Намира ли се секторът на аутсорсинг на ИТ и бизнес процеси в малко по-деликатна ситуация в последната година? Защо имаше забавяне на наемането на хора в бранш, за който години наред говорихме за сериозен недостиг на кадри?

Нашият сектор остава сред двигателите на българската икономика. Факт е обаче, че през 2024 г. се наблюдава охлаждане в растежа му и вероятно това ще е първата година, в която няма да отчетем двуцифрен ръст. Причините за това са няколко. На първо място 4-годишната политическата нестабилност в България спира привличането на нови инвеститори и влизането на нов бизнес на пазара. От друга страна, глобалната икономическа ситуация и забавянето в развитието на ключови икономики, откъдето идват основните клиенти на нашия бизнес. Не трябва да забравяме, че сме експортно ориентирани и когато има намаляване на бюджети и стопиране на нови проекти, по ефекта на скачените съдове това автоматично се отразява и на нас.

Ако преди години винаги сме твърдели, че имаме огромен недостиг на хора и постоянно търсим да назначим 10–20 хиляди души, в момента незапълнените позиции са доста по-малко.

Как се съчетава тази ситуация с навлизането на изкуствения интелект?

Изкуственият интелект диктува технологичната трансформация на цялата световна икономика, което ще доведе до сериозни промени. Затова пред нас като държава стои изключително важната задача да намерим начин да имаме по-голям принос в целия този трансформационен процес. Ако в миналото сме залагали на ценово предимство, в момента то вече е недостатъчно. В последните 4–5 години добавяме допълнителни технологични познания и компетенции, като увеличаваме стойността върху продуктите си. Затова вече не сме класическа аутсорсинг дестинация.

Обаче и това няма да е достатъчно за бъдещето. Ще трябва да инвестираме много по-сериозно в новите технологии, в изкуствения интелект. За да имаме още по-значителна роля на световният пазар, трябва да се направят необходимите инвестиции през следващите 3–4–5 години. Това няма как да се случи само с усилията на бизнеса. Като държава все още не сме на нужното ниво, както по отношение на технологични иновации, но най-вече по отношение на образованието. Управляващите трябва сериозно да преосмислят държавната ни политика, за да не изостанем от световния тренд. В момента, като отворим всяка една статистика, виждаме, че сме на последно място по дигитализация в ЕС – това е спирачка за нашата конкурентоспособност. И как да говорим за изкуствен интелект, като имаме две технологични училища и промяната на образователната система се случва доста бавно.

Промяната в образователната система е сравнително тромав процес, като имаме предвид темпото, с което навлизат тези технологии.

Така е. Цялостната промяна е трудна, но на нас ни трябва нещо по-фокусирано. Имаме добри примери, които се намират и в момента. Отвори се технологично училище в Бургас. Там за първи път има паралелка, в която се обучават деца със специален фокус върху изкуствен интелект. Има подобни примери в София, в ТУЕС. Т.е. усилията могат да се пренасочат много по-бързо и по-лесно да се направи промяна в избрани училища и така ще има светкавичен резултат. Нашата индустрия няма нужда да се разкриват 100 специализирани училища. На нас ни трябва 10, 12, 15 технологични училища в страната.

В България от години повтаряме, че не ни достига човешки ресурс, защото сме сравнително малка държава, малък пазар. Изкуственият интелект може да превъзмогне този недостиг – да започнем да правим повече с по-малко хора. И ако ние реализираме необходимите инвестиции, спокойно може да се позиционираме много напред на технологичната карта и да станем едни от водещите на нея.

Компаниите в сектора използват ли вече изкуствен интелект в ежедневната си работа?

Всъщност в момента компаниите започват да обмислят как да използват изкуствения интелект. Няма чак такова голямо приложение, каквито бяха първоначалните прогнози. Цялостното му влияние върху бройката служители все още не е осезаемо.

