Шевната машина се връща на мода в Белгия заради коронавируса

Шевната машина се връща на мода в Белгия заради коронавируса

Шевната машина се връща на мода в Белгия заради коронавируса

Историческо завръщане на шевната машина! В Брюксел един търговец, специализиран в малките шевни машини и аксесоари, едва смогва да реагира на търсенето от хора, които правят маски за защита от коронавируса. Оливие Бройнинкс, който управлява от 2014 г. семейна фирма в центъра на община Иксел, е един от малкото предприемачи, за които пандемията е довела до подем в дейността. До такава степен, че го кара да работи седем дни в седмицата почти денонощно, за да ремонтира шевни машини. Така, неговата фирма вече има една от най-добрите репутации в сектора в белгийската столица.

"В средата на март, когато мерките за строга самоизолация бяха обявени в Белгия и търговските предприятия бяха принудени да затворят, в началото естествено настана малко паника. Но ние продължихме да отговаряме на телефона и много бързо получихме доста заявки за ремонт, защото много хора извадиха старите си шевни машини, за да шият маски. Беше трудно да откажем. Ускорих сроковете за ремонт от 15 на 3-5 дни, за да им помогна възможно най-бързо", разказва пред Франс прес 41-годишният търговец. 

Колкото до търсенето на ластици, необходими за маските, той едва смогвал да ги обслужи. "Без да преувеличавам, имах 40-50 обаждания на ден само от търсещи ластици. Това е артикул, който обикновено никога не продаваме, може би само 10 метра на година. А сега успях да продам километри ластик", разказва Бройнинкс. 

От тази седмица Оливие Бройнинкс отново може да разчита на помощта на продавачката си. Като всички магазини за платове и галантерийни стоки в Белгия, неговият магазин е получил разрешение да отвори още от първия ден от смекчаването на карантината, защото работи в сфера, смятана за приоритетна. Облекчението обаче е донякъде, защото физическата дистанция не е лесна за спазване в съвсем малък магазин, където можеш да се блъснеш в щанд за макари, докато се разминаваш с клиент. 

"Опитваме се да се адаптираме, трябва да си изградим навици", разказва търговецът. В магазинчето могат да влизат максимум четирима клиенти наведнъж. Вътре вече работят продавачката, Бройнинкс и баща му, вече пенсионираният бивш собственик, завърнал се да помогне, за да потръгне отново работата. 

А на тротоара са се наредили на опашка няколко купувачи, на достатъчно разстояние едни от други. Сред тях е Натали Кабл, доброволка, участваща в производството на маски за една от 19-те общини в Брюксел. Дошла е да потърси ластици и конец, от които има нужда. Професионално се занимава с интериорна архитектура, но си е отделила 15-20 часа на седмица зад своята машина, за да шие маски.

"Шиенето е нещо, което винаги съм обичала да правя", казва Кабл. Когато нейната общината отправила призив за доброволци, тя веднага се отзовала и предложила да прави по 30-ина маски на седмица. И казва, че се радва да помогне, без да чака някой да й благодари за работата.

Матийо Дьоместер от Франс прес/БТА

Коментари

НАЙ-НОВО

|

НАЙ-ЧЕТЕНИ

|

НАЙ-КОМЕНТИРАНИ