10-и национален Фарма форум: Изоставаме с въвеждането и достъпа до иновативни терапии

Нови и надеждни терапии в няколко направления ще станат достъпни в Европа и света за лечения на сериозни и социалнозначими заболявания, в същото време в следващите десет години чувствително ще се промени начинът, по който те достигат до тези, които имат нужда от тях. Познати ни днес класически модели на осигуряване на медицински грижи ще бъдат изместени от изцяло нови решения и парадигми. Такава картина на бъдещето на здравеопазването в следващите десет години очертаха участниците в първи панел "Визия за бъдещето" на провеждащия се днес 10-и национален Фарма форум на "Мениджър" в София Хотел Балкан.

Близо 7000 клинични проучвания на нови лекарства се провеждат в момента в глобален мащаб и фарма индустрията инвестира милиарди в тази дейност. Фокусът е най-вече върху онкологията, където непосрещнатите медицински нужди са най-сериозни и затова тя заема дял от 24 % от общия брой клинични изпитвания, сподели Деян Денев, директор на Асоциацията на научноизследователските фармацевтични производители в България (ARPharM) в специална презентация, посветена на нуждите, на които ще трябва да отговори фарма индустрията през следващите десет години.

Новите терапии, които се очаква да станат достъпни за пациентите в Европа и света в рамките на следващите пет години, са в областта на различни сериозни заболявания на централна нервна система като Алцхаймер, където се очаква удвояване на случаите в следващите 10-20 години, онкология, генни и клетъчни терапии, нови имунотерапии, нови терапии за нелечими заболявания и т.н., посочи той.

Въпросът е каква част от тези терапии ще станат достъпни за българските пациенти, при положение, че от разрешените през последните четири години терапии от Европейската лекарствена агенция у нас са достъпни около 31% от тях, допълни Деян Денев. „Ако искаме сериозно подобрение на достъпа, трябва да има оптимизации на българското законодателство и то най-вече в контекста на европейския регламент за оценка на здравните технологии. Той започва да действа от 2025 година и в тази връзка се изисква промяна на българското законодателство, която трябва да започне да се случва сега.“, коментира той.

Директорът на ARPharM обърна внимание, че трябва да се работи не само за подобряване на лечението, но и за подобряване на контрола над заболяванията. Нужни са държавни политики и в областта на въвеждането на нови надеждни методи за ранно откриване на заболявания. В България все още нямаме действащи скринингови програми на популационен принцип, напомни Денев. В същото време ранното откриване е съпътствано и от различни видове диагностика, в която фарма индустрията също влага много сериозни инвестиции и на даден етап ще има нужда от адекватна държавна намеса и в тази област.

Освен това на фарма индустрията трябва да се гледа не само като на доставчик на лекарства и създател на работни места, а и като на партньор, който трябва да бъде подпомаган, отбеляза той. Към момента тази индустрия възстановява към НЗОК 21% от средствата, с които се финансира лечението с нови лекарства. Моделът е неустойчив, поради факта, че този процент постоянно се променя заради начина, по който се формира в момента бюджетът на здравната каса. Трябва да се върви към модел на разумен баланс и задържане на този процент на приемливи нива, препоръча той.

През следващите десет години чувствително ще се промени и начинът на доставка на терапии, класическият модел на доставка до складове и аптеки ще бъде изместен от изцяло нова парадигма, което също трябва да бъде предмет на планиране на ниво държавни политики, обобщи още изпълнителният директор на ARPharM.

Средното време за реимбурсиране на нова терапия у нас в сравнение със Западна Европа е 800 дни, това са около две години отлагане във времето, заяви на свой ред Павел Колев, управител на фармацевтичната компания АбВи България. 

На глобално ниво компанията майка е сред водещите в света със значителни инвестиции в научноразвойна дейност в няколко направления, свързани с непосрещнати медицински нужди. В България компанията присъства от десет години, през които е направила и продължава да прави сериозни инвестиции в клинични проучвания и обучения на медицински специалисти в направленнията, в които работи. Подкрепя и пациентски организации, като вече е въвела 6 пациентски програми, които подпомагат  пациените да стигат до предписаните терапия. „За тези десет години наблюдавахме много процеси, в които се крие и обяснението за продължаващите различия между здравеопазването в Западна и Източна Европа“, сподели Павел Колев. Здравеопазването в България все още не е на нивото на това в развитите държави, констатира той. Страната ни е на едно от последните места по брой смъртни случаи, които е можело да бъдат избегнати чрез лечение. Миксът от канали, в който се използват различни ресурси в здравеопазването в България и Румъния все още е различен от този в Западна Европа, отчете той.  Според него първоизточникът на всичко това е, че „имаме психологията и поведението на бедния роднина“. Имаме най-ниския брутен вътрешен продукт и най-нисък процент от него, отделян за здравеопазване, допълни Колев.

