Не спирай да учиш!

Истинската мярка на величието е да се движиш с грация и ловкост между противоположностите си – да се приемеш точно такъв, какъвто си, но никога да не спираш да се стремиш да станеш по-добър. 

Ученето и усъвършенстването изисква готовност да разгледаме честно и открито недостатъците си. Започнете с вашето най-голямо качество. Усетите ли, че се увличате и прекалявате с него, то със сигурност ще ви отведе към най-големият ви недостатък.

В моя случай това е шофирането, което ми е страст. Когато злоупотребя с него обаче, то се превръща в агресивност. А в работата ми такъв пример е случай, от преди няколко месеца, когато имах среща с клиент, при която почувствах, че той се отнесе с мен непочтено и нечестно. Реагирах спонтанно, доста гневно и с чувство за справедливост, което ни костваше загуба на клиента. Той постъпи лошо, но по-лошото е, че и аз постъпих така.

Миналата седмица отново имах аналогичен случай. Тогава реших да задържа емоциите и да отстъпя крачка назад. Впоследствие отношенията се изясниха. Когато започнете да прекалявате с работата, ставате мнителни и се вглеждате в неща, които понякога нямат значение. А в същото време изпускате същественото. За разлика от машините, хората не са предназначени да работят непрекъснато с висока интензивност. Колкото по-разумно дозирате натоварването, толкова повече енергия ще имате и ще управлявате емоциите си по-лесно.

Същото е и при творците. Дори най-големите музиканти, спортисти и шахматисти в света не прекарват повече от 4 часа и половина на ден със заниманията си, за да могат да постигнат добър резултат.

Изберете двойка противоположности в себе си и намерете баланса между тях. Живеем в свят, в който винаги жонглираме с исканията си, но рядко се задържаме при тях за повече време. Способността да се фокусирате върху едно нещо в даден момент е задължително условие за постигане и задържане на високите постижения.

Тони Шварц, Harvard Business Review