"Жените - нежната сила на бизнеса": Понякога трябва да има квоти за мъже

Петко Димитров, съдружник и управител на "ПрайсУотърхаус Купърс България" представи един по-особен поглед по темата  за световните практики в интегриране на жените във висшето управление, през призмата на своите лични и професионални наблюдения. Той също бе сред основните панелисти на националния форум, организиран от сп. "Мениджър" - "Жените - нежната сила на бизнеса." Ето какво сподели той:

"Работя в голяма фирма с 250 хил. диши служители в целия свят. През 90-те години, когато компанията влизаше в Централна и Източна Европа се търсеха хора, които да отидат в Казахстан, Москва, Туркменистан. Оказа се, че 60% от хората, които тръгнаха в тази посока, са от нежния пол. Така че ние нямаше нужда да въвеждаме квоти. По-скоро трябваше да се създаде квота да има мъже, защото в нашата работа има носене на куфари, спане по летищата и не навсякъде е приветливо и уютно. Спомнете се преди 1989 г. колко влиятелна беше Цола Драгойчева в ЦК на БКП, а това икономиката е имала повече проблеми, отколкото сега. Сигурно е трябвало повече решения да се вземат. Сега и бюджетният дефицит е минимален и валутният курс е фиксиран, а тогава се постигаха едни много сериозни дефицити.

Ще ви дам нещо лично за пример. До мен винаги са били жени, които са преуспявали в бизнеса, дори винаги съм се шегувал, че с шофьор жена съм се придвижвал. Нека всеки от мъжете, които са тук днес, да признае дали седи зад тях и дали не си купува някаква форма на индулгенция, участвайки и говорейки за това. В Москва работата ме запозна със Светлана Савицка, втората жена изпълнила космически полет. И по повод на квотите някои си мислят, че партията е казала: „Трябва да имаме квота да лети жена“. Нищо подобно, тази жена има зад гърба си три световни рекорда и то на МИГ-21. За тези, които не знаят какво е това – това е снаряд.

Пак работота ме изпрати в Япония. Там те са на ръба на човешкото познание във всичко. Плочките не се клатят, чисти се с препарати по тротоарите. Има страхотно чувство на единение в цялото общество. Като роботи са, страшно ефективни. Там обаче има проблем относно това, за което говорим днес – жените са в периферията. Там има огромно почитание към по-старшия. Но по-старшия понякога взема погрешно решение. Там се возих на един от техните високоскоростни влакове. Пред мен вървеше една японка, която теглеше два куфара, единия отпред, другия отзад. Тогава се хвърлих веднага да й помогна и да нося куфарите. Стигнахме почти до машиниста и аз тогава се сетих, че тя дори не може да ми каже да спра. Другият момент беше, че някъде из влака може да е нейния съпруг. Така че пожелавам ви мили дами да имате мъже, които истински да ви подкрепят не само на думи."