Бизнесът готви увеличение на заплатите

Заплатите в реалния сектор ще се вдигнат с около 4-5% през настоящата година. Това показват данни от анкетно проучване сред работодателите, членуващи в Асоциацията на индустриалния капитал в България, които бяха изнесени по време на конференция „Заплащането на труда в България", организирана от КНСБ.

От КНСБ настояват през следващите няколко години да има ежегоден среден ръст на заплатите от 10-15%, за да бъде задържан възходящ тренд.

„Ръстът на заплатите у нас трябва да е различен според бранша и да е съобразен с икономическите реалности, но той е възможен още през тази година”, категоричен е Димитров.

„Ако не растат доходите с поне 15 на сто през следващите две-три години, не съм оптимист, че ще решим както проблема с квалифицираните работници, за които бизнесът казва, че ги няма, така и проблема с пенсионната система, така и други съпътстващи проблеми на пазара на труда и в социалните системи", каза Димитров, цитиран от „Дарик”.

Работодателите отхвърлят идеята на КНСБ до 2017-та година относителният дял на разходите за заплати да стане 50% от брутния вътрешен продукт.

Васил Велев от Асоциацията на индустриалния капитал припомни, че работната заплата у нас расте изпреварващо. За шест години откакто страната ни е член на Евросъюза средната заплата в номинално изражение е удвоена, тоест темповете на нарастване на средното възнаграждение изпреварват чувствително темповете на растеж на брутния продукт и производителността, каза Велев.

На срещата присъства и премиерът Пламен Орешарски, който изтъкна, че „усилията за заплати са преди всичко усилия за ефективност и конкурентоспособност. Много е важно да задвижим икономическия растеж.”

Премиерът изтъкна, че темата за заплащането на труда може да се разглежда като елемент от политиката на доходите на всяко правителство. В същото време нивото на работните заплати е важен фактор на конкурентната способност на икономическите системи. „Едно е безспорно – заплащането има отношение към икономическото развитие“, добави премиерът, цитиран от правителствената пресслужба.

Орешарски изтъкна, че като водещ елемент от политиката на доходите, нивото на заплащане предопределя състоянието на вътрешното търсене, а от тук оказва влияние и върху темповете на икономически растеж.

„Тази зависимост е толкова по- силна, колкото е по- затворена една икономическа система. Неслучайно за дълги исторически периоди теорията на търсенето господстваше в практическата икономика и върху нея се градяха управленските програми от кейнсиански тип, сигурно до края на 70-те години на миналия век“, отбеляза премиерът.

Той добави, че дори в апогея на неокласическия модел, след фалита на Лемън брадърс и последвалите мощни кризисни проявления, в първите си реакции фискалните власти на водещите икономики в света прибягнаха към изпитаните системи на фискални стимули и поощрения, за да предпазят от разпад икономическите си системи.

На второ място министър-председателят изтъкна, че като фактор за поддържане на конкурентоспособност на икономиката, динамиката на нивата на работните заплати трябва да се затваря в ръста на производителността на труда.

„Периодите на изпреварване следва да се отбягват или да се допускат само като изключение в ролята на корекции на формирани по- рано асиметрии“, каза министър-председателят.

По думите му развитието на глобалната криза в Европа е дала примери как страни, допуснали бързи ръстове на работните заплати, губят своята конкурентоспособност, в сравнение с други страни, които на по- ранни етапи са се въздържали от по- агресивна политика по доходите.

Според министър-председателя илюстрацията с европейските икономики е особено поучителна на фона на склонността на икономическите съюзи с единна валута да изпадат в дисбаланси, особено когато същите не отговарят на съответните критерии за оптимални валутни зони.

Орешарски изтъкна, че особено опасни са ситуациите на инкасирани външноикономически дисбаланси в страни с фиксирани валутни курсове. Поради това, че девалвацията не може да се прояви като инструмент на противодействие на дисбалансите, ролята на такъв се поема от корекции в номиналното ниво на работните заплати. „Едно бих казал доста трудно от обществено-политическа гледна точка действие“, коментира премиерът.

На четвърто място министър-председателят подчерта, че при равни други условия, динамиката на работните заплати предопределя инфлационните проявления в икономиката.

„Вярно е, върху инфлацията оказват влияние комплекс от фактори. Но също така е вярно, че ръстът на доходите е една от водещите предпоставки. В редица случаи непремереното широко мащабно покачване на работните заплати води до поява на засилващ се инфлационен натиск. Същият от своя страна обезсмисля постигнатите номинални увеличения на работните заплати“, обясни министър-председателят.