Светът след утрешния ден – три прогнози за класите, хората, лидерството и необратимите промени

Застинал в ограничения и страхове насред пандемията от коронавирус светът неусетно се пренарежда. Това, може би е единствената реалност, теза, прогноза, която не разделя, а обединява мненията на интелектуалния елит на планетата в последните дни. Някои от неговите представители предричат край на глобализма, други очакват нов световен ред, трети виждат декоронизация на принципи, норми, нрави и йерархии. Ситуацията на неопределеност и неизвестна опасност подбужда хората да се доверяват само на официалните данни, което пък, според Иван Кръстев, ще доведе до завръщането на Държавата, защото тя има монопол върху експертизата. Израелският професор Ювал Ноа Харари определи два избора пред човечеството - между тоталния контрол и свободата и между националистическата изолация и солидарността със света. Американски експерти пък отбелязват, че мерките на карантината ще накарат обществото да се замисли за неравенството. Какво още можем да очакваме да се случи след утрешния ден – „Мениджър Нюз“ допълва прогностичната карта на бъдещето с няколко гледни точки.

***

Ще има противопоставяне по остта бедни-богати, труд и капитал

Елитите са изнежени, общества като нашето, които са „гърмяни зайци“, може да се окажат по-добре пригодени към ситуацията

Първан Симеонов, политолог, изпълнителен директор на „Галъп интернешънъл“ за България

Отговорът на въпроса какво ще се случи е много труден. Може да се говори за това какво ще се опита да направи светът след пандемията. На първо място, нека тя да мине. Искрено се надявам, че човечеството ще успее да излезе с по-силен имунитет и буквално, и преносно. И като теглим чертата, ще видим доколко оправдана бе тревогата на елитите. Защото се видя, че те не са особено подготвени и налучкват в движение какво да правят. От един момент нататък стана ясно, че е възможно обществата да започнат да страдат от свръхреакцията на елитите, а не толкова от самата зараза. Разбира се, приоритет винаги има човешкият живот, но продължава да стои въпросот дали властите не направиха и много глупости в опитите да го опазят.

Пандемията показа един от големите недъзи на света – той е все по-свързан, но не и на правилното място. Свързан  е чрез комуникации, търговия, свободно придвижване на хора. Но властите по света не са достатъчно свързани така, че да се вземат наднационални решения за наднационални проблеми. Оказва се, че публиката е свързана, но елитите не са. И това най-много пролича в Европейския съюз, където уж такъв проблем не би трябвало да има.

Затова след утрешния ден първото, за което ще започнем да мислим, е дали не са много импотентни глобалните организации, глобалните регулатори. И дали не трябва да се поощряват  регионалните и наднационалните механизми. Да, проблемът с вируса се решава със самозатваряне и граници, но социалните и икономически последици трябва да се решават без граници. Т.е. границите са добри за борба със заразата, но са противопоказни за борба с икономическата криза след това.

Второ, ще има със сигурност противопоставяне по остта бедни – богати. И на ниво хора, и на ниво държави. Това вече се вижда. Ще се актуализира отново въпросът за солидарността. Нещо повече - може да се стигне до ситуации, в които се обострят противоречия в общества със силно социално разслояване. Виждаме, че сред най-големите страхове на властите в момента е да не би страхът за живота и здравето да премине в страх за прехраната, което пак е страх за здравето и живота. Решението на този въпрос е времето - ограничаващите мерки да са в разумен период, да успеем да намалим разпространението на заразата така, че да не пуснем другия дух от бутилката.

Ще има не просто деление на бедни и богати, но и на труд и капитал - ново пулсиране на класови противоречия, колкото и странно да звучи. Това е и основният дебат - на кого да помагат държавите: на бизнеса, като разчитат той да се погрижи за своите служители, или на работника, за да запази работното си място. В момента интересите на труда и капитала звучат в синхрон. Но не е далече моментът, когато може да станат антагонистични. Затова важно управленско решение на властите в различните страни ще бъде кой е адресатът на помощта.

