Вдигането на акциза за алкохол крие риск от спад на приходите и ръст на нелегалното производство, алармират две организации

Обявеното намерение от финансовото министерство за увеличение на акцизните ставки върху алкохолните напитки с 10-15% от началото на 2025 г. крие сериозни рискове от увеличаване на нелегалното производство на алкохол, но и от намалени приходи за държавната хазна. Това алармират в отворено писмо до медиите от Асоциацията на производителите, вносителите и търговците на спиртни напитки (спиритсБЪЛГАРИЯ) и Национална лозаро-винарска камара (НЛВК).

Индустрията предупреждава, че подобен ход ще увеличи нелегалното производство, което в момента е близо 50% от консумирания алкохол в страната, ще постави под риск общественото здраве и ще доведе до намалени приходи за държавната хазна с над 60 млн. лв.

Промени в данъчното законодателство броени дни преди старта на прилагането им, без липсата на какъвто и да е диалог с бизнеса, натрапва усещането за несигурност и непредсказуемост, които могат да имат тежки последици както за индустрията, така и за държавния бюджет, посочват още двете организации.

Те са категорично против мярка от такъв мащаб да бъде въвеждана без внимателно планиране, задълбочен анализ и открит диалог със заинтересованите страни.

Повишаването на акцизите е сложна фискална мярка, която трябва да бъде съгласувана с всички засегнати страни, за да се избегнат негативните ефекти. Рязкото и непланирано вдигане на акцизите би имало на първо място негативен ефект върху потребителите, тъй като на практика е данък върху потреблението. Повишаването на акцизите ще доведе до увеличение на крайните цени, което директно ще натовари домакинствата. Това създава риск потреблението да бъде тласнато допълнително към нелегални продукти и канали на разпространение, се посочва в позицията.

Рязката промяна в регулациите от друга страна поставя в риск бизнес средата и сектора, който осигурява пряка и непряка заетост на близо 350 000 души и значителни приходи за бюджета. Секторът вече е изправен пред значителни предизвикателства - драстично увеличение на цените на суровините, увеличение на разходите за труд, както и многократно увеличение на цените на енергоизточниците. Въвеждането на мярката от началото на следващата година ще доведе единствено до съкращаване на работни места и затваряне на малки и средни предприятия, което ще натовари допълнително социалната система на държавата, се казва в отвореното писмо.

Не на последно място, мярката крие и риск за общественото здраве, тъй като по никакъв начин не  отчита факта, че близо 50% от консумирания алкохол е България е нелегален (безакцизен). Съществува огромна “инфраструктура“ на територията на страната за производство на безакцизен алкохол, представляваща сив сектор, през който (по официални данни от МЗХ и ИАЛВ) преминават близо 50% от гроздето, както и други захаросъдържащи плодове. Те се дестилират в т.нар. селски казани (регистрирани, но на практика почти безконтролни 1 500 обекта - СМОД) и още над 6 000 други напълно нелегални обекти за дестилиране на алкохол. На практика предлаганата от служебното правителство мярка ще насърчи развитието на нелегалния сектор.

Анализът на двете организации сочи, че в крайна сметка внезапното непланирано увеличение на акцизите ще доведе до спад в официалните продажби, намалена събираемост и ръст на сивия сектор, което ще компрометира непредсказуемо очакваните фискални приходи.

Опитът на ЕС

Опитът на други страни от Европейския съюз ясно показва необходимостта от диалог и координация при въвеждането на подобни мерки. Наложен стандарт в провеждането на фискални промени от такъв мащаб е тяхното обявяване и обсъждане поне една година преди тяхното фактическо въвеждане. Съществуват редица примери, които показват неефективността на подобни драстични увеличения на акцизите върху алкохола, с доказани щети върху държавните бюджети. Такива са данните от Естония, Швеция, Латвия, Финландия, Чехия и Полша, където след увеличаване на акцизите върху алкохола, официалните продажби спадат с двуцифрени проценти, докато нелегалната търговия нарасна значително.

Пазарни особености

Секторът на спиртните напитки е важен за българската икономика и допринася с 250 млн. лв. акцизни приходи за 2023 г.  Особеностите на пазара сочат обаче, че всяко увеличение на цената през акциз води до съответния спад в продажбите на легална продукция. Това се дължи на ценовата чувствителност на пазара и на лесния достъп до заместители, които не подлежат на облагане и контрол.

Прогнозната оценка на Асоциацията на производителите, вносителите и търговците на спиртни напитки (спиритсБЪЛГАРИЯ) и Национална лозаро-винарска камара показва, че ако бъде въведено предложеното увеличаване на акциза, то ще доведе до двуцифрен в процентно изражение спад в продажбите на легалния алкохол. Това означава над 30 млн. лв. намаляване на приходите от акциз и още 30 млн. намаляване на приходите от ДДС в държавния бюджет.

Двете организации отправят призив за оценка на риска и преразглеждане на мярката като напомнят, че устойчивото управление на акцизната политика изисква прозрачност, предсказуемост и диалог. Те настояват темата за акцизна ставка да бъде експертно обсъдена, всички рискове да бъдат взети предвид и да се обмислят алтернативни решения, които да балансират параметрите на държавния бюджет.