Д-р Ярон Брук: Пазарната свобода е проблем на света, не неравенството

Отношението към богатите не трябва да бъде негативно, защото те инвестират парите си в производство и по този начин се създава икономически растеж. Обществото е една абстракция на мисълта, националният икономически просперитет - относително понятие. Индивидът е цар в икономиката и той трябва да действа предприемчиво, за да подобрява собственото си благосъстояние. Колкото повече хора по отделно действат, толкова повече ще се подобри животът на колектива. Много погрешно е мисленето, че едни са бедни, а други богати за сметка на бедните. Психиката на жертва в един свят на неравенство не предвещава промени. 

Така тълкува популярната в последната година икономическа тема за увеличаващото се неравенство между бедни и богати в Европа, Америка и Азия д-р Ярон Брук - президент и изпълнителен директор на Института Айн Ранд в САЩ.

Докторът е роден в Израел. Служил е като сержант в израелското военно разузнаване, после става бакалавър по строително инженерство на Технологичния институт в Хайфа. През 1987 г. се премества да живее в САЩ, където завършва магистратура по бизнес администрация и защитава докторат по финанси в Университета на Остин, Тексас. Днес е управляващ партньор на фирмата за инвестиционно консултиране BH Equity Research в Сан Хосе, Калифорния. Колумнист на американското списание "Форбс". Има публикувани статии и в "Уолстрийт джърнъл", USA Today, Business Daily. 

Изнася по цял свят лекции на теми като причините за финансовата криза, морала на капитализма, ограничаването на обхвата на държавната намеса в икономиката. В България гостува с лекция в Аулата на Софийския университет "Св. Климент Охридски", по покана на Института за свободен капитализъм "Атлас", със съдействието на Фондация за свободата "Фридрих Науман".

Ето какво каза пред българската публика. 

"Толкова много интелектуални лидери, професори, коментатори ни казват, че неравенството е проблемът на нашите времена. Наричат го криза. Президентът на САЩ, Барак Обама, казва това в много речи. Когато Хилари Клинтън съобщи, че ще се състезава за президентския пост в Америка, тя каза, че проблемът с неравенството ще бъде един от водещите в кампанията й.

В Европа миналата година беше издадена книгата на френския икономист Тома Пикети "Капиталът през XXI век", за която предполагам сте чули. С нея той стана световна знаменитост. Тезата на книгата е, че неравенството се разширява в Съединените щати и Запада, и има стъпки, които трябва да се предприемат.

Наистина, пропастта между богати и бедни се увеличава. Но защо това да е проблем? Защо да ни е грижа за неравенството? Какво ни засяга, че някакви богаташи стават все по-богати?

От някъде ни се казва, че като неравенството нараства, това възпира икономическия растеж. Икономиките се свиват. А няма абсолютно никакво основание от икономическата теория да се заключи такова нещо. Каква е връзката между растежа и неравенството? Историята сочи, че преди 300 години в Европа всички хора са били еднакво бедни. Преди Индустриалната революция е имало равенство в бедността на европейците, които били в повечето случаи земеделци. 95% от населението било бедно. Всички по еднакъв начин умирали на около 40-годишна възраст. След революцията неравенството нараснало, защото някои хора започнали да произвеждат големи количества стоки, с които станали много богати.

След като Индустриалната революция се е случила във Великобритания и САЩ, икономическият растеж е станал най-голямата тежест в човешката история. Аз бих казал, че неравенството не води до растеж, а обратното. Когато икономиката се разширява, на пазарите неравенството се увеличава.

Погледнете Китай. Преди 60 години около 48 милиона китайци са умирали от глад в комунизма. След това Китай приспособи малко свобода и капитализъм. И какво стана? Страната създаде благосъстояние. В последните 30 години в Азия 800 млн. души са излезли от бедността. Забележете това число! То не е мое, на ООН е. Толкова много хора, които са били бедни, в Китай вече не са. В същото време неравенството в Китай се увеличава с едни от най-бързите нива в човешката история. Оказва се, че то върви ръка за ръка с икономическата свобода, растежа и капитализма.

Каква теория има зад идеята, че растежът е свързан с неравенството? Не ми е приятно да се опълчвам на левите икономисти, но няма такава теория. Вие вероятно вярвате, че икономиката расте заради потреблението. Учили са ни че има растеж, когато хората си купуват. Проблемът на най-богатите е, че те не потребяват много, нали така? Но какво правят богатите с парите си? Те инвестират. Това не е хубаво за мнозина, сме учили. Обаче всеки икономист, дори Кейнс, казва, че икономиката расте заради дългосрочни инвестиции. Заради спестяванията, от които произхождат инвестициите. Това създава растежа, не потреблението.

Откъде си взимаме парите да купуваме? От заплатата. Като работим. Затова, ключът към икономическия растеж е производството, не потреблението. Всичко е в производството, а производството се корени в инвестициите и спестяването. Така че растежът не е свързан с потреблението и неравенството. Като имаш големи богатства в страната, създаваш инвестиции и производство. Някои казват, че на Запад икономиките растат по-бавно, защото потребяваме повече и инвестираме по-малко.

