солсбъри, напомня точно колко неортодоксални могат да бъдат някои от тези заплахи. Също като кибератака или предполагаема намеса на Москва в избори, отравянето в Солсбъри не попада в категорията на конвенционално военно нападение, което би задействало клаузата за самоотбрана.

Все повече надделява мнението, че сега организацията се нуждае от "Член 5а", който държавите да могат да задействат, когато се изправят срещу такава нетрадиционна атака. Подобна стъпка би изпратила сигнал на Москва, че Западът сериозно се противопоставя на такива действия.

Финансовите санкции срещу свързани с Кремъл инвестиции в западните държави вече предлагат вариант за отговор за правителствата от НАТО. Засега тези действия са очевидно индивидуални и един по-координиран подход би донесъл ясни ползи.

Същото се отнася и за сътрудничеството в отбраната, по-специално командването и контрола. От 2014 г. насам НАТО свърши добра работа, координирайки редица големи учения и разполагания на сили, по-конкретно чрез изнесеното напред присъствие в балтийските страни и Полша, съставено предимно от американски, британски, френски, германски и канадски военни. Истината обаче е, че в случай на евентуална атака, алиансът ще има нужда от много по-координирана командна структура от съществуващата в момента.

По време на Студената война върховният главнокомандващ на силите на съюзниците в Европа - който винаги е бил също шеф на Европейското командване на САЩ и американският офицер с най-висок ранг на континента - имаше много повече директна власт да командва войските на алианса. Впоследствие отделните държави успяха да изкопчат обратно много по-голямо право на вето върху това как се използват техните войници. При всеки евенутален конфликт това би могло да създаде хаос, а изграждането на по-централизирана командна структура би изпратила ясен сигнал на Москва, че НАТО възприема сериозно възпирането.

Същият ефект би имало и засилването на по-широката отбранителна инфраструктура на континента. В процеса на подготовка преди срещата на върха на НАТО Великобритания намекна, че Германия трябва да укрепи мостовете си и да адаптираи своята жп инфраструктура, за да се улесни придвижването на войски и бойна техника. Неотдавнашните учения на НАТО вече се фокусираха сериозно върху бързото придвижване на значителни групи войници и оръжие, и всяка действие, което улеснява този процес, отново би изпратило сигнал на Москва.

Предвид продължаващите опити на Русия за дезинформация и политическо манипулиране, може би имало смисъл и да се създаде централен хъб за много по-последователни стратегически послания от алианса. НАТО вече разполага с център за усъвършенстване на способностите за стратегически комуникации в Латвия, но той по същество е по-скоро мозъчен тръст, отколкото единен център, координиращ останалите страни. Подобен орган би могъл да работил редом със съществуващите европейски и други усилия, и за проследяване, и за неутрализиране на действията на Русия, както и за координиране на комуникациите при учения или кризи по много по-осезаем начин.

В крайна сметка обаче, както доказа Тръмп, най-голямата опасност пред алианса се крие във вътрешната политика на неговите отделни страни членки. Ако Европа и Северна Америка не могат да постигнат политически консенсус и продължат да следват все по-ексцентрични политики и политици - със или без руско подмолно насърчаване - запазването на единството на алианса ще става все по-трудно.

Това, в много отношения, ще бъде най-важният тест тази седмица.

Фактът, че Тръмп и останалите лидери желаят да теглят в различни посоки, е безспорен. Въпросът обаче е дали въпреки това могат да намерят обща кауза, за да защитават система от припокриващи се ценности. Ако не могат, тогава НАТО ще се разпадне - и западните държави ще трябва да се изправят пред едно вече несигурно бъдеще, лишени от единния фронт и структура, която ги защитаваше в продължение на 70 години.

Питър Апс от Ройтерс / БТА