Войната в Украйна вдига залозите за Арктика

Русия споделя морска граница със страни членки на НАТО в Арктика. Докато екологичните проблеми и икономическите интереси обикновено доминират в сътрудничеството в региона, войната в Украйна заплашва да наруши този крехък баланс, предупреждава Джоана Йорк в статия за FRANCE24.

Руският старши дипломат Николай Корчунов предупреди, че ако западният военен алианс продължи своята дейност в Арктика , може да възникнат

„непреднамерени инциденти“, без да уточнява какви биха могли да са те. Това стана преди няколко дни на междуправителствения форум на Арктическия съвет. Той подчерта, че дълго планираните военни учения между НАТО , Финландия и Швеция в региона през март са „причина за безпокойство“ за Русия. „Алиансът наскоро проведе друго мащабно военно учение в Северна Норвегия. Според нас това не допринася за сигурността на региона“, допълни Корчунов, който е председател на Комитета на висшите служители на Арктически съвет.

В такава уникална част на света „инциденти“ от всякакъв вид могат да нарушат крехкото равновесие. Арктика е потенциална златна мина за енергийни ресурси и морски маршрути, често управлявана от сложни двустранни споразумения между арктическите държави – Канада, Финландия, Дания, САЩ, Исландия, Норвегия, Швеция и Русия, които обикновено си сътрудничат. Обединени от общото си арктическо крайбрежие и тежките климатични условия ги накараха да сключват спогодби за морското право, екологичния баланс и нуждите за сигурност, както и за провеждането на ефективни операции за търсене и спасяване.

„Взаимоотношенията в Арктика не могат да бъдат прекъснати бързо, лесно или леко, нито трябва да бъдат“, категорична е д-р Мелани Гарсън, преподавател по разрешаване на международни конфликти и сигурност в катедрата по политически науки на University College London, в интервю за FRANCE24. „Има критични проблеми в Арктика, които трябва да се поддържат в името на краткосрочна и дългосрочна стабилност“, смята ученият. Но има признаци, че инвазията на Русия в Украйна

вече нарушава този крехък баланс. Русия сега споделя арктическото крайбрежие с пет държави-членки на НАТО, плюс Финландия и Швеция – всички от които изпращат военна и финансова подкрепа, за да помогнат на Украйна. Всички членки на Арктическия съвет, с изключение на Русия, обявиха през март, че ще бойкотират преговорите с Москва, която председателства Атлантическия съвет до 2023 г., поради „грубото нарушаване“ на суверенитета на Украйна. Това на практика блокира работата на групата.

„Много е необичайно. Арктическият съвет преживя периоди на напрежение, но това, което виждаме в Украйна, е огромна повратна точка в историята”, споделя опасенията си Гарсън.

Политическите и икономически проблеми в ледения континент се определят от неговия уникален и бързо променящ се климат. Докато южната му част е покрита с гори, север територията е доминирана от тундра и ледена пустош, която бързо се топи поради изменението на климата.

През последните 30 години най-дебелият лед в Арктика е  намалял с 95 на сто. Ако емисиите на парникови газове продължат да се увеличават със сегашния си темп, Арктика ще остане без ледена покривка по-рано от 2040 г. Увеличеното човешко присъствие представлява допълнителна заплаха за естествения пейзаж, който вече е под натиск.

Традиционно неотложната климатична ситуация е основна причина за международно сътрудничество. Първата стъпка към формирането на Арктическия съвет беше приемането на  Стратегията за опазване на околната среда в Арктика  през 1991 г. от между арктическите държави и организациите на коренното население.

Но драматичната загуба на лед променя политическия и икономически пейзаж в региона. „На практика имаме пето отваряне на океана на шапката на планетата. И когато този океан бъде отворен, той ще се използва за икономически и военни цели“, опасява се Катажина Зиск, професор в Норвежкия институт за отбрана и изследвания.  

В Русия загубата на лед също променя военния фокус. Федерацията разполага с 53% от общото крайбрежие на Северния ледовит океан. „Това е огромна, обширна област. Тези граници бяха защитени от лед, но сега той изчезва. Това означава, че регионът може да бъде използван потенциално за военни цели”, изтъква Зиск.

Русия увеличава военното си присъствие в далечния север. Най-очевидният пример за това е нейният арктически флот (Северният флот), създаден през 2014 г. и базиран на полуостров Кола, близо до границата с Финландия и Норвегия.

Неговият арсенал включва подводници, въоръжени с ядрени ракети, противоподводни самолети, самолетоносачи и кораби, въоръжени с ракети и др. „Северният флот е най-силната част от руския флот. Русия има най-голям дял от стратегически подводници и други важни неядрени способности на Колския полуостров”, посочва норвежкият професор.

