Нямало картел за банковите лихви

Няма доказателства за банков картел при определянето на лихвените проценти по потребителски и жилищни кредити, отсъди Комисията за защита на конкуренцията (КЗК).

Тя се произнесе по дело, заведено преди близо  година по сигнали срещу Асоциацията на банките в България, подадени от Председателя на Центъра за човешки права и от председателя на Националната асоциация на българския бизнес г-н Светлозар Николов.

Те алармираха за наблюдавано през последните месеци на 2008 г. повсеместно и рязко увеличаване на лихвените проценти по потребителски и жилищни ипотечни кредити. Миналия юли КЗК дори иззе документи от офиса на Асоциацията на банките в България.

В документацията обаче не са открити доказателства, че банките са уговоряли вдигането на процентите. На заседания на УС на Асоциацията е обсъждан въпросът за промени в регулациите на лихвите по депозитите. Членовете на УС са предложили различни модели за регулирането им и са коментирали кои индекси могат да служат като бенчмарк (еталон, референтна стойност - бел. ред.), става ясно от становището на КЗК.

 Имало е идеи банките, които предлагат прекалено висока лихва по депозитите си, да внасят повече минимални резерви в БНБ. Друго предложение, свързано с т. нар. депозитна война е било промоционалните влогове да не бъдат защитени от Фонда за гарантиране на влоговете или за тях да се изисква по-висока вноска.

 Банките са обсъждали и лихвената статистика на БНБ, но КЗК не е успяла да докаже, че това означава уговоряне на лихвите.