Президентът събра представители на германския и френския бизнес на работна закуска

82 % от анкетирани фирми, членуващи в Германо-Българската индустриално-търговска камара (ГБИТК) отново биха избрали България като място за своята инвестиция. Това съобщи президентът на ГБТИК д-р Рюдигер Хьобен-Щьормер на провелата се днес в София първа по рода си работна закуска между президентът  Росен Плевнелиев и Управителните съвети на Германо-Българската индустриално-търговска камара (ГБИТК) и Френско-Българската търговска камара (ФБТК). Участие взеха и посланиците на Франция и Германия в България, Н.Пр. Ксавие Лапер дьо Кабан и Н.Пр. Матиас Хьопфнер. Целта на срещата бе обсъждане на актуални икономически теми.

Срещата откри президентът на ГБТИК, д-р Рюдигер Хьобен-Щьормер, който наблегна на изключително добрите двустранни отношения между България и Германия. Той отбеляза, че е много важно да се зададе въпросът как да се подобри ситуацията в България и че спазването и прилагането на законите е от огромна важност за развитието на страната. 

Стефан Дюлае, Председател на ФБТК, благодари на Президента, че е винаги на разположение за дебат с чуждестранните инвеститори. Той добави, че много важна е стъпката на двете камари за заемане на обща позиция по ключови икономически теми пред институциите. Развитието на френския бизнес в България е повече от обещаващо. Стефан Дюлае спомена  няколко френски проекта, които са в унисон с идеите за реиндустриализация на страната – заводите на „Монтюпе“ и „Шнайдер Електрик“, както и проектите на „Тотал“ и проекта „Рила Дестинейшън“, които ще удвоят нивото на френски инвестиции в страната. Френски компании имат интереси и в областта на инфраструктурата и земеделието, допълни той. Основна цел по  пътя за икономическо развитие на страната трябва да е създаването на клъстери. Дюлае наблегна на проблема със спазването и прилагането на закона, корупцията и непрозрачните практики по отношение на обществените поръчки.

Държавният глава подчерта нуждата от доверие и синергия между бизнеса и институциите и  назова основните предизвикателства, пред които е поставена страната: постигане на прозрачност, работеща публична администрация, равенство пред закона. Призивът му бе към повече ефикасност. Според него една от стъпките към реформиране на администрацията е създаване на национален институт за публична администрация, който да подготвя квалифицирани кадри. А електронното правителство е най-добрата мярка за справяне с корупцията и за постигане на прозрачност.

Представителите на ФБТК и ГБИТК засегнаха редица въпроси, сред които бяха политическата стабилност, проблемите в енергийния сектор и започването на наказателна процедура срещу ЕРП-тата, както и внасянето на проектозакон, който ощетява големите търговски вериги, енергийната зависимост на България, проблемите в здравеопазването и определянето на цените на лекарствата.

Росен Плевнелиев наблегна върху финансовата стабилност на страната и подчерта, че чуждестранните инвестиции все повече еволюират в посока индустрия и производство, за разлика от периода преди кризата, в който огромен дял от инвестициите беше насочен към строителството и недвижимите имоти. Той застава изцяло зад идеите за реиндустриализация, стига тя да бъде в правилната посока. Президентът приветства факта, че все повече чуждестранни инвеститори влагат средства в развитието на технологиите, но посочи, че за разлика от инвестициите и износа, потреблението е в застой. А именно то е един от индикаторите за стабилна икономика. По негово мнение изграждането на работеща инфраструктура е правилният път страната ни да се наложи като важен фактор в региона.

Според Росен Плевнелиев държавата не страда от липса на инструменти, а от липса на морал и прекалено много политически игри. За пример той даде проблемите в енергийния сектор, които биха имали много лесно решение, ако се спазват предписанията, дадени от Европейската комисия в доклад, изработен през миналата година. Държавният глава очерта решенията за преодоляване на трудностите в енергийния сектор: създаване на ефективен независим национален регулаторен орган, либерализация, енергийна ефективност, енергийна диверсификация и предлагането на Българския енергиен холдинг на фондовата борса.

Президентът сподели, че подкрепя изцяло проекти, свързани с развитието на туризма, в случай че отговарят на европейското законодателство.

Посланиците на Франция и Германия изразиха радостта си от провеждането на общата среща и признаха, че подобен тип съвместни срещи на икономическа тематика са по-скоро изключение, тъй като компаниите са в конкуренция за пазари. Такъв форум обаче е нужен, защото показва обединена позиция на нашите страни, по отношение на общите проблеми, които срещат френските и германските инвеститори в България, добави Н.Пр. Ксавие Лапер дьо Кабан.

Помолен за коментар по проекта София Тех Парк Плевнелиев заяви, че ще продължава да насочва вниманието към предимствата, едно от които е задълбочаването на съвместната работа между бизнеса и научните среди. Един от приоритетите му е клъстераната политика, като даде за пример Автомобилния клъстер в България.

Росен Плевнелиев изтъкна важната ролята на търговските вериги за създаване на работни места в страната и подчерта приноса им към държавния бюджет въз основа на  приходите от ДДС, сравнявайки бюджетните постъпления днес с тези отпреди десет години.

Електронна здравна карта, контрол на предписваните лекарства чрез електронна система и създаването на университетски болници с широк спектър от услуги са основни цели по пътя към оптимизация на здравната система. Както по отношение на здравеопазването така и в областта на енергетиката, Президентът призова да не се действа в посока решаване на отделни проблеми, а да се прилага цялостен подход.

Срещата приключи с обещание за съвместно сътрудничество и от страна на бизнеса, и от страна на президентската институция, която заяви волята си да води открита и ясна политика.