Лошите практики на пазара на имоти

Начисляване на комисионни върху данъчната оценка, а не върху реалната продажна цена и издаване на фактура, касов бон за по-ниската сума в нарушение на данъчното законодателство е една от най-често срещаните негативни практики на пазара на недвижими имоти. Това е един от изводите в анализ, изготвен от „Сдружение брокери на имоти”, в което членуват над 155 фирми от бранша. Част от анализа съдържа и полезни препоръки как можем да разпознаем недобросъвестния брокер или т. нар. „домашен брокер”, който работи само в сивия сектор – също често срещана негативна практика в бранша.

В черния списък на лошите практики са посочени още издаване на ордери за платени комисионни, вместо фактури и касови бонове, както и издаване на саморъчни разписки – свободен текст, включително върху комисионни договори вместо надлежен документ.

Друг често срещан проблем е и дейността на т. нар. домашни брокери – брокери на недвижими имоти от сивия сектор, които не отчитат законно работата си както пред клиентите си, така и пред държавните органи.  Те могат да бъдат разпознати по следните особености:

- Рекламират като физически лица - собственици, пълномощници, без да са такива.
- При обаждане по телефон се представят или за собственици, или за пълномощници на собственика, или за познати на собственика.
- Не подписват комисионни договори.
- Начисляват комисионни възнаграждения, по-ниски от обичайните -(под 2,5% или 2%), обикновено около 1 – 1,5 %-
- Не издават документи за получени суми.
- Обявите на такива лица често включват изрази като “без посредник”, „за частни лица” и други подобни.

Една от належащите мерки за изсветляване на сектора и повишаване на е създаването на Национален регистър на брокерите по подобие на Търговския регистър, препоръчват от сдружението.  Идеята е всички брокери на недвижими имоти да бъдат вписани в регистъра на база на придобита професионална квалификация, а процесите, свързани с воденето на регистъра, да бъдат контролирани от държавата чрез Агенцията по вписванията.

Нужна е и силна обществена кампания, насочена към това клиентите да изискват фактури и касови бележки и то за реално платените суми. Надлежните документи за реално платените комисионни възнаграждения защитават потребителите и при евентуално разваляне на сделката по вина на посредника те ще могат да искат обратно платените суми, обясняват от сдружението.