Най-вероятно ще дойде момент, в който бизнесът ще бъде основен двигател за намаляване на рестрикциите. Защото бизнесът има силата на диктува на елитите. И виждайки увеличението на загубите, той би натиснал. Това вече личи и в България – започват да се появяват идеи за рестрикции на две скорости, за алтернативни подходи на тестване. Призивът: прецизирайте повече карантинните мерки и пуснете някои хора, започва да звучи като втори алтернативен прочит на този, който правителството и Оперативният щаб начело с генерал Мутафчийски правят. Това ще го виждаме все повече.

Ако няма начин да излезем от тази блокада толкова бързо, изниква опасността да търсим изкупителни жертви, да нарочим някоя обществена група за виновник, да се появи сочене с пръст. Общият социален климат се движи седмица- две след социалните медии, където вече има скърцане със зъби – защо да не ходя в парка, защо е толкова висока глобата. Но сред обществото все още  го има адреналиновият обезболяващ ефект на страха от коронавирус. То още известно време ще бъде в първоначалния ентусиазъм, с който бяха приети мерките на държавата. Но  ако това се удължи много – има опасност да премине в сочене с пръст – аз го видях този да излиза. Църквата също се превърна в такава мишена.

Най-важният парадокс, който трябва да следим, е успехът на мерките. Колкото по-успешни са те, толкова повече хората ще ги подлагат на съмнение. Защото колкото по-успешно действат, толкова повече заплахата ще изглежда минимална и това ще дава кураж на все повече хора да казват – преминахме, давайте нататък. Ако кривата на заразените тръгне нагоре, а не пъпли както сега, всичките питания докога ще е извънредното положение може да се омаловажат.

И още нещо  ще трябва да преразгледаме -  идеята за социалната държава и публичното здравеопазване. Вижда се ясно, че в подобни моменти точно такъв тип системи с наличието на публичен ангажимент са жизненоважни, а не тези, които са изцяло на пазарен принцип. Стигаме до ситуация, в която мнозина биха могли да ни обвинят в лицемерие и да кажат: вие искате да скриете недъзите на здравната система и затова затваряте цялото общество - само и само да не се струпат хора и да задръстят системата. Само че тук контрааргументът е, че така правят и развитите западни общества - не само икономически, но и социално. Така че ние ще трябва много да премислим системите на здравеопазване, защото се оказахме неочаквано уязвими.

Имаме хилядолетия на човешко развитие, а се оказваме уязвими от вирус, което е въпросителен знак и пред системите на сигурност, пред световната архитектура на сигурността. Защото ако такова нещо е възможно, значи и много други неща са възможни.

След утрешния ден потребителските общества ще добият малко повече мъдрост, това ще бъде едно приземяване за тях. И имунизация за самите елити, защото те като че ли не са свикнали на такъв тип предизвикателства. Вижда се недостиг на лидерство, това се дължи на сравнително спокойните следвоенни години. Малко изнежени са елитите. И паракдоскът е, че общества като нашето, които са „гърмяни зайци“, по- скоро сме живели в рестриктивен режим, не сме още така консуматорски настроени, може да се окажат по-добре пригодени. Поне така ми се ще да вярвам.

***

Тези, които приемат необходимостта от промяна, ще носят знаците на бъдещето

Дисциплината изисква вертикална ориентация към политическото лидерство, в момента на върха са двама

Проф. Антоанета Христова, доктор по психология, старши научен сътрудник II степен по социална психология, директор на Института за изследване на населението и човека към БАН

Започвам с едно голямо предупреждение: ще има промяна, но тя не се отнася до абсолютно всички. Тази промяна ще бъде процес. Надеждата е повече хора да приемат ситуацията като такава, която е показала необходимостта от промяна и като вид катарзис за собственото си поведение. Човешката популация се разпределя по т. нар . крива на Гаусовото разпределение, която има формата на камбанка. Винаги ще има такива, които няма да се променят – те са  в двата края. Както и такива, които крайно ще се променят – те ще бъдат носители на знаците за бъдещето и за новото. По-голямата част наистина ще преосмислят начина, по който ще живеят.

