На брега на шведския остров Готланд, стратегически разположен насред най-прекия морски път от Калиниград до Стокхолм, се разиграва нетипична ситуация. Неголям брой украински дрон пилоти атакуват чрез летящите си машини позициите на окопаната шведска армия. Местните линии, макар и на позната територия, бързо поддават.

Трагично?! Не, поне не и на пръв прочит. За успокоение на скандинавците, героичният остров, не попадал в чужди ръце от 1645 г. насам, и в днешния ден ще продължи да си бъде шведски. Всичко е учение. Учение, което е прекратено за кратко, за да се дадат нови инструкции от страна на натовските генерали на шведските войници как да противодействат. Резултатът обаче е същият. Следва още една пауза. И още една.

„В истинския живот всички щяха да са мъртви“, обяснява опитен украински боец пред военния репортер на AP, поканен да наблюдава учението. „Шведските войски имат потенциал, но трябва да подобрят своите дронове и тактики, а командирите се нуждаят от по-задълбочено разбиране на войната с дронове“, добавя друг дрон-пилот.

На 4500 км на югоизток, край Ормуз, ирански „Шахед“ с двигател от мотопед и обща себестойност от около 20 хил. долара лети към територията на съюзниците на САЩ в Персийския залив. Този път той е свален от американска ракета, която струва 50 пъти повече. Друг път ПВО ще пропусне и Шахедът ще повреди кораб с петрол за милиарди, ще разруши ключова инфраструктура или дори ще убие американски военнослужещи в база, разположена в региона.

Шведската армия е само броени места под украинската в престижната класация за военната мощ на нациите на Global Firepower Index.

Американската армия е най-голямата в света със значителна разлика. САЩ похарчиха през 2025 г., в мирно време, почти 1 трилион долара (954 млрд.) за отбрана – повече от следващите 6 по размер военни сили в класацията заедно (Китай, Русия, Германия, Индия, Великобритания, Украйна). До момента по собствените си изчисления САЩ са похарчили 29 млрд. долара за седмиците размяна на ракетни удари с Иран.

Но значи ли това нещо вече на бойното поле?

Простото е ефективно

Десетилетия наред предимство във войната имат тези с най-добрата наука и с най-много средства, за да могат да си позволят най-високотехнологичните разработки, като например суперскъпи самолети. Когато притежаваш нещо, което е финансово или производствено недостъпно за съперниците, това е непреодолимо конкурентно предимство. Като ядрените ракети например.

Първо в Украйна, а после и около Иран се видя промяната в тази икономика. „Шахедите не са впечатляващи, защото са хай-тек. Те са впечатляващи, защото не са“, обяснява Аарън Брайнилдсон, преподавател по въздушно и космическо право и бивш началник на отдела по космическо и оперативно право в Космическите сили на САЩ.

Експертите по отбрана предупреждаваха за това от години: американската армия е много добра в създаването на най-модерните и скъпи оръжия в света, но се затруднява да създава бързо евтини и прости неща. „Това е обратното на това, което изисква този нов вид война“, обяснява Брайнилдсон.

Евтини платформи, често изградени от компоненти с граждански произход, могат да поразяват техника за милиони долари. Например руските самолети на отдалечени летища.

Royal United Services Institute цитира оценка, че дронове са отговорни за 60–70% от повредените или унищожени руски военни системи в разглеждания контекст на бойното поле. KSE Institute стига още по-далеч, като в доклад от 2025 г. посочва, че 80–85% от фронтовите цели са били поразявани от безпилотни системи, а украинският капацитет е достигнал мащаби, които превръщат страната в своеобразна drone state.

Това има директен ефект върху военната промишленост. Традиционният модел на отбранителни поръчки – бавен, скъп, с дълги цикли на разработка – се сблъсква с реалност, в която софтуерна промяна, нова антена или модифицирана камера могат да решат тактически проблем в рамките на седмици. За сравнение изтребителят F-35 отнема почти две десетилетия между чертожната дъска и реално въвеждане в експлоатация. Данните също подкрепят безмилостната ефективност на простотата – по оценки от наблюдатели на фронта загиналите руски войници вече са толкова много, колко и ранените.

Украйна показа, че иновацията във война може да бъде децентрализирана: малки компании, доброволчески мрежи, 3D принтиране, цивилни инженери и бързо тестване на фронта. CSIS описва конфликта в Източна Европа като среда на постоянна технологична адаптация, включително в сферата на AI, автономността и безпилотните системи. В друг анализ на същата организация се отбелязва, че Украйна напредва в AI управлявани безпилотни системи, като частичната автономност вече е значима, особено във въздуха.

