Ще може ли делото Голунов да промени Русия?

Делото срещу Голунов се доближава по историческа значимост до делото Драйфус. Последното промени Франция преди 120 години. Ще може ли делото Голунов да промени Русия? - пита в. "Ведомости", цитиран от БТА.

Случаят е уникален, защото Голунов бе прочут с разследванията си и делото предизвика огромен обществен резонанс. Разследванията му засягаха градските власти в Москва и сенчестия бизнес, включващ хора от тайните служби. Но ако се абстрахираме от Голунов и вероятните поръчители, делото изглежда като типичен епизод от дейността на полицията. Докато чакаме кардинални промени, ще има все нови такива дела и тяхна жертва може да стане всеки, изтъква всекидневникът.

Над 500 души бяха задържани вчера от полицията в Москва при неразрешено шествие срещу фабрикуването на фалшиви криминални дела в Русия, пише опозиционният в. "Новая газета", като се позовава на правозащитния проект "ОВД-Инфо".

Московската полиция съобщи за над 200 задържани на хилядния протест, но уточни, че са освободени всички с изключение на четирима. Вестникът обаче цитира активисти, според които в управленията са оставени и други участници в акцията.

Шествието бе в подкрепа на разследващия журналист от изданието "Медуза" Иван Голунов, обвинен от полицията в опит да разпространява наркотици. Редица експертизи го оневиниха. Предния ден делото срещу него бе прекратено, но организаторите на акцията не я отмениха и призоваха всекиго сам да реши дали да участва, напомня "Новая газета".

Сред задържаните бе и опозиционният политик Алексей Навални, напомня руското издание на сп. "Форбс". Срещу мнозина от тях са изготвени протоколи с обвинения, предвиждащи глоби от 10 000 до 20 000 рубли, общественополезен труд до 100 часа и административен арест до 15 денонощия. В случая с Навални става дума за глоба до 300 000 рубли и арест до 30 денонощия.

"Комерсант" разпитва участници в протеста защо не са били задоволени от освобождаването на журналиста.

"Не стига само да бъдат уволнени двама генерали, трябва да се накажат онези, които са му подхвърлили наркотиците", обяснява студентка на име София. "Нека полицията се учи да работи качествено", заявява Дмитрий, който също следва. "Дошла съм тук не само заради Иван (Голунов), но и заради други незаконно преследвани", казва приятелката му Елена, според която случаят вдъхва "надежда за някакви промени" в Русия.

"Комерсант" изброява подобни акции и в други руски градове. Социологът Искандер Ясавеев от татарстанската столица Казан приканва за промени в законодателството и "трансформация на правоохранителните органи, които не се подчиняват на закона, а изпълняват указания отгоре".

Властта в Русия е разгневена до крайност от това, че й се наложи да направи отстъпки, смята известният телевизионен водещ Михаил Ширвиндт, цитиран в "Новое время". "Те ще си отмъщават и това ще трае дълго!" - предупреждава той.

Руската "правоохранителна система показа с реален пример, че е прозрачна и открита и че държавата не смята да разпъва чадър над когото и да било, дори да е с генералски пагони", коментира случая "Росийская газета".

Официозът вижда и "друг, не по-маловажен резултат: властта показа своята сила, и то една правилна сила. Защото истинската сила на властта е в умението да запази самообладание и да открие справедливо разумно решение в най-сложни обстоятелства", пише той ден след протестите и полицейската намеса.

"Западни кукловоди изведоха опозицията на "шествие за Голунов", коментира акцията провластовият електронен в. "Политика сегодня". "Нездравият интерес на чуждестранни медийни агенти към забранената акция в Москва сочи директна намеса от чужбина", приглася "Политическая експертиза". Подобно мнение споделя и политологът Владимир Джарала пред сайта "ФАН".

"Взгляд" нарича "смешни опитите на радикалните либерални противници на властта (. . .) да яхнат общественото недоволство (. . .) , да политизират и приватизират "делото Голунов".

"Ежедневний журнал" осъжда изявление на ръководството на "Медуза", което се дистанцира от неразрешения протест в подкрепа на журналиста от изданието. В статията се припомнят протестите в Русия срещу връщането на Путин в Кремъл след президентството на Дмитрий Медведев и безредиците на Блатния площад в Москва, потушени от властта. "През 2011-2012 г. имаше мигове, в които режимът се обърка, изплаши се. Тогава, също както и сега, лидерите на протеста решиха да си починат малко", заявява "Ежедневний журнал".