Ако неравенството не е свързано с растежа на икономиката, защо да се тревожим за него? Казват, че то е лошо за бедните, за средната класа. Но няма доказателства за това. Няма теория. Защо да е лошо? Инвестициите на богатите разрастват икономиките. От това разрастване бедните и средната класа печелят.

Някои твърдят, че неравенството е причинено от политическата власт в ръцете на богатите, а не от производството, като това на айфона например. Наистина, когато политическата власт е в ръцете на бизнесмени, това не е нещо добро, съгласен съм. Как да решим този проблем? Е, със сигурност не е решение да даваме на правителствата повече власт. За да намалим влиянието на парите и богатството над политиката, политиката трябва да стане по-малко влиятелна. В САЩ например като се намалят регулациите, данъците, бизнесмените няма да имат причини да ходят до Вашингтон. В България – до София.

Ще ви разкажа история за отношенията между политиката и бизнеса. В началото на 90-те години Microsoft харчила 0 долара в град Вашингтон. Нямала политическо лобиране. От компанията казвали на политиците в САЩ "Ние няма да ви се месим, и вие недейте на нас. Оставете ни да правим продукти и икономическа активност. Но американските политици отговорили "Не може така. Искаме да дойдете и да лобирате в Сената. Да защитавате интересите си". От Microsoft отказали да го сторят. Тогава държавата им изпратила антитръстовите си адвокати. Година по-късно Microsoft била съдена за монопол на пазара. Обикновено смятаме, че монополът е нещо лошо, защото води до високи цени за хората, нали? Но Microsoft тогава била съдена, защото предлагала браузъра Internet Explorer безплатно. Това бил нейният грях. А истинският бил, че не желаела да отиде във Вашингтон и да влее пари в политиката. Сега знаете ли колко пари харчи Microsoft годишно във Вашингтон за лобиране, защита на интересите на технологичния сектор? Десетки милиони долари. Изградиха си голяма сграда недалеч от Конгреса. Пълна е с адвокати, лобисти и хора, които да се явяват от нейно име пред правителството.

Решението на политическия колониализъм е да не даваме на правителствата повече и повече власт. Напротив.

Какво предлага Пикети, щом неравенството е нещо лошо. По-високи данъци – до 80% облагане на хората с големи нарастващи доходи, 10% данък върху богатите – глобален, за да не може да се избяга в друга държава. Това са 10 на сто, плащани на държавата от всяко състояние на всеки богат човек. И в допълнение, регулации спрямо бизнеса, за да не расте много и да не е много печеливш. Тези предложения са противоположни на решението спрямо политическия колониализъм.

Навсякъде ни казват, че неравенството ще създаде недоволство сред масите, хората ще се вдигнат и ще създадат революция. Това е най-фундаменталния аргумент против неравенството. Но отново няма такъв пример в историята. През 19 век в Америка не е имало революция, когато неравенството е било в пик. В Хонконг днес неравенството е огромно, но няма революция. Няма доказателства, че ще има бунтове, но се опитват да ни изплащат. Да създадат страх.

Неравенството съществува и винаги ще го има. Вижте ни, всички сме различни. Това е чудесно, прави живота интересен. Неравенството е метафизична величина. Единственият начин да го намалим е да се борим срещу природата. Да използваме сила и насилие. 

Някой ми каза, че 85 души на света имат по-голямо богатство от 3 милиарда население на планетата. Аз гледам на тези данни така, че 85 души са създали повече стойност от 3 милиарда души. Да вземем за пример Samsung, Apple. Те създадоха огромна стойност с продуктите си. Правят живота на милиарди по-добър всеки ден. Бил Гейтс направи нещо, което не е било правено досега. Той, с неговите 70 млрд. долара богатство, е направил продукти, които струват като стойност много повече общо за всички ни. Ако се замислите каква стойност има за вас продуктът ви на Microsoft като вашия компютър, ще осъзнаете, че тя е в пъти по-висока от реалната му цена. Може би хиляди, десетки хиляди долари ви е донесъл той. Гейтс създаде стойност за трилиони, от която получи малка част – 70 млрд. долара. 

Така че, аз мисля че имаме проблем, защото тези 3 млрд. бедни на планетата не произвеждат стойност. И трябва да мислим как да ги накараме да създават такава, за да можем всички да се облагодетелстваме от тази стойност, която те ще произведат. И това не е свързано с неравенството, а със собствеността върху имотите и икономическата свобода. Където ги има по света, има развитие. Произвежда се стойност, богатство. Затова не неравенството, а икономическата свобода е проблемът. За съжаление твърде много хора в съвременната култура виждат света като място, където някой печели, а друг губи за сметка на първия. Но на пазара играта не е с нулев сбор. Не трябва да се мисли, че е важно колективното богатство, производството на обществото. Само индивидът създава, сам той е играч в икономическия свят. Обществото е една абстракция. Всъщност, то е сбор от индивиди и тези отделни личности трябва да бъдат предприемчиви."