Ей, шефе, стига с големите цели!

Опитвайки да мотивират и вдъхновят екипите, повечето шефове поставят големи, дръзки цели. Например да удвоят печалбата на компанията в следващите две години.

Няма лошо да се поставят дългосрочни цели. Не е хубаво обаче фокусът на мениджърското говорене да е върху тях.

Това коментира в Harvard Business Review Робърт Сютън, автор на статията „Ей шефе – стига с големите, грубовати цели!”.

Сютън твърди, че когато говорят прекалено често за грандиозните цели, ръководителите на компании объркват служителите. Те предизвикват душевни терзания, заради усещането, че амбициите са твърде големи. И паника, свързана с несигурността как ще бъдат постигнати те.

Авторът съветва шефовете да не повтарят толкова големите цели, а да направят разбор на задачите, които ще доведат до постигането им.

Според него е важно всеки в екипа да знае големите корпоративни стремежи и същевременно да е наясно каква точно е неговата роля в постигането им.

Но всеки служител трябва да поеме отговорност за собствените си задачи”, коментира Сютън. Това би помогнало на хората да запазят доверието и мотивацията си, докато се движат бавно, спокойно и сигурно към големите общи цели.