Новите закони срещу фалшивите новини и неуважението към властта няма да доведат до масови репресии, твърди руско издание

Борбата на руските управляващи с фалшивите новини и глобите за оскърбление на властта няма да предизвикат масови репресии, макар че дават възможност за злоупотреби, пише руското издание на сп. "Форбс", цитирано от БТА.

Вчера руският президент Владимир Путин подписа двата закона, получили шумен отзвук в страната. Предвиждат се наказания за неуважение към властта и държавните символи, също и за разпространение на недостоверна обществено значима информация - "фейкове". Путин подписа пакета въпреки експертното заключение на президентския Съвет за развитие на гражданското общество и по човешките права, според който законите трябва да бъдат доработени, посочва "Форбс".

"Не е станало нищо суперново и свръхестествено в сферата на държавната политика за регулиране на интернет. Политиката остава без промени от 2011 г. Тогава бе приета, образно казано, концепция за филтриране и прочистване на съдържанието", коментира Павел Чиков, лидер на международната правозащитна група "Агора".

Новите закони са концептуално повторение на вече съществуващи в Русия, например на закона за извънсъдебно блокиране на сайтове. Това може би сочи, че държавата не разполага с нищо по-ефективно или обратното - че засега всичко я устройва, добавя експертът.

Законът срещу фалшивите новини ще даде възможност да се изчисти информационното поле в Русия от сайтове, публикуващи т.нар. фейкове - да се избегнат евентуални вълнения, провокации и да се опази обществената сигурност, убеден е юрисконсултът Сергей Веремеев.

Времето ще покаже как ще действа законът срещу оскърбленията на властта и какви изказвания ще бъдат смятани за недопустими, смята колежката му Виктория Соколова. "Практика, годна за анализ, ще се формира най-малко година след влизането на закона в сила. Едва тогава ще станат ясни критериите за разграничаване на понятията "свобода на словото" и "неуважение към властта", казва тя.

Още преди Владимир Путин да подпише новите закони, те предизвикаха нееднозначни реакции в руското общество. Мнозина се запитаха какво точно трябва да се смята за фалшива новина и кои експерти ще установяват наличието на такова съдържание, припомня онлайн изданието "Военное обозрение".

Срещу законопроектите се изказаха над 100 журналисти и правозащитници. Те ги нарекоха "държавни репресии срещу цялата журналистическа и писателска общност", посочва "Новая газета".

Законът срещу оскърблението на властта е "първият буквално кастов закон" в Русия, "сиреч закон, който буквално с текста си разделя обществото и властта", заявява журналистът Михаил Фишман, цитиран на сайта на радио "Ехото на Москва".

"Ето, има хора - плебеи, има и елит, началници, власт в лицето на изброените в закона: парламентаристи, депутати, правителство и т. н. Ето, плебеите не бива да обиждат началниците. Такъв е буквално текстът на закона. У нас преди нямаше такива неща. Преди имахме друга концепция (. . .) Че законът един вид е равен за всички и Владимир Путин все повтаря "всички трябва да живеят според закона" - това е основната му мантра. Ние обаче разбираме, че това се отнася за хората, които са му неприятни", изтъква наблюдателят.

Правозащитникът Павел Чиков прогнозира пред електронния в. "Медуза" последиците от частичното декриминализиране на деянието "разпалване на омраза или вражда", предприето от руските власти миналия декември.

Последиците ще бъдат усетени не само от хората, срещу които бяха образувани криминални дела, но и от силовите структури, чиито функции ще бъдат преразпределени, уверява той.

Криминалните дела ще станат по-малко, но практиката по тях - по-сурова, а отговорността - по-висока, чак до лишаване от свобода доживот. Федералната служба за сигурност ще работи по деянията, които остават криминални престъпления - участие в екстремистки сдружения, създаване на терористични сдружения, публично оправдаване на тероризма и призиви към екстремистка дейност.

По-трудно е обаче да се доказват призиви, отколкото разпалване на омраза или вражда, разсъждава Чиков. Сферата на екстремистките престъпления е по-тясна, задължително трябва да се докаже наличието на дадени езикови конструкции. Те обаче се срещат далеч по-рядко, отколкото например посегателствата срещу достойнството на някаква етническа или религиозна група, добавя експертът.

За "разпалване на омраза или вражда" или за "унижение на човешкото достойнство" през 2017 г. в Русия са осъдени 571 души, за "публични призиви към екстремистка дейност" - 170, за публични призиви към тероризъм или оправдаване на тероризма - 96 души, сочат статистически данни на "Медуза", цитиран от Би Би Си.