„Аз съм лош, защото ме е страх“: Как да избегнем капана на емоциите

Защо приемаме собствените си убеждения за достоверна информация и как да се избавим от тази заблуда? Когнитивното изкривяване е мисловен модел, който влияе върху възприемането на реалността. Една от причините е емоционалното разсъждение: ние вярваме в нещо въз основа на нашите чувства, дори когато действителните доказателства сочат обратното.

Емоционалните разсъждения често се появяват на работното място. Ако някога сте се улавяли, че си мислите: „Знам, че проектът ще се провали, защото се страхувам“ или „Знам, че шефът ми не ме харесва, защото се чувствам подценен“ или „Знам, че моят колега крия нещо, защото се чувствам подозрителен“, значи вече сте се сблъсквали с емоционални разсъждения.

Възприемането на емоциите като информация

Нови изследвания описват емоционалното разсъждение като механизъм, който „може да накара хората да сбъркат емоциите си с информация за събития във външния свят, дори ако самите емоции не са причинени от текущата ситуация“. Това води до фалшиви емоционални вярвания, които противоречат на всяка обективна истина.

Терминът емоционално възприятие е предложен за първи път от американския психиатър Арън Бек през 70-те години на миналия век. Бек се счита за един от основателите на когнитивно-поведенческата терапия (CBT). Обширната клинична практика на Бек и свързаните с нея изследвания показват как нашите емоции влияят на възприятието. Например, Бек открива, че неговите пациенти с депресия страдат от самокритика и съжаление, докато мислите на тревожните пациенти са изпълнени със страх.

 Бек нарича мисловните реакции на емоциите "автоматично мислене". Изследванията му показват, че съдържанието на тези „автоматични мисли“ често е свързано с точно определено клинично състояние. В същото време обаче е напълно възможно автоматичните мисли да имат отношение към вашето душевно състояние дори и да нямате проблеми с психичното здраве.

Например, ако се тревожите за изпълнението на работен проект, вашите автоматични мисли може да се основават на това безпокойство. Когато представяте резултатите си пред колеги, може да допуснете, че те изпитват разочарование от успеха ви. В резултат на емоционални разсъждения тази автоматична мисъл ще възникне при липса на обективни доказателства, че колегите възприемат работата ви негативно.

Освен това проучванията показват, че отделните автоматични мисли провокират цели цикли на негативно мислене. Емоционалните разсъждения, като „Сигурен съм, че не съм добър в работата си, след като всеки ден се тревожа за това“ подхранва страха. Нарастващата тревожност може да повлияе негативно на резултата от работата. Може да започнете да се разсейвате, да правите грешки или да забележите, че производителността ви се е забавила. Това се превръща в самоизпълняващо се пророчество и започва цикълът на негативно мислене.

Как да сложим преграда пред емоционалните разсъждения

 Ако усетите, че вашите вярвания започват да се формират под влияние на емоционални разсъждения, а не на базата на логически разсъждения, изключително важно е да се стремите към обективност, за да преодолеете това когнитивно пристрастие. Поемете контрола над автоматичните си мисли, това ще ви помогне да избегнете емоционални разсъждения, които могат да анулират всичките ви усилия в професионалния и личния ви живот.

Има няколко начина, по които можете да намерите източника на разрушителни мисли, за да избегнете прекомерната тревожност и негативното мислене.

1. Проверка за достоверност. Проверката за съответствие на реалността е ключът към това да разберете дали имате емоционални разсъждения. Ако сте сигурни, че не с справяте добре с работата си, тогава потърсете обективни доказателства, за да разберете дали това убеждение е вярно.

 Запитайте се дали някой е поставил под въпрос вашата работа и помислете за последните оценки или неформална обратна връзка, която сте получили. При липса на отрицателна обратна връзка или критика може да откриете, че мислите ви не са подкрепени с нищо и следователно е малко вероятно да отразяват истината.

2. Водете си дневник. Воденето на дневник е чудесен начин да обърнете внимание на обичайния си ход на мисли. Особено важно е да записвате трудни ситуации, с които се сблъсквате, както и какви мисли и емоции предизвикват у вас.

Ако колега иска да се срещне с вас и не знаете какъв е поводът подтикнало, запишете в дневник автоматичните мисли, които идват на ум. Може автоматично да решите, че искат да говорят с вас, защото представянето ви е под средното или че сте застрашени от съкращения, въпреки че няма доказателства за това. Като записвате чувствата си по този начин, можете да разсъждавате върху естествените си мисловни модели, за да можете да започнете да идентифицирате кога емоционалните разсъждения ви засягат. Това ви дава възможност да се освободите от негативните мисли, преди те да ви завладеята напълно.

3. Обсъдете емоциите си. Ако тревогите ви са свързани с работата, тогава ще бъде трудно наистина да оцените резултатите си. Разговорът с колега или приятел, на когото имате доверие, може да осигури така необходимият обективен поглед. Може би ще ви е от полза да научите, че има хора, които имат висока оценка за вас или вашата работа и това ще ви помогне да се избавите от когнитивните пристрастия.

Емоционалното разсъждение е една от формите на когнитивно пристрастие, което може да доведе до необосновани негативни мнения по отношение на способности или характер. Създавайки негативни мисли, вие засилвате безпокойството си, което води до самосбъдващото се пророчество, че резултатите ви ще стават все по-лоши.

Ако се научите да поставяте под съмнение валидността на емоционалните вярвания това може да ви помогне да избегнете ненужни негативни мисли и самообвинения. Обсъждането на вашите вярвания с човек, на когото имате доверие, воденето на дневник и практикуването на проверки за достоверност може да ви помогне да избегнете подвоните камъни от използването на емоциите като доказателство.

Източник: Ness Labs