Иде ли краят на войната в Украйна?

Заплахата на Русия да бомбардира “системни цели” в центъра на Киев издава отчаяние - вероятно последният възможен ход преди ядрено оръжие. А то не може да бъде ползвано без разрешение на Китай. А Китай няма да разреши - защото Япония, Южна Корея и най-вече Тайван ще се сдобият с него бързо. А без Китай - Русия фалира до месец - окончателно. 

Путин просто няма полезен ход, освен търсене на някаква ескалация - следвайки завета на Айзенхауер, че един невъзможен за решаване проблем става решим, само ако стане още по-голям. 

Нещата на фронта се развиват зле за Кремъл - по милиард долара на ден без никакъв резултат. Даже напротив - нетно е загубена повече от спечелената територия. Загубите в Запорожието опасно оголиха сухоземната връзка с Крим, а нейното прекъсване означава загуба на самия Крим. Притеклите се на помощ военни части от Донбас пък провалиха плана за неговото превземане през лятото - както обеща шефът на Генщаба Герасимов.

Ракетният обстрел - независимо от жертвите и разрушенията - също не дава резултат. Но най-опасно за Кремъл е продължаващото влошаване на икономиката. Има цели отрасли почти напълно замрели. При над 40% от държавния бюджет за война, не остава почти никакъв въздух за някакво стопанско развитие. А украинските дронове продължават да поразяват заводи, пристанища, инсталации и влошават ситуацията с всеки изминал ден. 

Войната се усеща вече силно в крепостите Москва и Санкт Петербург. Не толкова с дефицитите - както в провинцията, която явно не е първа грижа на Кремъл. А заради спирането или силните ограничения на Интернет. Това не са само социалните мрежи. Това е да отрежеш като с нож цялата дигитална икономика на една голяма държава: ИТ, професионални, финансови, потребителски услуги, доставки, куриери, такси и какво ли не - спират. Това е невероятен шок за милиони хора.

Официалното обяснение са украинските дронове. Но те поразяват и без Интернет. Тогава?

Изглежда Путин се чувства застрашен от неговите силовики. И затова скоростно се въвеждат “добрите практики” от Китай и Иран. 

Историята на Русия показва, че рядко преврат се случва два пъти по един и същи начин успешно. Опитът да бъде свален Горбачов като Хрушчов от КГБ се провали. Със сигурност, Путин там се е подсигурил с лоялисти.

Путин “обезопаси” и армията - която навремето спаси държавата от страховития шеф на службите Лаврентий Берия. Така след Пригожин, Путин се разправи и с най-мощния военен клан - на бившия военен министър Шойгу. След неговото отстраняване през 2024 г, последваха зрелищни арести и присъди на неговите заместници. 

Но историята на Русия показва, че когато вождът не носи победи, а загуби, то обкръжението му се чувства заплашено и реагира. Особено, когато положението става все по-трудно удържимо. 

Дали вместо очаквания корейски сценарий няма да станем свидетели на неочакван край на войната в Украйна?

автор: Евгений Кънев