90 мерки, които ще помогнат на България да дръпне напред

За поредна година дългоочакваното догонване на развитите страни в ЕС, които заемат и челните места в престижни международни класации за икономически растеж и социално-обществено развитие, просто не се случва. С такава констатация започва представеният днес доклад "България" в международните класации", изготвен за шеста поредна година от Института за пазарна икономика с подкрепата на Фондация за свободата „Фридрих Науман”. Докладът прави преглед на 7 водещи международни индекси и анализира мястото на България в тях: Човешко развитие, Икономическа свобода Фрейзър, PISA 2012 (математика), Правене на бизнес, Икономическа свобода Херитидж, Глобална конкурентоспособност, Възприятие за корупция.

Съпоставянето на България с първенците в международните класации отново демонстрира липсата на осезаем напредък в подобряването на икономическата среда, повишаването на ефективността на публичните услуги, ограничаването на корупцията и като цяло - подобряването на условията за живот и бизнес в страната, отчитат авторите на доклада. При подобен застой перспективите за бъдещето не са оптимистични, предупреждават те и съветват политиците да не отлагат  повече решаването на важни проблеми, независимо от тежестта им, както и провеждането на ключови реформи "тъй като няма нито време, нито ресурси." Именно отлагането на качествени реформи, особено във времена на икономически ръст сега тежат на бюджета, водят до натиск за повече привилегии и не стимулират предприемачеството, коментира Светла Костадинова, изпълнителен директор на Института за пазарна икономика.

Подобряването на позицията на България в международните класации е от жизненоважно значение за подобряването на стандарта на живот в страната, подчертават авторите на доклада и се спират на паралела между социалното и икономическо развитие на отделните страни и тяхното място в класациите – първенците имат едни от най-високите средни доходи на човек от населението.

Къде е България?

Резултатът на България спрямо останалите страни-членки на Европейския съюз показва доста разнопосочно представяне - в отделни класации страната се представя добре, но в други изостава значително:

Слаби резултати (между 40-60%) -  в Индекса за възприятие на корупцията оценката на България е под
половината от максималната и далеч от тази на първенците – Дания.

Посредствени резултати (между 61-70%) – индексите за конкурентоспособност, икономическа свобода (Херитидж) и условия за правене на бизнес класират България по-близо до първенците както в ЕС – съответно Швейцария, Ирландия и Дания.

Добри резултати (70-80%) – в индексите за икономическа свобода (Фрейзър) и човешко развитие България се представя добре, като оценката ѝ е около ¾ от максималната и доста по-близо до тази на водещите страни в ЕС - Финландия и Х

Международният опит, особено този на страни със сериозни финансови проблеми като Ирландия и Латвия, както и този на България, показва, че пътят към настигането на първенците минава през смели реформи, акцентират още веднъж авторите на доклада и предлагат 90 препоръки, чрез които, по тяхна мнение могат да  рестартират реформите, а България да бъде извадена от летаргията, в която е изпаднала през последните години.

Експертите от Института групират предлаганите от тях мерки в следния ред

 Еднакви правила и равни възможности

-  Независима съдебна система
-  Специализирани съдилища
- Ефективна администрация

- Електронни услуги
- Оценка на въздействието

Хора
- Образование и професионална квалификация
- Гъвкави условия на пазара на труд
- Избор и отговорност при социалното и здравното осигуряване

 Европейски средства
-  Прекратяване на фиксацията върху европейските пари за сметка на реформи
- Постигане на ефективност чрез реформи, а не чрез псевдо европейски проекти
- Спиране на прахосването на време, енергия и финансов ресурс.

В областта на пазара на труда са разработени 19 конкретни предложения, по-важните от които са премахване на минималната работна заплата и минималните осигурителни доходи, както и постепенно отпадане на администрираното отгоре колективно трудово договаряне.

За подобряване на бизнес средата експертите предлагат:

• Премахване и намаляване на данъци с ниска ефективност, които единствено пречат на частния сектор и създават допълнителни разходи по администрирането им като например:

- 0% данък дивидент, сега е 5%;

- 10% данък върху ЕТ, сега е 15%;

- 0% данък върху застрахователните премии, сега е 2%;

- 0% данък върху дохода от лихви по срочни банкови депозити, сега е 8%;

- 0% данък наследство, сега е между 0,4% и 6,6%;

• Връщане на еднаквото третиране на дължимите данъци върху доходи на физиче ски лица от извънтрудови договори през последното тримесечия на годината. От 2013 г. върху тях не се удържа данък от работодателя, а е дължим от работника;

• Премахване на повечето данъчни преференции;
• Прекратяване предоставянето на всякакви финансови стимули от държавата ка то субсидии, държавни гаранции, капиталови трансфери, междуфирмени кредити и др. на избрани фирми и сектори;
• Намаляване и уеднаквяване на всички такси, наложени на държавно и местно ниво, чиято стойност трябва да покрива единствено разходите за предоставяне на услугата и не трябва да генерира печалба;
• Прехвърляне на някои преки данъци като приход и администриране към общините;
• Предоставяне на повече правомощия в областта на данъчната политика на общините – възможност за намаление на местните данъци и такси;
• Въвеждане на възможността за електронни плащания на всички държавни и общински такси и данъци, включително през интернет;
• Министерството на финансите да публикува данни за невъзстановения данъчен кредит всеки месец, към определена дата, с разбивка за причините за невъзстановяване и ускоряване на възстановяването му в случаите, в които не текат проверки;
• Промени в процедурата по несъстоятелност като:

- вписване в търговския регистър на подадената молба за откриване на процедура по несъстоятелност;

- молбата за откриване на процедура по несъстоятелност да се разглежда, само ако няма друга подадена молба за същия длъжник;

- разписване на крайни срокове за осребряване на имуществото и разплащане с кредиторите.

• Опростяване на процедурата по регистрация на имущество чрез компютъризация на процеса, свързване на информационната система на регистъра с други публични структури, участващи в регистрацията;
• Пренасяне на отговорностите по съгласуване на инвестиционните документи за издаване на разрешително за строеж към частния сектор; премахване на сега съществуващите три вида фази – идейна, техническа и работна (и запазването само на фазата на инвестиционното проектиране);
• Разширяване функциите на Имотния регистър, които да включват и регистрация по електронен път;
• Ускорено довършване на кадастралната карта и кадастралните регистри в България (през 2014 г. покритието е около 18,2% от територията на страната в сравнение с 18% през предходните две години.

Пълният списък на предлаганите от ИПИ мерки можете да намерите ТУК.
Докладът „България в международните класации 2014” ще бъде изпратена до всички народни представители, министри, заместник-министри и други представители на властта.