200 лева? Това е подигравка!

"Не съм мързелив, готов съм на всякаква работа, но пък не мога да се хвана за 220 лв. И аз имам достойнство", казва един млад безработен българин. Младите хора в България биха искали да получават поне 410 лв. на месец, коментира "Дойче веле".

"Намерих работа в Бургас, но не плащат транспорта. А като го платя, от 320-те лева няма да ми остане нищо”, споделя друг млад мъж, който живее в малък град и е с основно образование. Да, в България "младежката" заплата обичайно не включва разходите за квартира и транспорт.

За младите хора, търсещи работа, изгледите не са особено розови. Бюрата по труда не предлагат особено привлекателни позиции. Да не говорим пък за заплащането - то е доста под необходимата сума за покриване на елементарните ежедневни нужди като храна, облекло и транспорт. Докато офертите не надхвърлят 280 лв на месец, минималните изисквания на търсещите работа са с поне 200 лева над тази сума. Те биха искали да получават средно поне 410 лв месечна заплата. Това сочат данните от изследване на агенция "Медиана".

Според данни от друго изследване пък 50% от анкетираните млади българи заявяват, че не таят надежди да открият работа в родния си град или село, която да им осигури желания доход.

И безработните имат достойнство

"Не съм мързелив, готов съм на всякаква работа, търся по всякакъв начин, но пък не мога да се хвана за 220 лв., каквито са предложенията. И аз имам достойнство, макар да съм циганин", заявява един 28–годишен мъж, живеещ в малък български град. "Не си струва да работя тежък физически труд за 200 лв.", казва един 23-годишен пловдивчанин с висше образование.

Факт е, че днес цели региони в страната се капсулират и се превръщат в генератори на много висока безработица - като Видин и Смолян например, където икономиката и заетостта са в най-тежко състояние. Натам вървят и Разград, и Силистра. Силистра е с два пъти по-нисък брутен вътрешен продукт на човек от средния за страната. В Разград пък на 1000 души от населението се падат 2-3 студенти, докато за страната като цяло същият показател е 37, сочат данните на Института за пазарна икономика. Що се отнася до издръжката, преобладаващата част от работещите младежи разчитат в известна степен и на своите родителите. Това е и една от причините, които закотвят младежката работна сила по местоживеене при родителите.

"Най-лошото е, че в страната се появява и генерационна безработица - безработни родители, след тях безработни деца, които на свой ред също стават безработни родители", коментира социологът Кольо Колев.

Спасението е в чужбина

Какво излиза като теглим чертата? От края на 2010-та заетите в България са под 3 милиона. Близо половин милион българи са изгубили работата си и обедняват. "Тази тенденция продължава", твърди икономистът Петър Ганев от Института за пазарна икономика.

За мнозина единственото решение се оказва емиграцията. Не само за младите и безработни българи. Намерение да напуснат страната имат и доста от работещите - в чужбина все ще взимат повече от 280 лева.