Най-големите развлекателни франчайзи: Първа част

Какво бихте отговорили ако ви попитат кой е най-печелившия мултимедиен франчайз в историята? Може би ще отговорите с „Междузвездни войни“ (Star Wars), „Киновселената на Марвел“ (Marvel Cinematic Universe) или поредицата „Хари Потър“ (Harry Potter).

Но вероятно ще бъдете изненадани да научите, че отговорът не е нито един от тези и всъщност не идва от САЩ. Става въпрос за „Покемон“ (Pokémon)

„Джобните чудовища“ от Япония са генерирали общо 228 млрд. долара* за The Pokémon Company. Това е консорциум, включващ трите компании, които стоят зад създаването на франчайза, разработчикът на видеоигри Game Freak, издател Nintendo и разработчик на карти за колекциониране Creatures.

Pokémon се появява на бял свят за първи път именно като видеоигра за конзолата Game Boy на Nintendo през 1996 г. Играта, под формата на три версии – Pokémon Red, Pokémon Blue, и Pokémon Yellow, излиза първо на пазара в Япония и след това на международните пазари през 1998 г. и 1999 г.

Целта на играта е да станете шампион в Pokémon лигата като победите най-добрите треньори на покемони в измисления регион Канто. Друга задача е да завършите т. нар. Pokédex – енциклопедия в играта, като получите уловите всички 151 покемона.

Заглавието се превръща в огромен хит, ставайки най-продаваната игра в Япония през 1997 г. с около 7 млн. продадени бройки, задминавайки Final Fantasy VII. По последни данни от играта са продадени общо над 47 млн. бройки в световен мащаб. Днес цялата поредица може да се похвали с близо 500 млн. продадени бройки. И до днес тя е считана за една от най-великите игри в историята.

Успехът на Pokémon обаче далеч не е ограничен само до конзолите на Nintendo. Оригиналната видеоигра е последвана и от манга поредица, както и аниме адаптация. Анимационният сериал, проследяващ премеждията на Аш Кечъм, Пикачу, Брок и Мисти се превръща в международна сензация и един от стълбовете на т. нар. „Покемания“. До днес франчайзът може да се похвали с още 23 анимационни филма, както и един игрален филм.

През 2016 г. покемоните превзеха и нашите мобилни телефони с появата на Pokémon Go – игра, базирана на местоположението и разширена реалност. Хората използваха своите мобилни устройства, за да „улавят“ на улицата, да ги тренират и да водят битки с тях.

Разбира се, няма начин да пропуснем и популярните Pokémon карти, които първоначално радват милиони деца по света, а днес са се превърнали и в колекционерски артикули, които се продават за хиляди долари.  

Тази година инфлуенсърът Логан Пол продаде ултрарядката карта Pikachu Illustrator за рекордните 16,5 млн. долара.

Снимка: Getty images

Второто място в класацията за най-големите развлекателни франчайзи също отива за Япония – Хелоу Кити“ (Hello Kitty).

Антропоморфна бяла котка с червена панделка и без видима уста е създадена през 1974 от Юко Шимизу, като тя и нейните приятели са генерирали общо 88,5 млрд. долара* за компанията Sanrio.

Според нейната предистория, Kitty White (както е истинското име на героинята) живее в лондонско предградие със семейството си и е близка със сестра си близначка Mimmy, която е изобразена с жълта панделка.

С времето Sanrio добавя нови герои към вселената на Hello Kity, като някои от най-популярните включват заека My Melody от 1975 г., жабата Keroppi от 1988 г., пингвина Bad Badtz-Maru от 1993 г., бялото куче Cinnamoroll от 2001 г. и заека Kuromi от 2005 г.

Първоначално насочена към пазара на момичетата в предпубертетна възраст, продуктовата гама Hello Kitty включва кукли, стикери, поздравителни картички, настолни игри, дрехи, раници, кутии за обяд, касички за прасенца, моливи, гумички, аксесоари, училищни пособия и канцеларски материали до портмонета, тостери, телевизори, други домакински уреди, масажори, и компютърно оборудване. Тези продукти варират от артикули за масовия пазар до луксозни потребителски продукти и редки колекционерски предмети. Към 2014 г. над 50 000 продуктови линии Hello Kitty са били налични в над 130 страни.

Героите на Sanrio се появяват и в редица анимационни филми и сериали, видеогири, комикси и песни. Съществуват тематични паркове Sanrio, базирани на Hello Kitty: Harmonyland в Хиджи, Япония,Sanrio Puroland в Токио и Hello Kitty Shanghai Times в Шанхай.

