Robotics Strategy Forum: Запознайте се с умните производства!

Ръстът в продажбата на роботи, новите проекти за индустриална автоматизация, световния недостиг на чипове и новият Алианс за акумулаторни батерии ще бъдат основен фокус на третото издание на Robotics Strategy Forum, който ще се проведе на 29 септември в онлайн формат на английски език. Събитието ще се стриймва от сайта на PARA, Facebook & YouTube от ClubHouse - Sofia Tech Park. Достъпът е безплатен, нужна е само регистрация на  https://www.rsf2021.para.expert/

По време на събитието близо 25 изложителя ще покажат на място разработки от света на индустриалната и сервизна автоматизация. За още интересни тенденции в роботиката от последната година, разказват сега Кристиян Михайлов, съосновател и секретар на УС на Професионалната асоциация по роботика и автоматизация и Георги Грозданов, ръководител на Техническия инженерен център на Festo в София.

- С каква скорост роботизацията и автоматизацията трансформират българския бизнес?

Кристиян Михайлов: Европа продължава силния темп на автоматизация. Причината е, че от 22-те държави с гъстота над средната на роботи в производството, 14 са в Европейския съюз. Германия е на първо място с 301 робота на 10 хиляди души. Данните са на Европейската комисия от 2018 година. В България не можем да се похвалим с такива резултати, но все пак има известни сходства – в европейски план автомобилната промишленост е основен ползвател на роботи, като по наши данни у нас основният потребител на индустриални роботи е автомобилният сектор.

- Кои са секторите, в които роботизацията носи икономически ползи?

Георги Грозданов: На глобално ниво роботизацията се развива с най-високи темпове в две основни направления.  Първото е в посока заместване на монотонната ръчна работа на операторите в производствата с автоматизирани решения, включително роботи. Именно при този тип работа възможността за допускане на грешки е голяма, но същевременно тези операции са и най-лесни за автоматизиране и с най-голям потенциал за подобрение. Втората насока е увеличаване на производствените мощности. В много сектори търсенето нарасна в пъти през последните години, като компаниите изследват новите възможности за повишаване на ефективността и използване пълния капацитет на мощностите за по-бързо производство. В това число отрасли като автомобилната индустрия, медицинската техника, фармацевтиката, мобилните телефони и смарт устройства, чипове и компоненти. В България следваме същите трендове. Във фармацевтиката и автомобилната индустрия се внедряват все повече автоматизация. Отделно от това, всяка една фабрика се опитва да намери процесите, които са повече рутинни и лесно могат да се автоматизират.

- Кои са успешните примери за завършена автоматизация у нас последните месеци?

Кристиян Михайлов: Разглеждайки автоматизацията в малките и средни предприятия, от началото на годината се отличават няколко проекта.

„Теклас България“ разширява производството си чрез изграждане на роботизиран склад за съхранение на готова продукция. „Софарма Трейдинг“ внедри най-ново поколение автоматизирана система на австрийския производител KNAPP. "Асарел-Медет" внедри комплексен проект, включващ и за автоматизирано сортиране на минералите, а „Димитър Маджаров“ инвестира в автоматизирана линия за бутилиране в производството си. „Лидер-96“ ЕООД официално откри втората си фабрика за велосипеди с високо ниво на автоматизация. Друг пример е гъвкава и високо производителна роботизираната система за зареждане на празни вентилни торби, разработена и интегрирана от „Сивико“ за „Теразид“. Успешен проект е и интеграцията на робот FANUC от системния интегратор „Симлоджик“, който палетизира каси, идващи от производствени линии, с капацитет 720 каси на час, като инсталацията има възможност да палетизира касите по избор на оператора.

- Може ли да говорим за български принос в решаването на глобалната криза с недостига на чипове?

