171 356 българи носят името Георги

На 6 май православната църква отбелязва деня на Св. великомъченик Георги Победоносец, известен като Гергьовден.

Името е с гръцки произход, образувано е от думите "гео", което значи "земя" и "ерго" - "работя", от тук и значението на името - "земеделец". В народните представи Св. Георги е покровител на стадата и овчарите, а от 3 в. и на войската.

По данни на Националния статистически институт, за трета поредна година най-популярно сред родените през миналата година деца е било именно името Георги, с което са кръстени 1249 души, посочва "Дарик".

171 356 са българите, които се наричат Георги, и в това отношение името на храбрия светец-покровител на войската оглавява класацията на най-разпространените български мъжки имена, изпреварвайки дори считаното за най-популярно родно име Иван.

Гергьовден, заедно с Великден, се смята за най-големия пролетен празник. За разлика от Великден, който е подвижен празник, Гергьовден винаги е сред разцъфналата пролет. Затова се нарича Зелен Георги (или Цветен Георги).

Подготовката за празника започва още от предния ден. Традиция е да се коли първото мъжко, родило се през годината агне, прекажда се и се освещава. Всички се събират на обща трапеза, прекаждат я, пият, веселят се и пеят песни: "Св. Георги обикаля нивите", "Здравец за Гергьовден", "Венец за агънцата". На трапезата освен печено агнешко трябва да има пресен лук и чесън, салата, пиле, хляб и вино. След обяда се играят хора и се връзват люлки, които моми и момци не люлеят, няма да им върви през годината. 

Някъде момите вадят от бял котел с мълчана вода предварително оставени да пренощуват пръстени, гривни или китки и наричат коя мома за кого ще се омъжи. На други места има обичай събличане и забраждане на булките. Всички млади булки, омъжени през тази година, излизат на мегдана с невестинските си премени. Кръстниците (или кумовете) свалят ритуално връхната им дреха и събуват обувките им. После им дават обикновени и ги забраждат с кърпа. 

Празнуват и всички именници - Георги, Герго, Гергана, Геро, Гюрга, Гето, Гецо, Гоце, Гуга и др., като посрещат гости в домовете си. Под християнската същност на Св. Георги Победоносец се откриват древномитологични реликти. Той е героят-мъченик, с когото фолклорната традиция свързва езическите пролетни скотовъдни култове и мотивите на змееборството. Побеждавайки демона на злото (змей, дракон), възстановява хармонията на битието.