Едва ли през 2024 г. е имало стратегически документ, който да предизвика повече обсъждания от доклада на Марио Драги за европейската конкурентоспособност. Докладът, който се простира на почти 400 страници, развива цялостна идея за бъдещето на икономиката на Стария континент. Той започва с диагнозата за загуба на конкурентоспособност и очертава спешната необходимост от вземане на мерки. Началните факти едва ли са сензация за някого. Затова и множество коментари изтъкват, че документът е изпълнен със закъснели констатации, липсва механизъм за набавяне на необходимите 800 млрд. евро инвестиции и насочва към излишна централизация.

Въпреки това работата на Драги и екипа му предизвика широк интерес сред обществениците в държавите членки, ръководствата на европейските институции и сред индустриалците. Има реален шанс идеите на Драги да не останат просто добри пожелания, а да бъдат трансформирани в директиви, програми за финансиране, консорциуми и други актове в сегашния политически цикъл 2024–2028 г. Докладът беше приет много добре в Брюксел и съвпада с голяма част от приоритетите на Европейската комисия под второто ръководство на Урсула фон дер Лайен и нейната амбиция да засили икономическата интеграция, да стимулира иновациите и да модернизира европейската индустрия.

Но къде се намира България в плана на Драги за икономиката на ЕС и как може да се възползва от него, за да ускори икономическото си развитие и да подобри позицията си на европейската сцена?

Нека първо да прегледаме къде в доклада е спомената България. Докладът е разделен на две части: част А „Стратегия за конкурентоспособност за Европа“ и част Б „Задълбочен анализ и препоръки“ с около 170 конкретни предложения. Страната ни присъства на няколко ключови места във втората част, която е и по-подробната.

Инструменти за стимулиране на развойната дейност

В частта на доклада, посветена на инвестициите в научно-развойна дейност, България е посочена сред държавите членки, които инвестират под 1% от своя БВП в тази ключова сфера. Тя попада в една група с държави като Литва, Люксембург, Словакия, Ирландия, Кипър, Латвия, Малта и Румъния, а само пет страни – Белгия, Швеция, Австрия, Германия и Финландия, инвестират над 3% от БВП в научни изследвания и развойна дейност. Докладът на Драги обаче не се ограничава само с констатации, а предлага конкретни инструменти, с които и България може да подобри позицията си.

На първо място се препоръчва разработването на единна процедура за проекти от Общ европейски интерес (IPCEI). До момента България е сред малкото държави в ЕС, които не са се възползвали от тази инициатива за финансиране на иновации, нови технологии и инфраструктура. За сравнение – Австрия използва IPCEI за финансиране на мащабни проекти в микроелектрониката и водородните технологии. Ако и България реши да се възползва от IPCEI, това би дало условия за реализиране на големи проекти и у нас.

На второ място докладът подчертава значението на водещата научна програма на ЕС в квантовите технологии – Quantum Flagship, която цели създаването на общоевропейска квантова комуникационна и изчислителна инфраструктура чрез Euro-HPC. България вече разполага със суперкомпютъра Discoverer, който е част от тази инфраструктура, но докладът отбелязва слабата ангажираност на частния сектор в целия Съюз в квантовите разработки. Затова се препоръчва създаването на публично-частни партньорства с технологични компании, които да развиват критични технологии като невроморфни и квантови чипове, което ще позволи на България да се включи по-активно в бъдещите квантови иновации на ЕС.

Трето, докладът предлага нови съвместни програми за научноизследователска и развойна дейност в областта на отбраната чрез Европейския фонд за отбрана (EDF). Целта е да се стимулира съвместното разработване и придобиване на критични отбранителни способности в ЕС, като особено внимание се обръща на комерсиализацията на научните изследвания, финансирани от EDF. Към момента България е на 17-о място по финансиране от Фонда, но с бюджета от 8 млрд. евро до 2027 г. има потенциал да увеличи участието си в проекти на европейската отбранителна индустрия и да укрепи позициите си в този стратегически сектор.

Предложения за опростяване на разрешителните режими и регулаторна отчетност

Следващото място, където България се споменава в анализа, е при регулаторните режими за фотоволтаични системи. Посочва се, че съществуват големи различия между държавите членки в продължителността на извършването на анализа на въздействието върху околната среда, който представлява значителен дял от целия процес по издаване на разрешителни, и варира между месец и половина в Малта до цели 10 месеца в България. За да се преодолеят тези пречки, докладът препоръчва въвеждането на „обслужване на едно гише“ за проекти, свързани с декарбонизация, което е в съответствие с предвиденото в Законодателния акт за промишленост с нулеви нетни емисии (NZIA). Тази система предвижда създаването на единен контакт във всяка държава членка, който да обработва заявления за разрешителни по ускорена процедура, особено за квалифицирани инвестиционни проекти. Най-ценното за държави като България е, че докладът насочва при нужда към Инструмента за техническа поддръжка (TSI) на ЕС за изграждане на административен капацитет за ефективно намаляване на административната тежест.