Да, има компании, които вече автоматизират рутинни услуги. Например входиране на застрахователни искове. Но не мисля, че става въпрос където и да било за някакви сериозни съкращения на персонала. По-скоро специалистите се пренасочват към други дейности, например продажби.

Като казваме, че ще са нужни по-малко хора, виждате ли перспектива за някакви по-големи преструктурирания по отношение на числеността на персонала? Замяната на квалифицирани и творчески професии, която AI агентите вероятно ще предложат, беше изненадваща спрямо прогнозите от преди няколко години.

Всяко голямо разместване в сектора ще се отрази изключително негативно на нашата икономика, но към момента не мисля, че изкуственият интелект ще доведе до подобно нещо. Дори да се стигне до автоматизация на квалифицирани дейности, очаквам компаниите да пренасочат тези служители към услуги с друга добавена стойност към клиентите си. Това са специалисти със знания и умения, каквито трудно се намират.

Проблем би било, ако ние като държава не направим необходимото, за да преквалифицираме тези хора. Развитието на икономиката е постоянно. Подобни страхове е имало и при въвеждането на поточната линия. Имам и по-скорошен пример. Преди 7–8 години, като се появиха облачните технологии, се смяташе, че хиляди системни инженери ще изгубят работата си. Те се преквалифицираха и станаха клауд инженери.

Но все пак сега говорим за потенциален преход без аналог в историята. Автоматизация не на мануални дейности, а на знанието.

Има известна неопределеност, защото не можем да предвидим какво ще се случи, когато самият AI се самообучава. Не знаем все още какъв е потенциалът на практика на тези технологии. Не можем да пресметнем дали той ще замени 9, 90 или 290 души, както сме могли за поточните линии.

Говорим за ролята на държавата, но самите компании преквалифицират ли хората си вече? Има ли яснота за специалистите, които работят в тях?

Компаниите си вършат работата. Те се опитват да се препозиционират спрямо пазара и за да го направят, започват да преквалифицират хората си вътрешно. Примерно в DIGITALL, компанията, на която аз съм оперативен директор, през изминалата година инвестирахме 1 млн. евро в AI.

Поетапно започваме да добавяме необходимите знания и сертификации, за да можем да добавим стойност в посоката на изкуствен интелект с наличните служители. В края на краищата тук говорим за една технология. Самият AI няма как да направи един инструмент или да го имплементира в даден бизнес.

Защо казвам обаче, че само усилията на компаниите няма да са достатъчни? При предишните трансформации, например облачните технологии, броят на служителите беше значително по-малък. С навлизането на AI трябват твърде много хора с нови умения. Затова самата система трябва да започне да предлага такива хора. Ако компаниите започнат да преквалифицират хора с различно образование, това ще ни забави фатално във важния момент.

При правилна стратегия навлизането на системите с изкуствен интелект би ни дало възможност не само да не загубим работни места, а дори да спечелим много нови такива. Но това ще се случи само ако имаме подготвените кадри веднага. Или близко до това да бъда подготвени.

Може би трябва да уточним и какво значи да си квалифициран в сферата на AI?

Тръгва се от най-обикновено програмиране. AI не може да функционира самостоятелно като единица. Един ChatGPT не дава краен резултат на бизнесa. Той може да създаде текст или картинка по промпт например. За да има бизнес приложение, са нужни програмисти, които да направят такова, и то то своя страна да ползва въпросния ChatGPT. Отново опираме до хора, които са запознати с някакъв тип нова технология. Както преди години се появи Java, сега в момента се появяват LLM модели. Те обаче се развиват изключително бързо, защото се самообучават.

Има ли конкретни разговори с държавата за приоритетите на сектора?

Има. Проблемът е, че нямаме стабилно правителство през последните 3–4 години. Преди всеки избори си говорим с водещите политически партии и казваме от какво има нужда бизнесът, за да се развива устойчиво икономиката на страната.

Искаме 12 технологични училища – или преобразувани вече съществуващи, или новооткрити. Най-лесно е да се преобразуват в региони, където има силна математическа гимназия. Математическа гимназия плюс технологично училище биха работили много добре заедно.

