Капанът на сравнението

Когато се присъединих към Harvard Business School, получих стотици поздравителни писма и картички от роднини и приятели. Все пак това беше издигане до едно от най-високите академични стъпала. Чувствах се много добре, докато не се настаних в новия си офис.

Съседният кабинет беше на колега, написал 12 книги, международно признат учен в областта на организационните иновации. Той имаше красива лятна къща близо до Кейп Код. В допълнение, беше щедър и услужлив. Всеки ден, когато отварях вратата на кабинета си, чувствах, че съм назад в състезанието.

В сравнение с моя колега бях постигнал толкова малко за такава дълга кариера. Всеки път, когато минавах покрай кабинета му бях сигурен, че ще засека Джак Уелч или някой друг, модерен гуру. И въпреки че толкова ми се искаше да го харесвам, се озовах в ситуацията да не мога, заради това, което той беше постигнал. Сигурен съм, че си задавате въпроса: Защо е нужно да се сравняваш?

Две години по-рано, в средата на деветдесетте години, един професор от Масачузетския технологичен институт се присъедини към Harvard Business School и една година по-късно спечели Нобелова награда за икономика - Робърт Мъртън. Беше на 46, когато я спечели. Той беше в другия край на офиса и когато ми се случваше да минавам оттам, пак се сравнявах.

Сравнението е капан, който прониква в живота ни, особено ако имаме голяма нужда от постигането на професионални успехи. Този капан ни кара да подценяваме нашите постижения и разклаща устоите, чрез които определяме успеха. Всеки трябва да намери своята собствена мярка, за да си напомня постоянно, че целият живот е един път и ние постоянно вървим по него. Също така трябва да помните винаги, че в повечето случаи успехът идва постепенно.

Това, което ще ви помогне, е придобиването на опит и експертни знания. Следете как изпълнението на работата ви кара да се чувствате удовлетворени. Хората не могат да елиминират напълно релфекса за сравняване, но могат да се чувстват по-доволни от начина, по който се справят. През цялата човешка история, най-големите лидери, пълководци, а по-късно предприемачи, изпълнителни директор и т. н. са били движени от постигането на значими цели, набелязани в стремеж да надминат останалите.

Сравнението обаче се превръща в капан, когато допуснем да сме прекалено погълнати от постиженията на другите и престанем да забелязваме своите собствени. Когато оценяваме успеха само по външни фактори, ние се обричаме на нещастие.

Томас Делонг за Harvard Business Review