Енергийната криза отслабва индустриалната мощ на Европа

Европа се нуждае от своите промишлени компании, за да пести енергия на фона на растящите разходи и намаляващите доставки, и те го постигат - търсенето на природен газ и електричество спадна през последното тримесечие. Рано е да се радваме обаче. Спадът не е само защото промишлените компании изключват термостатите, те също затварят заводи, които може никога да не отворят отново, предава Ройтерс. 

И докато по-ниското потребление на енергия помага на Европа да преодолее кризата, предизвикана от войната на Русия в Украйна и съкращенията на доставките от Москва, ръководители, икономисти и индустриални групи предупреждават, че нейната индустриална база може да се окаже сериозно отслабена, ако високите енергийни разходи продължат.

Енергоемките индустрии, като производството на алуминий, торове и химикали, са изложени на риск компаниите да преместят трайно производството си на места, където има изобилие от евтина енергия, като Съединените щати. Въпреки че необичайно топлият октомври и прогнозите за мека зима помогнаха за понижаване на цените, природният газ в Съединените щати все още струва около една пета от това, което компаниите плащат в Европа.

"Много компании просто спират производството", каза Патрик Ламерс, член на управителния съвет на компанията E.ON на конференция в Лондон миналия месец.

Производствената активност в еврозоната този месец достигна най-слабото си ниво от май 2020 г., сигнализирайки, че Европа върви към рецесия.

Международната агенция по енергетика изчислява, че търсенето на промишлен газ в Европа е спаднало с 25% през третото тримесечие спрямо година по-рано. Анализаторите казват, че широко разпространените спирания трябва да стоят зад спада, тъй като повишаването на ефективността само по себе си не би довело до такива спестявания.

"Правим всичко възможно, за да предотвратим намаляване на промишлената дейност", каза говорител на Европейската комисия в имейл.

Но проучване, публикувано в сряда, показа, че компаниите в европейската индустриална мощ Германия вече намаляват мащаба си поради разходите за енергия.

Повече от всеки четвърти бизнес в сектора на химикалите и 16% в автомобилния сектор заявиха, че са били принудени да намалят производството, показа проучване сред 24 000 предприятия от Германската търговско-промишлена камара (DIHK). Освен това 17% от компаниите в автомобилния сектор са заявили, че планират да преместят част от производството си в чужбина.

"Ефектите са ясно видими: по-специално енергоемките производители на междинни стоки намаляват производството", каза управляващият директор на DIHK Мартин Ванслебен, имайки предвид критични полуготови продукти, като химикали и метали.

Европейската промишленост пренасочва производството към места с по-евтина работна ръка и по-ниски други разходи от десетилетия, но енергийната криза ускорява изселването, казаха анализатори.

"Ако цените на енергията останат толкова високи, че част от европейската индустрия стане структурно неконкурентоспособна, фабриките ще затворят и ще се преместят в САЩ, където има изобилие от евтина шистова енергия", каза Даниел Крал, старши икономист в Oxford Economics.

Например, производството на първичен алуминий в ЕС е намаляло наполовина, с 1 милион тона през последната година.

Търговските данни, събрани от Ройтерс, показват, че всичките девет завода за производство на цинк в блока са намалили или спрели производството, което е заменено от внос от Китай, Казахстан, Турция и Русия.

"Повторното отваряне на завод за топене на алуминий струва до 400 милиона евро (394 милиона долара) и е малко вероятно предвид несигурните икономически перспективи на Европа. Исторически, когато тези временни затваряния се случат, постоянните затваряния идват като последица", каза Крис Херон от индустриалната асоциация Eurometaux.

Усилията на Запада да осигури доставки не само за енергия, но и за ключови минерали, използвани в електрически превозни средства и възобновяема инфраструктура, също са изложени на риск от високите цени на енергията.

Очаква се Брюксел да предложи ново законодателство в началото на следващата година - Европейският закон за критичните суровини - за изграждане на запаси от минерали, незаменими при прехода към зелена икономика, като литий, боксит, никел и редкоземни елементи.

Но без повече възобновяема енергия и по-ниски разходи е малко вероятно компаниите да инвестират в Европа, предупреди Емануеле Маниграси, старши мениджър по климата и енергията в European Aluminium.

Примерите за индустриална ерозия се трупат. Европа стана нетен вносител на химикали за първи път тази година, според Cefic, Европейският съвет на химическата промишленост.

Повече от половината от европейското производство на амоняк, ключова съставка в торовете, е спряно и е заменено от внос, според Международната асоциация за торове.

Норвежкият производител на торове Yara намали две трети от европейското си производство на амоняк и няма непосредствени планове да го увеличи отново.

"Наблюдаваме отблизо ситуацията на газовия пазар и правим планове за действие в извънредни ситуации", отговори на имейл на Ройтерс изпълнителният директор Свейн Торе Холсетер.

Миналата седмица най-голямата химическа група в света BASF постави под въпрос дали има бизнес случай за нови заводи в Европа. Компанията също така предупреди, че ще трябва да спре производството в основния си обект в Лудвигсхафен - най-големият промишлен потребител на енергия в Германия, ако доставките на газ паднат под половината от нуждите.

Някои фирми, включително немският производител на вискозни влакна Kelheim Fibers, който доставя Procter & Gamble, търсят други източници на енергия. Тази година германската компания е намалила два пъти производството във фабриката си в Бавария.

"От 1 януари ще можем да преминем към петрол", каза изпълнителният директор на компанията Kelheim Fibers Волфганг От, докато компанията търси помощ от правителството за смекчаване на разходите за енергия. Той дори обмисля проект за слънчева енергия от 2 мегавата.

В Гърция Selected Textiles, малък производител на памучни прежди, намали производството, тъй като поръчките главно от Северна Европа са намалели. В завода във Фарсала, Централна Гърция, главният изпълнителен директор Апостолос Донтас изчисли, че производството ще спадне с 30% тази година.

"Виждаме, че нашите клиенти са сериозно загрижени дали ще има еквивалентно потребление на готови продукти в Европа и дали самите северноевропейски производители ще имат достъп до природен газ", каза Апостолос Донтас пред Ройтерс.

Tata Chemicals, която обикновено работи на 5-годишен план, сега работи на тримесечна база, каза нейният управляващ директор за Европа Мартин Ашкрофт.

"Ако това е структурна промяна и цените на газа останат високи за три или четири години, реалният риск е инвестициите в индустрията да бъдат насочени другаде към места с по-ниски цени на енергията", добави Ашкрофт.