На 41.място сме в Индекса на човешката свобода. Начело е Нова Зеландия

Къде сме на световната карта по свобода? Тази година индексът на човешката свобода (HFI), изготвян от Института Катон и представян в България от Института за пазарна икономика ни поставя на 41-во място от 162 държави.

Той измерва широкото понятие за свобода, включващо индивидуалните, гражданските и икономическите свободи.

В тазгодишното издание на индекса България получава общ сбор 7,78 т. от максимално възможните 10. Сред държавите в Европейския съюз по-нисък резултат имат само Унгария и Гърция. Спрямо изданието от миналата година резултатът на страната намалява с 0,04 т. без промяна на позицията ѝ в класацията. Важно е да се отбележи, че данните от тазгодишното издание са за 2016 г. – последната година, за която има сравними данни за всички включени държави. С най-висок резултат е Нова Зеландия (8,89 т.), следвана от Швейцария (8,79 т.) и Хонконг (8,78 т.). С най-ниски резултати пък са Сирия (3,77 т.), Венецуела (4,20 т.) и Йемен (4,25 т.). Спрямо миналогодишното издание човешката свобода се е подобрила в 63 държави, намаляла е в 87 държави, а в 9 е останала непроменена. Това се изразява в намаление на световния резултат с 0,01 точки.

По отделните показатели силно е представянето ни в Свободно движение, Сигурност и безопасност, Свобода на сдружаване и гражданско общество, Достъп до стабилни пари, Свобода на идентичността и взаимоотношенията. Най-слабо е представянето ни в Съдебна система и право на собственост.

Ето подробно представянето на България в тазгодишния индекс във всяка от 12-те включени категории:

1. ИНДИВИДУАЛНА СВОБОДА

1. Върховенство на закона (4,9 т.) – това е една от най-проблемните за България категории не само в настоящия индекс, но и в други международни изследвания. Основният проблем е в наказателното право (4,1 т.), но и всички индикатори, включени в тази категория, са на изключително ниско ниво, още повече за европейска държава.

2. Сигурност и безопасност (9,8 т.) – силна категория за България, а високата оценка идва от относителната липса на терористични атаки, както и от сравнителната сигурност на жените в обществото.

3. Свободно движение (10,0 т.) – България получава максималния резултат заради свободното движение на хората във и извън страната.

4. Свобода на религията (7,1 т.) – в тази категория като основни проблеми са изтъкнати правните и регулаторни ограничения на изповядването на различните религии (5,8 т.), както и на формирането на религиозни организации (7,5 т.).

5. Свобода на сдружаване и гражданско общество (9,5 т.) – най-ниската оценка тук е за формирането и работата на политическите партии (7,5 т.), а възможността за създаване на асоциации, професионални организации и др. под. е оценена с максималната оценка.

6. Свобода на словото и информацията (8,8 т.) – като слабости са посочени политическият натиск и контрол на медиите (5,8).

7. Свобода на идентичността и взаимоотношенията (9,3 т.) – високият резултат в тази категория е обусловен от правата на родителите и липсата на ограничения по отношение на разводите.

2. ИКОНОМИЧЕСКА СВОБОДА

8. Размер на правителството (7,0 т.) – България получава ниски резултати заради високите разходи на правителството (5,7 т.) и значителните трансфери и субсидии (5,8 т.). Най-добри в тази категория пък са резултатите по отношение на данъчното бреме (8,5 т.) и държавните компании (8,0 т.).

9. Съдебна система и право на собственост (4,8 т.) – най-слабата категория за България. За независимостта на съда страната получава едва 3,3 т., а доверието в полицията е оценено с 4,3 точки.

10. Достъп до стабилни пари (9,4 т.) – сравнително високият резултат е обусловен от свободата за притежаване на чуждестранна валута и дефлацията в страната през разглеждания период (2016 г.).

11. Свобода на международната търговия (8,1 т.) – ниските мита за търговия вследствие на членството на България в Европейския съюз повишават оценката на страната. Относително високи, обаче, остават регулаторните ограничения пред търговията.

12. Регулиране на кредита, труда и бизнеса (7,6 т.) – докато липсата на тежко регулиране на кредитния пазар се оценява високо (9,6 т.), бюрократичните ограничения продължават да задушават бизнеса (6,2 т.) и пазара на труда (7,0 т.).

Резултатът на България в Индекса на човешката свобода като цяло не се променя през годините. Спрямо данните за 2008 г. – първата, за която има такива - оценката на страната е с 0,07 т. по-висока. Най-слабите резултати – тези, свързани със съдебната система – дори се влошават през годините. Както показва изследването, това води до ограничаване на свободите и доходите в страната.

Индексът се формира от 83отделни показателя, групирани в 12 категории, измерени по скалата от 0 до 10 точки.Методологията включва събиране на данни от редица световни организации (например МВФ, СБ, СТО), експертни въпросници, информация от други индекси (като този за Правене на бизнес и за Глобална конкурентоспособност).

Проучването сно показва, че икономическата и индивидуалната свобода са ясно свързани – където се зачита икономическата свобода, се зачита и индивидуалната и обратно.По-високата свобода има и правопропорционална връзка с доходите на човек от населението – най-свободната ¼ от държавите имат над три пъти по-висок брутен вътрешен продукт на човек в сравнение с най-несвободната ¼ от държавите. Изследването доказва и че свободата води до зачитане на правата на жените и по-висока степен на демокрация.

Пълният текст на изследването е достъпен тук: https://www.cato.org/human-freedom-index