На първо място е промяната на ценностите, особено в сферата на потреблението. Нещо много важно – в момента ние променяме стереотипите си. От стереотипа да бъдеш активен, да бъдеш навън, да работиш, да печелиш, да се конкурираш – преминаваме към изолацията вкъщи. Не можеш да се конкурираш с коронавируса, можеш да се конкурираш само по това дали си дисциплиниран и дали спазваш мерките – т.е. дали ще оцелееш. Успешните ще оцелеят, успешните няма да се разболеят. Това мое твърдение се свързва директно с факта, че хора с високо образование искат още по-голямо затягане на мерките. Т.е. активните, тези, които искат да се конкурират, не се противопоставят на ограничителните мерки. Напротив, те се дразнят от онези, които ги нарушават и не са на страната на хората, които искат разхлабване.

Потреблението в един момент ще се възстанови. Но ще има един период, в който ще си казваш: мога да мина и с тази рокля, няма да купя втора, защото месеци изкарах с три домашни пижами, които сменях и перях. И свикнах с това.

В един момент нещата ще се възстановят, но все пак ще се освободят определени средства и капацитети -  тук влизат не само парите, но и желанието, мотивацията, целите. Те ще бъдат много повече свързани с баланса между работата и  семейството, с отношението към възрастните и как го поддържаме в ежедневието. Отношенията на близко и далечно обкръжение вероятно ще бъдат пренаредени. Много приятелства ще отпаднат – почти се подписвам под това. Но може би нови ще се създадат и те ще бъдат много по-смислени. Забелявам като доказателство на това, което казвам, че във Фейсбук много хора изтриват в момента приятелите си. Защото виждат, че са приели хора, които не споделят техните ценности и тяхната гледна точка към света - реагират в кризата по начин, който другите не приемат. В момента основното послание за оцеляване е дисциплината и единението. Забелязвам във Фейсбук разделение между хората. Едните подкрепят тези против дисциплината, против мерките, които налага Оперативният щаб или даже застават на страната на политическата сила, която поставя въпросът за обсъждане. А другите, които  смятат, че в момента няма въпрос за обсъждане, че оцеляването ни е свързано с дисциплината, ги изключват от приятелствата си.  Отново имаме делене, промъква се и политическият елемент като задължителен цвят в цялата картина.

Ще се промени и начинът на прекарване на свободното време. Много повече ще започнем да държим на чистотата, на хигиената - изискванията ще бъдат повишени дълго след коронавируса, включително и към местата за обществено хранене.

Нивата на контрол във всяко отношение ще бъдат завишени – и към начина, по който се гарантира сигурността на хората, и към прекарването на свободното време – вкъщи или навън. Известен период от време ние ще прилагаме вече придобития по време на кризата стереотип на по-висока дисциплина.

По отношение на политическото лидерство – в момента дисциплината изисква вертикална ориентация към него -  не толкова демокрация, колкото авторитаризъм в някакъв смисъл, но без да казвам ограничение на свободите.  Става въпрос за отношение -  когато кажеш: „Това е така“ - няма нужда много-много да се обсъжда. Даже прекаленото обсъждане вече изглежда непрофесионално и неадекватно за ситуацията. Това е консервативният начин на разбиране на политиката. На върха на вертикала винаги има лидер.  В момента има двама лидери - ръководителят на Оперативния щаб генерал Мутафчийски и министър-председателят Бойко Борисов. Към днешна дата те печелят изключително много като имидж и рейтинг. Не можем да кажем по-нататък какво ще се случи, защото не знаем как ще се развие ситуацията. Дали образът на първите, на най-добрите в Европа, ще се запази, въпреки че в момента сривът на опонентите е много голям. А при голям срив на опонентите  става лесно да задържиш рейтинга или да обясниш евентуално дребни неуспехи в бъдеще. Въпросът е ще има ли такива и колко ще бъдат. Много  трудно е да се прогнозира.