Това не значи непременно, че танковете, артилерията или авиацията изчезват, но подсказва, че всяка голяма платформа вече трябва да бъде защитена срещу масови, евтини, маневрени и труднооткриваеми системи. Подобен процес не е нещо ново. Както натискът на Втората световна война дава тласък на иновациите в производството и науката, така и най-големият военен конфликт на европейска територия от 1945 г. насам кара целият свят да преосмисли начина, по който се подготвя, води и осигурява материално война.

Сивата зона между цивилното и военното

Останалият свят не е сляп. Във връзка с дроновата индустрия, но не само, все повече се говори за dual-use, или технологии с двойна употреба. Такива, които имат легитимно гражданско приложение, но могат да бъдат използвани и за военни цели.

Разработките в сферата на елементи като камери, термални сензори, GPS модули, навигация, батерии, софтуер за автономно управление, AI модели за разпознаване на обекти, 3D принтирани части, карбонови корпуси и дори стандартни логистични платформи в Украйна тръгват първо от фронта. Един и същ дрон може да инспектира фотоволтаичен парк, да търси изчезнал човек, да доставя лекарства – или да бъде модифициран за разузнаване и атака. Един и същ AI алгоритъм може да открива повреда по далекопровод – или движение на военна техника. Една и съща система за автономна навигация може да бъде използвана в логистиката, земеделието или на бойно поле.

„Силициевата долина не се подготвя за военна икономика, тя вече управлява такава, просто не използват думата“, казва Ая Джаф, популярен германски технологичен експерт и коментатор. Dual-use звучи по-добре от „оръжия“.

Chatham House имат данни за частните инвестиции в отбранителни технологии само през 2025 г., които според тях са надхвърлили 48 млрд. долара, движени от големи кръгове на финансиране за компании също в сферата на AI и автономните дронове.

Всичко това променя и логиката на отбранителната индустрия. Десетилетия наред държавата поръчва, а големият изпълнител има монопол върху разработката. Този модел започва да се допълва от друг, в който стартъпи разработват бързо, тестват на терен, интегрират софтуер и мащабират чрез партньорства с държави и големи индустриални групи. Капиталът не се насочва само към традиционни оръжейни платформи. Той търси AI, автономност, киберсигурност, космически данни, дронове и разбира се, системи за противодействие на дронове. Ая Джаф цитира данни от доклад, според който към края на 2024 г. една от всеки четири растящи компании в технологичния сектор е свързана с dual-use технология: „В рамките на месеци този сегмент скочи с 25%, достигайки почти 1,2 трилиона долара. Специфично фокусираните върху отбраната стартъпи получиха 70,8 млрд. долара.“

Не са само малките: Open AI, Google и Meta тихо посвалиха собствените си ограничения пред военното прилагане на продуктите си; Andurii строи фабрика от 456 000 кв.м за автономни оръжия; пазарната капитализация на Palantir e около 350 млрд. долара към средата на май и т.н.

Европа също не се бави. ЕК подчертава в своя Defence Industry Transformation Roadmap, че dual-use иновациите и бързата интеграция на граждански технологии във военни способности са били ключов фактор за успеха на Украйна. Това е важен сигнал за бизнеса: бъдещата отбранителна индустрия няма да се състои само от класически оръжейни производители. Тя ще включва софтуерни компании, производители на сензори, телекомуникационни фирми, AI стартъпи и дори университетски лаборатории. 230 стартъпа в областта на отбраната са основани в Европа от руската инвазия през 2022 г. до ноември 2025 г., се посочва още в пътната карта.

Новата индустриална надпревара

Дроновете вече не могат да бъдат разглеждани като отделен технологичен продукт. Те са част от по-голяма трансформация: автоматизация на физическия свят. Ако софтуерът дигитализира услугите, дроновете дигитализират движението, наблюдението и намесата в реална среда.

В бизнеса това означава по-ниски разходи, нови логистични модели и по-добри данни. В отбраната означава масовост, автономност, по-ниска цена на удара и постоянна технологична адаптация. В геополитиката означава нова надпревара – не само кой има най-скъпите самолети и ракети, а кой може да произвежда, обновява и управлява милиони евтини, свързани и интелигентни системи.

Следващата фаза на пазара няма да бъде спечелена само от компаниите, които правят най-добрия дрон. Ще бъде спечелена от тези, които контролират цялата екосистема: от хардуер и софтуер до ефективно производство и бързо внедряване.