От Атина до Истанбул за 4 часа: Високоскоростен влак ще свързва европейските столици

От Атина до Истанбул за четири часа или директно до Виена. Качване в Мадрид и слизане в Милано със спирки във Франция. Повече от 49 400 км мрежа, свързваща всички столици и големи градове на ЕС със скорости от 250 км/ч до 350 км/ч. Това е планът за Европейската високоскоростна железопътна мрежа, популяризиран от Общността на европейските железопътни и инфраструктурни предприятия (CER) и се очаква да бъде одобрен от Европейската комисия.

Изпълнителният директор на CER Алберто Мацола, който е на посещение в Атина за 8-ата конференция за инфраструктура и транспорт ITC2025, заяви пред Euronews, че Комитетът по устойчив транспорт и туризъм на Европейската комисия поставя железопътния транспорт начело в списъка с приоритети за по-екологичен и по-устойчив транспорт.

„Разбирам, че Европейската комисия ще представи, вероятно на 21 октомври, Генералния план за високоскоростни връзки за всички столици и големи градове. Вярваме, че е осъществим. Работим по него като асоциация от четири или пет години. За да дам прост пример, бихме искали всички европейски столици да бъдат свързани с високоскоростни влакове, включително, разбира се, Атина. Също така всички големи градове и агломерации с около 250 000 жители, като Солун. А големите градове по линията с по-малко жители също би трябвало да се възползват. Какъв ще бъде резултатът, ако постигнем това? За дълги разстояния 50% от хората в Европа ще пътуват с високоскоростен влак, 20% с конвенционален влак“, добави Мацола. 

„Така че железопътният транспорт наистина ще се превърне в гръбнака на пътуванията. Ще ви дам цифра. Един турист пътува средно от шест до седем часа. Ако пътува с 50 километра в час в продължение на шест часа, ще измине 300 километра. Ако пътува с 250 километра в час, ще измине 1500 километра. Това е огромна промяна. Това направи Китай. Някои страни го направиха на национално ниво. Испания, Франция и Италия са страни, където високоскоростната железница се справя много добре“, посочи изпълнителният директор на CER. 

За разлика от това, в Гърция, особено след трагедията в Темпи и големите природни бедствия в критична част от мрежата, железопътният транспорт не може да обслужва нито вътрешен, нито трансграничен транспорт, припомния той.

"Гърция трябва да бъде свързана. Ако не го направи и остане извън мрежата, ще види как други се движат напред и тогава ще го осъзнае“, подчертава Алберто Мацола.

Както посочва Алберто Мацола, липсата на железопътна инфраструктура в Европа днес възпрепятства необходимите инвестиции от частния и публичния сектор.

„Днес имаме по-малко железопътна инфраструктура, отколкото след Втората световна война“, казва той. „Средно между 15% и 20% по-малко във всяка страна, когато вероятно сме изградили с 80% повече водни пътища. Така че липсата на инфраструктура е нещо, което пречи на използването на влакове. Ограничената инфраструктура е ограничила и частната и публичната инициатива. Ако няма капацитет в мрежата, влаковете не могат да се движат. Днес имаме 200 000 километра железопътни линии в мрежата в Европа. Между 5% и 10% са наситени. Това означава, че ако искате да преместите друг влак, трябва да извадите друг.“

Хоризонтът на високоскоростната железопътна мрежа е 20 години. Европейско проучване оценява разходите за нейното изграждане на 546 милиарда евро.

CER твърди, че финансирането може да дойде от европейски и национални програми, но също и от планираните европейски разходи за отбрана в раздела за инфраструктура. 

„Мисля, че войната в Украйна показа, че железопътната линия е гръбнакът. Нарича се „втора армия“ на Украйна. Без железници нищо не се движи в Украйна. Когато войната започна, ние докарахме около 6 милиона украинци с влак. Помогнахме им; Ние бяхме основното транспортно средство за тези хора, бежанци, да дойдат в Европа и след това да се върнат“, допълва Алберто Мацола.