Обмислят различна минимална заплата в различните градовете

Обмисля се да се определят различни минимални работни заплати в различните градове в страната. Това заяви финансовият министър Симеон Дянков, който обясни, че идеята не е дошла от неговото ведомство, но е икономически разумна.

По думите му идеята е излязла от първоначалните разговори с представители на Националния съвет за тристранно сътрудничество и се очаква да бъде доразвита във вторник следващата седмица.

„Идеята е разумна и два възможност за една гъвкавост от гледна точка на това каква е икономическата ситуация в отделните райони. Но дали юридически това може да стане е въпрос на тристранния съвет”, каза Дянков.

Той посочи, че има доста европейски държави, които имат такава практика, но част от тях са с федеративно устройство като например Германия.

От Българската стопанска камара приветстваха коментара на Симеон Дянков да се въведе диференцирана минимална работна заплата.

„Предлагаме да се вземе по-смело икономическо решение – минимална работна заплата да съществува там, където държавата е работодател”, обясни Божидар Данев, председател на БСК.

Въвеждането на диференцирана минимална работна заплата е стъпка за предпазване на малкия и среден бизнес от закриване на работни места и самоликвидиране. За никого не е тайна, че регионалните различия водят до сериозното преливане на кадрови ресурс към големите центрове, коментира Данев.

Съществува и друг феномен, за който никой не говори – в резултат на прилагането на антикризисните мерки, обезщетението за безработица нарасна до 60 на сто от средната работна заплата, което важи за цялата страна и не отразява регионалните икономически аспекти. В резултат на това, в много региони хората предпочитат да получават обезщетения за безработица и да се развиват в сивия сектор на икономиката. „Тези непремислени икономически напъни деформираха пазара на труда и утежняват общото състояние на икономиката", допълва Данев.

От бизнес организацията обясниха, че трябва да се знае, че чрез повсеместното увеличение на минималната работна заплата и вдигането на обезщетението за безработица държавата създава силово безработица с финансови механизми, с което утежнява финансовите баланси. Освен това, увеличаването на минималната работна заплата създава и немалко проблеми на общините, които трябва да търсят допълнителни средства, за да запазват работни места, в това число за нискоквалифицирани работници и временно заети.

В същото време, основният проблем на българската икономика е запазването и генерирането на нови работни места. От 2009 година насам България е загубила 400 хил.  работни места, а в последната година  – 93 хил.