Дори извън регулаторните режими за ВЕИ Драги предлага интересни решения за намаляване на бюрокрацията и улесняване на бизнеса в браншове като добив на критични суровини, производство на полупроводници и на батерии. Голяма част от решенията са разписани в други актове, но все още не са приложени. Такъв е Законът на ЕС за критичните суровини (CRMA), който регламентира увеличаването на вътрешното производство на критични суровини чрез развитие на стратегически проекти. Законът залага на интегрирано издаване на разрешителни със скъсени крайни срокове (27 месеца за проекти за добив и нови мини, 15 месеца за съоръжения за рафиниране и рециклиране), a тези срокове днес отнемат три до пет пъти повече време. България би могла да се възползва от тези улеснения за ускоряване на своите проекти.

За сектора на полупроводниците докладът също предлага общ разрешителен режим за производството на чипове в целия ЕС по опростена процедура (съгласно рамката за преобладаващ обществен интерес). България би могла да се интегрира по-добре в по-широката верига за доставка на чипове в ЕС, ако процесът на издаване на разрешителни се унифицира в Съюза.

Докладът предлага още множество интересни и работещи идеи за облекчаване на административните тежести за бизнесите – въвеждане на консултации преди кандидатстване между администрацията и заявителите, създаване на публичен регистър за средното време, необходимо на администрацията за обработка на разрешителни, разширяване на възможността за одобрение за клъстери от проекти, вместо да се оценяват компания по компания. Прилагането на всяка от посочените практики за улесняване на бизнесите може значително да подобри както отношенията на бизнеса с администрацията у нас, така и цялостната среда за развиване на бизнес и привличане на инвестиции.

Възможности за развитие на ядрени технологии

България е спомената в доклада на Драги и във връзка с използването на ядрена енергия като една от дванадесетте държави членки, които разчитат на този източник за производство на нисковъглеродна електроенергия. Докладът подчертава остаряването на ядрените централи в ЕС и забавянето на нови проекти, като предлага разработването на иновативни технологии в ядрената енергетика – т.нар. „нова ядрена енергия“. Тези технологии имат потенциала да играят ключова роля в бъдещи енергийни системи с доминиращо присъствие на възобновяеми източници, осигурявайки гъвкаво и стабилно производство на електроенергия. Ядрените централи предлагат непрекъснато и значително производство, което може да компенсира променливостта на възобновяемите източници и да стане важен компонент в енергийния преход на ЕС.

Логично е, че иновациите в ядрения сектор ще се развиват в държавите, които имат утвърдена ядрена индустрия като България. През 2023 г. страната ни стана съосновател на Европейския ядрен съюз (EU Nuclear Alliance), където Франция играе водеща роля, и отделно подписа Декларация за сътрудничество с Франция в областта на ядрената енергетика за граждански цели, включително в сферата на иновациите и обмена на ноу-хау. България има значителен опит в развитието на ядрени технологии – през 2024 г. се отбелязаха 50 години от откриването на АЕЦ „Козлодуй“, а през 1999 г. страната стана член на Европейския център за ядрени изследвания (ЦЕРН). Българските учени също имат изявен принос – през 2021 г. в ЦЕРН беше направено първото експериментално наблюдение на одерони при еластични протон-протонни и протон-антипротонни взаимодействия, ръководено от д-р Георги Анчев от БАН. Според доклада на Драги именно подобни научни и високотехнологични решения следва да бъдат насърчавани. В него се подчертава необходимостта от удължаване на живота на съществуващите реактори, пускането на ново поколение ядрени технологии, включително малки модулни реактори, както и иновации в изграждането на нови мощности. България има потенциала да използва както двустранните си споразумения, така и насоките от доклада, за да развие не само ядрената си индустрия, но и регионално ноу-хау, което ще бъде от съществено значение през следващите години.

Въпреки че докладът на Марио Драги е определян като декларативен, по-задълбочен анализ разкрива, че той представлява цялостен каталог от възможности, които икономики като българската могат да използват. Въпреки че допълнителните инвестиции от 800 млрд. евро надали ще се случат в този размер и по предложения начин, идните 4 години множество европейски инициативи и реформи ще очертаят бъдещето на редица отрасли в ЕС. Ако България успее да използва част от конкретните 170 предложения в доклада, за да създаде бързи писти за създаване на продукти, опростени регулаторни режими, да привлече повече инвестиции в развойна дейност, то страната ни ще се движи точно по този път на увеличена конкурентоспособност, който Драги предначертава за целия ЕС.