***

Предпочитаме да ни обгрижва човек, но ще трябва да свикнем да ни обслужват роботи

Изкушението от самоизолация в прекрасен виртуален свят, настроен по собствени представи и мечти, ще стане достъпно, подобно на търсещите бягство от реалния живот в халюциногени

Огнян Траянов, собственик и изпълнителен директор на софтуерната компания ТехноЛогика, председател на Управителния съвет на Българската асоциация по информационни технологии /БАИТ/

Дълбокото и всеобхватно сътресение, предизвикано от COVID-19, ще остави следи и ще предизвика личностни промени. Промени в гражданското съзнание, в навиците, в границите на осъзнатата необходимост, определяща разбирането ни за свобода и лични права. Едно продължително извънредно положение води до извънредна ситуация със спазването на законността и моралните норми. Извънредните мерки за тяхното опазване - до изпитания и промени в разбиранията за права на личността. Oблекчаване на обществени места, домашното насилие, обири и плячкосване - това са неща, които се случват днес, а сме в началото на пандемията. Продължаването на строгите ограничения ще предизвика случаи на психични разстройства, безработица, затруднения в снабдяването с храни, вдигане на цените.

Ще зарази ли вирусът обществото ни, ще го разболее ли? Колко време и усилия ще са необходими, за да заличат следите от него?

Словосъчетанията „социално дистанциране“ и „социална изолация“ се използват грешно - физически сме разделени, но продължаваме социалните си контакти. Но, сякаш по ирония, правилното им тълкуване насочва към заплаха от процеси на отдалечаване и изолиране на личността като резултат от промените в начина ни на живот, наложени от пандемията. Днес това е желанието на мнозина да изградят за семейството си живот, изолиран и далеч от другите, което не е лесно за осъществяване. Утре, с развитието на съществуващи вече технологии, ще бъде достъпно изкушението от самоизолация в прекрасен виртуален свят, настроен по собствени представи и мечти. Подобно на търсещите бягство от реалния живот в халюциногени.

Пандемията донесе и ще остави промени в начина на работа. Работата от дома изисква и днес се правят сериозни и бързи иновации за повишаване на ефективността ѝ. Предлагат се нови софтуерни продукти, прави се реинженеринг на работните процеси. Успешно прилагане на работата от дома ще доведе до нови очаквания за предоставяне на такива възможности от фирмите и в бъдеще,  за нов баланс между личен живот и професионална реализация, за разширяване на броя на професионалистите на свободна практика, за по-голям дял на гиг-икономиката.

Фирмите са изправени пред сериозни изпитания в осигуряването на непрекъснатост на тяхното производство и предоставяне на услуги. Това ще даде тласък към прибиране обратно във фирмата (in-house) на производство от аутсорсинг дестинации чрез използване на роботи. Ще се автоматизира и предоставянето на услуги чрез машинно самообучение (ML), роботизирана автоматизация на бизнес процесите (RPA), автономен транспорт. Колкото и да предпочитаме да ни обслужва и обгрижва човек, ще трябва да свикнем да ни обслужват роботи: хуманоидни, колаборативни, софтуерни, в хотелите и ресторантите, в аптеките и болниците, дори в публичната администрация.

Всяко предизвикателство е и възможност. Ще извлечем ли ползи?  Пандемията наложи дистанционно обучение за достатъчно дълъг период и въпреки първоначалната резистенция и трудности поради неподготвеност, вече се виждат предимства. То е една от предпоставките за персонализирано обучение. Формирането на по-малки (за да бъде ефективен и управляем процесът) и гъвкави по състав (за да отговаря на нивото на усвояване) групи от ученици е стъпка в тази посока. Бурно се разработват учебни материали, трупа се ноу-хау. ТехноМеджикЛенд е затворен за посещения, но кипи дейност по заснемане на видеоклипове с експерименти, свързани и обогатяващи учебната програма. И още от сега се мисли за субтитри на английски, защото това огромно богатство от учебни материали, което се произвежда по света днес, заедно с натрупаното ноу-хау, ще бъде безценен ресурс за образованието в третия свят. А пандемията ни показа още по-ярко, че всички живеем в глобален свързан свят, в глобалното село, наречено планета Земя и проблемите на едно общество се превръщат в проблеми на всички. Вече няма място за съмнения , че нашата планета е заплашена от нас и че много ѝ тежим. Сателитните снимки, които показват огромното намаляване на замърсяванията само от краткото ограничаване на човешката активност, страховете от рухване на свръхзадлъжнелите икономики - гиганти ще донесат отрезвяване. И дано намерим доблест да престанем да крадем от бъдещето на децата си.

Автор: Даниела Димитрова