Снимка: Getty images

Трета позиция сред големите развлекателни франчайзи се нарежда „Мечо Пух“ (Winnie-the-Pooh) с приходи от 76,7 млрд. долара*.

Популярното мече е създадено от английския писател Алън Милн и английският карикатурист и илюстратор на книги Ърнест Хауърд Шепърд.

Първата му поява е в разказ, поръчан от лондонския вестник „Evening News“ за Бъдни вечер през 1925 г. Героят е вдъхновен от плюшена играчка, която Милн е купил за сина си Кристофър Робин от универсалния магазин „Хародс“, и мечка на име Уини, която са видели в Лондонския зоопарк.

Милн използва именно сина си за първообраза на Кристофър Робин, който е един от основните герои в приключенията на Мечо Пух заедно с Прасчо,  Тигъра, Зайо, Ийори и други.

Първата книга от поредицата истории за плюшеното мече , озаглавена просто „Мечо Пух“ „Winnie-the-Pooh“), е издадена през 1926 г. Тя е последвана от сборника с детски стихове с илюстрации „Вече сме на шест години“ („Now We Are Six“) през 1927 г. През 1927 г. излиза и „Къщичката в къта на Пух“ („The House at Pooh Corner“)

Освен с книгите на Милн, Мечо Пух придобива широка популярност и с анимационните адаптации на Walt Disney, първата от които е „Мечо Пух и меденото дърво“ (Winnie the Pooh and the Honey Tree) през 1966 г.  Тя е последвана от „Мечо Пух и бурният ден“ (Winnie the Pooh and the Blustery Day) през 1968 г. и „Мечо Пух и Тигъра също“ (Winnie the Pooh and Tigger Too) през 1974 г. Трите филма са обединени в антологията „Многото приключения на Мечо Пух“(The Many Adventures of Winnie the Pooh) през 1977 г. Четвъртият филм „Мечо Пух и един ден за Ийори“ (Winnie the Pooh and a Day for Eeyore) излиза през 1983 г.

След това героят се появява в редица други анимационни сериали, а по-късно и във видеоигри. Пух е и водещ герои и в книгите на Disney Publishing Worldwide – най-голямото издателство в света на детски книги и списания с над 700 милиона продадени продукта всяка година.

Снимка: Getty images

На четвърто място сред най-големите развлекателни франчайзи в историята се нарежда една истинска класика – „Мики Маус и приятели“ (Mickey Mouse & Friends) с генерирани общи приходи от 74 млрд. долара*.

Създаден е съвместно от Уолт Дисни и Уб Айуъркс, Мики и неговата приятелка Мини се появяват за първи път във вестник през 1923 г. През 1928 г. е анимационният им дебют във филмчето Plane Crazy.

Самият Мики е създаден с идеята да бъде заместител на по-ранния герой на Дисни и Айуъркс „Осуалд Щастливия заек“ (Oswald the Lucky Rabbit), който двамата разработват за Universal Pictures. След като компанията поема пълния контрол над героя през 1928 г., Дисни решава да създаде Мики, като мишката бързо засенчва заека по популярност.

Вдъхновен от личности от нямото кино като Чарли Чаплин и Дъглас Феърбанкс, Мики традиционно е изобразяван като симпатичен аутсайдер, който използва своята изобретателност, за да се справя с големи предизвикателства. В продължение на дълги години Мики е озвучаван от самия Уолт Дисни. 

Първата поява на Мики Маус в цветен филм е през 1932 г., но лентата „Parade of the Award Nominees“ е създадена специално за петата церемония по връчване на наградите „Оскар“ и не е пусната в широко разпространение. Първият официален цветен филм на Мики е през 1935 г. с „The Band Concert“.

Освен на малкия и големия екран, Мики често се появява и на кориците на комикси, а също така заема и централна роля в парковете на Walt Disney от откриването на „Дисниленд“ в Анахайм, Калифорния“, през 1955 г.

Франчайзът ражда множество популярни герои, включително Гуфи, Плуто, Доналд Дък,  Дейзи Дък,  Чичо Скрудж и много други.

Десет от анимационните филми за Мики Маус са номинирани за наградата „Оскар“ за най-добър късометражен анимационен филм, един от които, „Lend a Paw“, печели трофея през 1941 г. През 1978 г. Мики става първият анимационен герой със звезда на Алеята на славата в Холивуд.

Снимка: Getty images

....................................

*Данните са на civixplorer до 30 декември 2025 г. и представляват оценки на база на официално публикувани от компаниите отчети за приходи