Създаването на Северния флот съвпадна с анексирането на Кримския полуостров от Русия. За международните наблюдатели военните действия на Русия в Арктика

стават все по-агресивни, повишавайки залозите за останалите арктически държави. „Основният натиск на интересите на НАТО в Арктика дойде след анексирането на Крим. Украйна промени играта. Въпреки че Русия като цяло беше диалогична и предсказуема в Арктика, НАТО не можеше да пренебрегне действията ѝ в Украйна от нейната военна експанзия в Арктика”, коментира Катажина Зиск.

Това принуди НАТО да увеличи присъствието си на ледения континент, за да осигури необходимата колективна отбрана в случай, че се наложи задействането на чл. 5 от Вашингтонския договор. Русия обаче продължи да увеличава силите си. От 2016 г. нататък зачестиха военните учения на Москва в региона, дори демонстрира „способност да проектира сила отвъд арктическите си води и да утвърждава морски контрол“, според Центъра за стратегически и международни изследвания.

Настоящата война в Украйна отново вдигна залога. Ако Швеция и Финландия се присъединят към НАТО – както и двете сериозно обмислят да направят това – всички арктически държави с изключение на Русия ще бъдат част от Пакта. „След това НАТО ще направи стратегическа преоценка на това как Арктика се вписва в стратегията на Алианса и как те ще влияят на бъдещите отношения. Като се има предвид реакцията на Русия по отношение на потенциалното разширяване на НАТО, вероятно това ще предизвика напрежение”, е прогнозата на д-р Мелани Гарсън .

Русия вече отправи заплаха, че ако Швеция и Финландия се присъединят към НАТО, тогава Москва ще разположи ядрени оръжия и хиперзвукови ракети в Балтийския регион. „Има някои сценарии, при които Русия би оспорила чл. 5. Една от възможностите е да го направи именно в Арктика, защото военното ѝ присъствие там е относително по-голямо от това на НАТО”, коментира Зиск.

Русия също има какво да защитава в Арктика.  Проучване на Геоложката служба на САЩ установи през 2008 г., че континентът разполага с

огромни запаси от петрол и газ. Предполага се, че голяма част от тях са в руски териториални води. Те далеч не са единствените потенциални активи. „Регионът е много богат не само на енергийни, но и на минерални ресурси, голяма част от които са в руската част на Арктика. Има и много добре запазени рибни запаси, които са ценни, като се има предвид нарастващата продоволствена криза в света”, обяснява Зиск.

Арктика притежава огромен потенциал като транспортен хъб. Северният морски път, който минава по северното крайбрежие на Русия, е блокиран от лед през по-голямата част от годината, но ако не беше, може да се превърне в много печеливш канал за корабоплаване. Например, времето за доставка и разходите за гориво за транспортиране на стоки между Китай и Европа биха намалели драстично, ако преминават през Арктика вместо по сегашния маршрут през Южна Азия и през Суецкия канал.

Тези възможни бъдещи сценарии засилиха международния интерес към Арктика. Освен осемте основни страни членки в Арктическият съвет влизат и 13 страни наблюдатели, които имат право да предлагат проекти в региона. Те включват Франция, Германия, Обединеното кралство и най-вече Китай, който активно създава арктически изследователски станции и инвестира в добивна индустрия.

Този международен интерес към богатствата на Арктика подтикна Москва да заеме по-доминираща роля в региона. „Това стимулира Русия да укрепи позицията си, защото вижда себе си като водещ играч в региона”, казва Зиск.   

Засега изглежда, че федерацията няма апетит да разширява тази своя роля в далечния север. „Моят прочит е, че Русия всъщност се опитва да избегне ескалация“, смята Зиск. Повод за това нейно твърдение дават на НАТО във Финландия, Швеция и Норвегия през март. Русия протестира и в отговор проведе военни учения в същия ден. „Русия винаги протестира, когато НАТО прави военни учения близо до нейните граници, но не сме били свидетели на провокативно поведение в Арктика. Затова си мисля, че Путин иска да избегне ескалацията, защото фокусът сега е Украйна”, твърди норвежкият учен.

Войната в Украйна може да се окаже

повратна точка за политическите отношения в Арктика. Но не непременно да доведат до разрив. „Арктическият съвет временно спря работата си, но не се разпада. Разбира се, доверието в отношенията с Русия е сериозно разклатено и арктическите държави преосмислят бъдещето“, оптимист е д-р Мелани Гарсън.

В тази част от света, доминирана от такъв предизвикателен природен ландшафт, може да се окаже, че необходимостта от сътрудничество между арктическите държави в крайна сметка ще надделее над политическото напрежение. „Арктика се управлява от доста сложна мрежа от двустранни и многостранни споразумения и мисля, че нациите ще внимават да се отдалечат от тях. Вярвам, че ще има воля за политическо сътрудничество”, заключава ученият от University College London.

Превод и редакция Светлана Тодорова-Ваташка