Притча за проблемите

Минал веднъж един мъж край един дом. На верандата му старица се припичала на слънце, а мъжът й четял вестник. Между тях лежало куче и жално скимтяло. На следващия ден човекът отново минал покрай същия дом. И какво да види – старицата кротко почивала в люлеещ се стол, мъжът й спокойно си четял вестник, а кучето отново лежало и жално скимтяло между тях.

Озадачен и заинтригуван, човекът си обещал да види какво се случва на следващия ден и ако кучето отново страда, да се намеси. На третия ден сварил същата сцена: старицата си почивала на верандата, мъжът й си четял вестника, а кучето жално си скимтяло все на същото си място.

Мъжът не можел повече да се сдържи и попитал:
— Извинете ме, уважаеви, но не виждате ли, че вашето куче страда? Не се ли питате какво му се е случило?

— Какво му се е случило? О, просто лежи върху един гвоздей – отвърнала кротко старицата.

Смутен от нейния отговор, мъжът отново попитал:
— Но, ако лежи на гвоздей и го боли, защо просто не стане и не се премести?

— Ех, мили господине, работата очевидно е там, че го боли, колкото да скимти, но не го боли чак толкова, че да се премести...