Необходими са конкретни инвестиции в иновации. Искаме държавата да поеме ангажимент, независимо от източника на финансиране, че ще финансира инициативи като INSAIT. Ето, това е много добър пример. Няколко подобни инвестиции биха могли да са достатъчни за трансформацията. Имаме суперкомпютър, който в момента е един от малкото в цяла Европа. Имаме и добра инфраструктура Трябва да се мисли как да се използва този суперкомпютър, какви иновации да развиваме с него и това трябва да стане съвместно между държавата и бизнеса.

Нужна е и предвидимост на данъчната система. Всичките дискусии, които водим всяка година в последния момент преди приемането на бюджета – колко ще бъде максималният осигурителен праг, какъв ще бъде размерът на плоския данък и т.н., влияят негативно на привличането на нови инвестиции и на развитието на сегашния бизнес.

Най-важното обаче е да има ясна визия и надпартийни теми. Независимо коя политическа сила управлява, да има съгласие в държавата, че искаме България да бъде технологична страна и да поеме важна роля в технологичния свят в рамките на следващите 4–5 години.

С кого се конкурираме? Имаме ли въобще все още ценово предимство като дестинация?

По-малко е, но все още имаме. Ако сметнем нетната заплата в нашия сектор спрямо цената на живота тук, със сигурност в България хората имат по-добър стандарт. В същото време крайната цена, която плаща работодателят, продължава да бъде по-ниска. За някои позиции в компанията, която управлявам аз например, разходът е с около 50% по-нисък тук спрямо офиса ни в Германия. Държавата върви напред, развива се икономически, заплатите се повишават и ценовото предимство постепенно отпада. Тогава започват да се предоставят услуги с по-висока добавена стойност. Първоначално у нас доминираха компании, които бяха колцентрове или центрове за споделени услуги, днес вече не става въпрос толкова за базово дистанционно обслужване на клиенти, а за услуги, като счетоводство, финанси, човешки ресурси, логистика, транспорт, разработване на технологични продукти.

Забележимо ли е вече събуждането на регионалната конкуренция на Балканите? Съседните държави предлагат ли по-добри условия?

Румъния е по-скъпа с около 20%. Сърбия – като сложим в сметката общия разход за офиси и данъци, не е по-евтина. Гърция – в най-добрия случай са на същото ниво или по-скъпи.

Гърция обаче ни е истинска конкуренция, но не толкова заради цената, а заради активната намеса на правителствено ниво. В последните 2–3 години ние загубихме много големи сделки в привличането на инвеститори. „Майкрософт“ решиха да изградят огромен център в южната ни съседка. Основният фактор при избора беше въвличането на гръцкия премиер в целия процес. Той се срещна с мениджмънта на компанията, за да ги привлече. В същото време страната прави много сериозни инвестиции в инфраструктура и предоставя данъчни облекчения. Ако продължаваме да не реагираме, гърците биха ни задминали, при положение че тук сме започнали поне 10 години преди тях с този бизнес.

Най-важно е да не се отклоняваме от посоката, стабилността и продължаващия растеж. Реално динамиката в индустрия се определя от анализите на 4–5 играча като McKinsey, AT Kerney, които правят преглед на евентуалната посока за технологична революция и посочват местата, където тя се случва. Техните анализи са базирани на системи от формули и показатели. Растежът е един от важните такива. Ако ние не присъстваме в тези прегледи, това автоматично би довело до сериозно забавяне на бизнеса.

Решението е ясна и последователна държавна стратегия, в която бизнесът и държавата обединяват усилия за устойчивото развитие на страната.

Йордан Гинев е новият председател на Асоциацията за иновации, бизнес услуги и технологии AIBEST от средата на януари. Йордан Гинев е главен оперативен директор на групата DIGITALL и ръководител на българския офис на компанията. Секторът на информационните технологии и аутсорсинг на бизнес процеси е ключов за страната, като наема над 100 000 души.