Днес, когато България е на прага на членство в еврозоната, ключовият въпрос не е политически, а икономически: как бизнесът да използва тази трансформация като трамплин, а не просто като промяна на номинала. Предлагам няколко конкретни насоки с хоризонт 12 до 18 месеца напред, които биха помогнали на частния сектор да капитализира предимствата на новата парична среда. Този списък с насоки далеч не е изчерпателен, напротив – ограничен е до няколко конкретни управленски решения. Но тук целта ми не е изчерпателност, а да насърча стратегически поглед върху евроизацията.

Най-важното: eврозоната не гарантира успех – тя е рамка, която увеличава шансовете за успех. Необходимо, но не и достатъчно условие за просперитет. Приемът в еврозоната е стъпка към намаляване на политическия риск (и в частност на валутния риск) в България и – макроикономически погледнато – подобряване на бизнес климата. Не бива да забравяме, че като всяка промяна това може да донесе краткосрочни рискове за не съвсем готови бизнеси или за тези, които отлагат подготовката за последния момент.

1. Преходът като повод за модернизация на системи и процеси

Компаниите ще трябва да пренастроят счетоводни системи, ТРЗ, ERP, шаблони за фактуриране, договори и ценови листи. Това важи особено за бизнеси с по-сложни вътрешни процеси, но като цяло решенията са ясни и преодолими.

Цените на стоки и услуги трябва да бъдат преизчислени в евро. Възможно е да се наложи и техническо обновяване на онлайн платформи, особено в частта за плащания, фактуриране и ценообразуване.

Тези неизбежни разходи може да се използват стратегически – като повод за решения, които иначе биха били отлагани, като например миграция към по-добър доставчик на платежни услуги, обновяване на важни модули на ERP системата или дори цялостна модернизация на бизнес процесите и ИТ инфраструктурата.

Препоръка към средни и големи компании: До септември 2025 г. най-късно подгответе план за адаптация на вътрешни процеси и системи в контекста на еврото. Добра идея е планиране на преходен бюджет. Може да са нужни допълнителни средства за софтуерни актуализации, юридически консултации и обучения за екипа.

2. Финансов мениджмънт и достъп до нови източници на капитал

Присъединяването към еврозоната е позитивен шок не заради валутата, а заради промененото възприятие за риска. Българският бизнес става по-разбираем и по-лесен за оценка от европейските инвеститори. Това понижава риска и повишава шансовете за достъп до дългов и рисков капитал, включително извън локалната банкова система.

Това е и добър момент да преосмислим очакванията си за лихвите по съществуващите и бъдещите кредити. Наистина по закон променливите лихви не може да се покачват в резултат на приемането на еврото. Но като цяло е добра идея да проведем разговор с нашия банкер какви са очакванията и плановете на банката за замяна на референтния лихвен процент.

Препоръка към средни и големи компании: Актуализирайте вътрешна стратегия за финансиране и управление на лихвения риск, включително структурата на дълга (фиксирани срещу плаващи лихви), анализ на чувствителността на паричните потоци при различни сценарии, както и идентифициране на възможности за достъп до нови форми на капитал в еврозоната – като корпоративни облигации и дялово финансиране.

3. Ценова прозрачност и отношения с партньори

Работата с клиенти и партньори от други страни от еврозоната ще е по-интуитивна – и не само поради еднаквата валута, но и защото някои административни и счетоводни процеси се опростяват. Особено покрай използването на SaaS услуги, софтуерни лицензи, онлайн реклама и т.н., които евентуално също се таксуват в евро.

Онлайн продажбите в рамките на еврозоната трябва да станат по-лесни, защото потребителите предпочитат да сключват сделки в собствената си валута.

С отпадането на необходимостта от превалутиране от лева в евро и обратно ще отпадне и нуждата от разни модули за превалутиране в някои софтуерни системи, електронни магазини, платформи за разплащания. Това също не е някаква радикална промяна.

Препоръка към всички компании: Използвайте периода юни – декември 2025 г. за системен преглед на ключовите договорни отношения. Не е необходимо да се променят всички договори изрично. Законодателството ще гарантира автоматичното преобразуване на всички суми в лева към евро по фиксирания курс (1 евро = 1,95583 лв.) към датата на въвеждане. Това е ex lege преобразуване – т.е. произтича директно от закона, автоматично, без да е необходимо изрично съгласие или допълнително действие от страните по договора. Все пак това може би е добра възможност договорите да се прегледат и да се актуализират поетапно – особено ако ще се подновяват, предоговарят или имат значение за дългосрочни отношения с партньори.

4. Позициониране в бизнес културата на еврозоната

Става важно не просто да сме в еврозоната, а да играем по нейните правила: ESG критерии, дигитална отчетност, отговорно управление. С въвеждането на еврото очакванията към отчетност и прозрачност се засилват. Инвеститорите и партньорите все по-често изискват данни за устойчивост, структура на собствеността, управление на веригата на доставки и рисковете.

Компаниите, които демонстрират културна и процедурна съвместимост с практиките на еврозоната, ще се отличават положително – дори когато са малки. Това включва:

• преминаване към хармонизирани счетоводни и нефинансови стандарти,
• инвестиране в устойчиви процеси и обучения,
• способност за стратегическа комуникация с клиенти и екипа по теми като стабилност, надеждност и регулаторна съвместимост.

Препоръка към всички компании според възможностите им: Направете преглед на текущите нефинансови практики и отчетност – дори на базово ниво – с фокус върху прозрачност, устойчивост и съответствие с очакванията на партньори и инвеститори. За по-малки фирми това може да започне например с карта на доставчиците или въвеждане на вътрешни правила за етично управление.

5. Обучение на екипа и комуникация с клиенти и партньори

Преходът към еврото е не само техническа и стратегическа промяна, но и културна. Най-успешните компании ще бъдат онези, които съумеят да въвлекат екипа в процеса отрано и да изградят вътрешна култура на разбиране, предвидимост и увереност. Включването на служителите – чрез обучения, споделяне на добри практики от други държави и прозрачна вътрешна комуникация – намалява съпротивата към промяната и създава усещане за участие и стабилност.

Също толкова важно е проактивното обяснение на прехода към клиенти, особено в сегменти с по-слаба финансова грамотност. Това може да включва информационни материали, Q&A секции на сайта или преходен период с двойно обозначение на цени и условия. Компаниите, които комуникират ясно, ще спечелят доверието на настоящи и бъдещи клиенти.

Препоръка към средни и големи компании: Използвайте периода юли – декември 2025 г. за провеждане на вътрешни обучения и създаване на комуникационна рамка към клиенти и контрагенти.

Еврозоната дава по-малко извинения и повече огледала за нашето бизнес поведение. За бизнеса това е шанс да покаже, че може да се движи не с догонване, а с лидерство. Тези 12–18 месеца няма да определят само как ще изглеждат балансите след прехода, а и дали ще бъдем разпознати като равноправни играчи в едно по-прозрачно, конкурентно и устойчиво икономическо пространство.

**

Пълен архив на личната разяснителна кампания на Георги Стоев за влизане на България в еврозоната (февруари – май 2025 г.) е достъпен тук: georgistoeff.github.io/Bulgaria-entering-eurozone