Георги Грозданов: Глобалният проблем е свързан не само с недостиг на чипове, но така и на материали (за различни ресурси).  Пандемията в последната година и половина увеличи търсенето на всякакъв тип електронни устройства. Паралелно с това през 2021г. има огромно търсене на нови автомобили. Ситуацията доведе до недостиг на електронни компоненти и различен тип материали. Предвиждам, че това ще продължи поне още година-две. Предстоят ни редица стъпки в различни насоки, за да се подобри ситуацията, но всичко това отнема време. Работи се в три основни направления: 1) Увеличаване капацитета на мощностите; 2) Внедряване на засилен автоматизиран процес и роботизация; 3) Търсене на алтернативи за различни материали или компоненти. Бидейки част от ЕС, се намираме в много добра ситуация и възможностите са пред нас от гледна точка на персонал за съществуващите и новите фабрики. Вече сме добре разпознати като стратегическа дестинация за производство.

- Колко реалистична цел е у нас да се изгради завод за батерии за електромобили?

Кристиян Михайлов: B ĸpaя нa янyapи тази година Бpюĸceл oбяви инициативата European Battery Alliance, пo която щe бъдaт ocигypeни 2,9 млрд. eвpo зa инвecтиции в пpoизвoдcтвoтo нa бaтepии в ЕС. За съжаление, България изглежда информационно откъсната и не участва в тази инициатива. Чрез Robotics Strategy Forum 2021 си поставяме за цел да повдигнем темата как да се възползваме от инициативата и проектите, които ще се реализират. Освен частната инициатива, необходими са ни политическа воля, далновидност и открита комуникация по този въпрос. Докато у нас имаше кампания срещу водещ играч в сектора на батериите, Румъния успешно таргетира подобен тип инвеститори с цел изграждане на завод за батерии. Нужно е да погледнем активите си в сферата, да проучим детайлно европейските инициативи, както и потенциалните инвеститори в сектора и да променим мисленето си, ако искаме България да има завод за батерии.

- Как Индустрия 4.0 модернизира икономиката ни?

Георги Грозданов:  Увеличаването на автоматизацията и роботизацията във фабриките, както и създаването на все повече умни фабрики, ще доведе до възможността за по-ефективна производителност. Това, което виждам в следващите няколко години, е все повече производства да търсят по-профилирани и експертни кадри. България е на ключово място в Европа и дава огромни възможности. Операторите на поточните линии ще преминат на следващо ниво на компетентност и знания, за да могат да управляват процесите във високотехнологичните производства. Ще се увеличават обучителните програми за персонала, с цел постигане на ново ниво на познание. Финално, нововъведенията в областта на индустриалната автоматизация и роботиката в производствените линии са свързани с тяхното управление с отдалечен достъп (т.нар. smart factories).

- Колко в момента са умните производства - smart factories в България и какъв е потенциалът за увеличаването им?

Кристиян Михайлов: В последните две години имаме данни за две умни фабрики – на „Атаро Клима“ и „Шнайдер Електрик“. Неофициално са повече, като част от проектите не биват представени заради възможно разкриване на фирмено ноу-хау. Според мен ще видим поне 10 умни български производства до 2030 година. Разбира се, зависи доколко бизнесите ще прегърнат идеята за инвестиция в надграждането на фабриките си до умни, както и доколко държавата ще насърчи изграждането им. Това включва множество насърчителни политики на държавно ниво, но и детайлно разбиране на процесите по автоматизация на фирмено ниво.

- Каква и колко голяма аудитория очаквате на Robotics Strategy Forum 2021?

Кристиян Михайлов: Над 500 души по време на събитието и още толкова онлайн. Клубове по роботика на над 300 км. от София ще ни посетят специално, както и българи в чужбина, които идват за събитието. Основният ни профил са инженери, собственици на малки и средни компании, системни интегратори, които искат да разберат какви са тенденциите в автоматизацията. На форума ще има много интересни щандове, където да се видят последните трендове в автоматизацията, иновативни продукти и роботи, дори летящи такива.

Венцислав Савов