Лешек Балцерович: Трудно е да предвидим обратите на кризата

България се справя отлично, намира се в много по-добра фискална ситуация от страни като Франция и Италия, казва авторитетният полски икономист, известен още и като "Бащата на шоковата терапия" в специално интервю за "Мениджър Нюз". Той е в България като гост и лектор на Sofia Business School 2013, организирано от Reform Union Club и НБУ.

- Професор Балцерович, кои според вас са най-важните уроци от световната финансова криза?

- Основният урок е, че грешните обществени политики могат да доведат до финансова криза. Това не бе провал на пазара. Тези грешни политики включват поддържането на изкуствено ниски лихвени нива, доктрината "too big to fail", заради която големите банки очакваха да бъдат спасявани от централните банки и правителства. Става дума и за различните регулации, които окуражаваха банките и хората да поемат прекалено големи финансови рискове и т.н. Съответно, ако искаме да предотвратим повторението на кризата, трябва да отстраним тези лоши политики.

 - Напредват ли страните от Еврозоната по пътя към фискалната консолидация?

 - Трудно е да се направи извод като цяло за Европа, защото има много отделни страни, в които ситуацията е различна. Например, фискалната ситуация в България е много добра. Вие имате второто най-ниско ниво на публичен дълг след Естония, нисък бюджетен дефицит и почти балансиран бюджет. Вие сте в много по-добра фискална ситуация от страни като Франция или Италия, да речем. Като цяло, страните, които започнаха с фискалната консолидация по-рано и поддържаха тези програми, в момента са в много по-добра ситуация. Вторият важен момент е, че е по-добре бюджетният дефицит да се намалява чрез съкращаване на разходите, вместо чрез увеличения на данъците. Доколкото знам, при вас Симеон Дянков направи именно това - разчиташе на намаление на разходите, което е по-добрият вариант за икономиката, отколкото е увеличението на данъци.

 - Съществува ли конфликт межди фискалната консолидация и постигането на икономически растеж?

 - Не, ако говорим за растежа в дългосрочен план. Не можете да постигнете растеж без фискална дисциплина. Гърция е пример колко опасен може да бъде този модел. Така може да се постигне растеж за известно време, но след това следва колапс. Икономическият растеж трябва да бъде изграден върху два стълба - фискална дисциплина и структурни реформи, които премахват препятствията пред конкуренцията и водят до растеж на продуктивността и заетостта.

 - Полша често е споменавана като добър икономически пример в рамките на ЕС. На лекцията си обаче вие посочихте, че през последните 10 години България е имала по-добра фискална политика от Полша. Бихте ли изяснили този въпрос по-подробно?

 - Това е безспорен факт. България имаше по-добра фискална политика не само от Полша, но и от повечето други страни в ЕС. Този факт е очевиден от данните на международните източници като МВФ. Поредица от правителства успяха да намалят значително публичния дълг на България до едно много добро ниско ниво и това е огромно постижение. Бих искал специално да откроя постиженията на Симеон Дянков, защото това правителство работеше в условията на световна финансова криза и успя да запази нисък бюджетния дефицит. Важно е, че хората искат да бъде запазен валутния борд в България. А запазването на валутния борд изисква поддържането на фискална дисциплина.

 - Къде като цяло се намират страните от ЕС в икономическия цикъл? Намираме ли се на прага на нов период на растеж?

 - Никой не знае със сигурност. По-лесно е да се изпращат ракети до Луната, отколкото да се предвиждат повратните точки на кризата. Като цяло обаче рецесиите никога не продължават вечно. Ако политиките са правилни, рецесията свършва по-бързо. Това е очевидно ако сравните Гърция от една страна, и България от друга. БВП на Гърция намаля с повече от 20% и според мен причината за това е, че в началото разчитаха повече на увеличение на данъците и забавиха изпълнението на реформите. Докато България отбеляза спад на БВП през 2009 г. и оттогава досега се възстановявате, макар и бавно. От 2008 г. досега имате акумулиран икономически растеж от над 3%. Така, че ситуацията в тези две държави е коренно различна заради различните политики.

 - По какъв начин гражданските протести биха могли да повлияят на икономиката? Могат ли да доведат до позитивни промени или по-скоро са негативен фактор, защото създават нестабилност?

 - Това зависи от исканията на протестите. Както и от това дали протестите са мирни или са съпроводени с насилие. Мирните протести са част от демокрацията. Дали протестите успяват да променят нещо, зависи от това доколко рационални са техните искания и дали хората ще успеят да ги наложат на политиците. Правя уговорката, че не бих могъл да коментирам събитията в България. Тук съм от неделя и би било неуместно да коментирам политическата ситуация.

Начо Стригулев