Хем има безработни, хем няма кадри

Безработицата се увеличава, както  и свързаните с нея социални проблеми и бедност. В същото време много работодатели се оплакват от липса на квалифицирани служители в една или друга индустрия. Парадоксално на пръв поглед, но едновременно имаме твърде много безработни, които не могат да си намерят работа (излишък на незаета работна сила), и  работни места, които няма кой да заеме (дефицит на работна сила).

Така изглеждат нещата, но само на пръв поглед. Ако се вгледаме по-надълбоко обаче, противоречие няма. Дефицит на кадри има, но той е свързан със специфични умения и квалификации – например ИT специалисти, инженери, заварчици и т.н. С други думи, има търсене не просто на работна сила, а на такава, която има определено образователно и квалификационно ниво. И точно тук се къса връзката с предлагането на труд, тъй като голяма част от безработните са с ниско образование и без квалификация.

Нека да илюстрирам проблема с малко данни. Отваряме последния бюлетин на Агенцията по заетостта и разбираме, че през ноември 2013 г. има 105 000 регистрирани безработни с начално или по-ниско образование (т.е. до 4. клас); почти половината продължително безработни са с начално или по-ниско образование. В същото време над 54% от безработните нямат никаква квалификация или специалност. Това не е учудващо, тъй като според данни на Националния статистически институт безработицата сред висшистите е около 6%, сред среднистите е 11%, докато безработицата сред хората с начално и по-ниско образование е над 39 на сто.

Това е структурен проблем, доколкото няма да изчезне лесно, дори след края на кризата. Колкото и квалифицирани служители да се търсят, безработицата сред ниско образованите и неквалифицираните трудно ще намалее. Нещо повече, вярно е и обратното – ако няма достатъчно квалифицирани специалисти много индустрии и отрасли ще имат проблем със своето развитие. При липса на квалифицирани кадри не просто ще има повече бедност, но и ще има по-малко възможности за развитие на икономиката.

Решението, разбира се, е свързано с повишаване на образователното равнище. На най-базово ниво, трябва да се прекрати отпадането от училище и всички младежи да имат поне средно образование. Колкото и трудно да е, всъщност дори това не е достатъчно – защото според международните изследвания се оказва, че голяма част от българските ученици не се справят добре (България има най-голям дял на деца, които се справят зле по математика в международните сравнения). Особено големи различия има в качеството на образование между големите градове и малките населени места. С други думи има нужда не само от разширен обхват на образованието, но и от високо качество. При това тези, които няма да продължават към висше образование, имат нужда от професия, която се търси на пазара на труда и може да им осигури реализация и развитие.

Георги Ангелов, старши икономист в Институт „Отворено общество“, целият текст в „Мениджър” през февруари.