Дошло е времето, в което трябва да обърнем лентата и да започнем да затваряме ножицата в сравнението със Западна Европа, смята управителят на АбВи България. Според него за този обрат е нужна най-вече политическа воля, но и промяна в нагласата, че парите, отделяни за здраве, са инвестиция, а не разход. Във Великобритания наскоро бе направен здравен анализ, който показа че всеки паунд, вложен във здравеопазване, носи възвръщаемост 4 паунда, даде пример Павел Колев.

Ангажиментът от страна на фарма индустриите за нови и нови терапии в следващите години е добра новина, която вдъхва оптимизъм на лекарите, че ще разполагат с модерни инструменти за лечени, посочи на свой ред председателят на Български лекарски съюз д-р Иван Маджаров.

Но ако продължаваме да следваме модел на икономии, а не подхода, че разходите за здравеопазване са инвестиции, ще затъваме все повече, предупреди той. „Когато търсим отговор на даден проблем, често гледаме назад. Преди 23 години тръгнахме към здравноосигурителен модел, при който бяха поставени няколко задачи като пътната карта предвиждаше да се започне с 6% осигурителна вноска, постепенно увеличаване до 8% и достига 12%. Тръгнахме към Европа, но не извървяхме целия път – вноската си остана 8%“, обобщи д-р Маджаров. Затова, когато говорим за реформа, трябва да напомняме на политиците, че започнатото трябва да се довършва, най-малкото да се направи следващата стъпка към 12% здравноосигурителна вноска, за да започне преодоляването на дисбалансите, включително и на регионално ниво, подчерта той. Икономиите на средства и липсата на реформи в модела на финансиране са една от причините за съществуващия регионален дисбаланс в осигуряването на качествена здравна грижа в момента, защото отделяните средства  за здраве сега се концентрират главно в големите градове, където и хората се насочват по-често за квалифицирано лечение, даде пример д-р Маджаров.

Необходимостта от повече пари за здравеопазване, за съжаление, винаги влиза в контактна точка с въпроса откъде да се вземат тези пари, от кое бюджетно перо да се отреже, коментира доц. Антон Тонев, председател на здравната комисия в последните два парламента.

Ние много отдавна сме излезли от т.нар. солидарен модел на здравеопазване, в който финансирането се осигурява главно чрез здравни вноски, тъй като нивата на доплащане от страна на пациента вече приближава 50%, посочи той. Затова първата стъпка според него към реформиране на модела на финансиране е намаляването на този процент доплащане. А задължителната – проследяване на ефекта от всяка нова терапия, която се финансира с публични средства. Липсата на оценка за въздействие на дадена терапия е една от причините за забавянето на навлизането на иновативни терапии в България, обясни доц. Тонев. В Западна Европа всички такива програми са държавно регулирани, добави той.

Инвестициите в здравеопазването, разбира се, трябва да са устойчиви, базирани на ръста на БВП, но за тях повече не трябва да се говори като за разходи. А наистина като на инвестиции и то с висока възвращаемост, които трябва да се случват по цялата верига на здравните резултати, която вече задължително включва и профилактиката, и ранното откриване, и навременната диагностика, отбеляза Деян Денев в хода на дискусията. Поне 80% от здравнните данни в България са по кашони, но през последните две години има сериозно натрупване на информационен масив в това отношение и тепърва ще видим ефекта от тяхното дигитализиране, допълни той.

Като предизвикателство за по-ефективното партньорство между институциите, от една страна, и всички останали ангажирани страни в сектора Павел Колев открои липсата на обща платформа за диалог, в която всеки един от партньорите да може да поставя на дневен ред проблеми, но и възможните решения.

Следващият парламент трябва да набележи точни индикатори за проследяване на инвестициите в здравето, бе изводът, около който се обединиха участниците в края на дискусията на панела.

Основни партньори на 10-и национален Фарма форум са: АбВи България; Българската организация за верификация на лекарствата; Astra Zeneca

Събитието се реализира с подкрепата на: Takeda; Sun Wave Pharma; Astellas; Novartis; Roche; Nurofen

Институционални партньори: Министерството на здравеопазването; Български лекарски съюз; Национална пациентска организация

Медийни партньори на форума:  bTV; dir.bg; Medical News;  REDmedia, portalnapacienta.bg