Речник на емоциите или как шефът на Microsoft спаси компанията от вътрешни размирици

Една от най-големите пречки за ефективната комуникация е невъзможността човек да опише чувствата си. Проблемът, обаче, става още по-голям, когато сред бурята от емоции, които бушуват в нас, са намесени отношенията с колегите. Тогава рискуваме да провалим кариерата си и да извадим на показ най-лошите ни черти на характера. А това не е добре нито за нас, нито за бизнеса ни, особено ако заемаме ръководни длъжности. Да, но никой не е застрахован срещу провали, а все пак сме хора и не винаги успяваме да скрием чувствата си от околните. Въпросът е как да ги изразим? Разбира се, в такива моменти на помощ идват книгите. Знаете ли, че големите корпорации също изпитват затруднения, когато трябва да се справят с подобни проблеми? Звучи смешно, но нека да дадем конкретен пример.

Годината е 2014-а. Сатия Надела поема поста на изпълнителен директор на Microsoft от предшественика си Стив Балмър. По онова време компанията преминава през етап на жестока конкуренция, враждебност и игри под прикритие сред висшите ръководители. Надела искал да промени културата на компанията и затова на първата среща раздал на всички копия на книгата „Езикът на живота“. Ненасилствена комуникация“ на психолога Маршал Б. Розенберг.

Въпреки че книгата няма нищо общо с бизнеса, тя дава важен урок по лидерство и работа в екип. Според написаното от психолога, комуникацията помежду ни често се влошава, когато не можем да предадем точно това, което чувстваме. Често, опитвайки се да изразим чувство, ние издаваме оценка или критика към някой друг.

Например, ако кажете: „Чувствам, че съм бил разбран погрешно“, вие всъщност не изразявате чувства, а просто оценявате способността на някой друг да ви разбере. Може би основното чувство е безпокойство, раздразнение или нещо друго. Мисъл като „Чувствам се маловажна за хората, с които работя“ също не изразява истинско чувство, а просто описва как според вас другите хора ви оценяват. Основното чувство може да бъде тъга, униние или разочарование.

Розенберг изброява поредица от думи, които често използваме, за да опишем как се чувстваме и които всъщност действат единствено като интерпретация на действията на други хора. Ако откриете, че използвате някоя от тези думи, за да опишете чувствата си, направете почивка и се опитайте да преодолеете основното чувство, което ви подтиква към тези мисли.

Ето някои от думите, които използваме, за да изразим как другите хора се държат с нас, а не какво всъщност чувстваме: изоставен, обиден, подложен на агресия, предан, подложен на преследване, измамен, ужасен, унизен, изоставен в беда, жертва на манипулация, неразбран, пренебрегнат, претоварен, ползва се с покровителството на някого, под натиск, отречен, приемам за даденост, неоценен, заплашен, не палучава подкрепа, нежелан, използван.

От друга страна, ето няколко думи, които биха могли да опишат как се чувстваме, когато оценяваме хората с тези думи: разтревожен, ядосан, обезпокоен, срамува се от, объркан, отвратен, огорчен, изтощен, разярен, чувства се виновен, ревнив, нещастен, нервен, възмутен, тъжен, шокиран, предпазлив, уплашен, изпитва дискомфорт, тревожен, преживяващ.

Според психолога Маршал Розенберг, въоръжени с най-добрия речник всеки човек може да предадете по-добре чувствата си и да изрази своите нужди във всяка ситуация.

„Когато изразяваме своите нужди индиректно - чрез използването на оценки, интерпретации и образи, хората вероятно ще чуят критика. А когато хората чуят критика, те насочват енергията си в самозащита или контраатака”, пише Розенберг.

Например, представете си отговор, който можете да получите, ако обвините колега в обида или кажете нещо от рода на „Аз съм обиден“. Ситуацията няма да е никак приятна, нали? Сега си представете отговора, ако ясно сте изразили чувствата си, както в изречението: „Ядосвам се, когато казваш това, защото искам уважение и приемам думите ти като обида“.

„Ако искаме съчувствие от другите, тогава изразяването на нашите нужди чрез интерпретация или анализ на тяхното поведение е разрушително“, обяснява психологът. И обратното, колкото по-точно можем да свържем чувствата си със собствените си нужди, толкова по-лесно ще бъде на другите да реагират със съчувствие към нас.

Източник: Business Insider

Редактор: Нели Тодорова