Българската икономика ще претърпи плитка рецесия

Българската икономика ще претърпи плитка рецесия. Такава прогноза направи Кристофор Павлов, главен икономист на "УниКредит Булбанк" в откриващата си презентация на първата годишна конференция за строителство и инвестиции на списание "Мениджър", която се провежда днес в столичния хотел Hyatt Regency.

Войната доведе до разкъсване на всички производствени вериги, които няма да могат да бъдат възстановени по начина, по който ги познавахме. Цените на суровия петрол започват да се нормализират, но не така стоят нещата по отношение на газа. Икономиката на Източна Европа ще плати много по-голяма цена от Западна Европа, прогнозира Павлов. 

Инфлацията в България ще достигне пиковата си стойност към края на тази година около 18%, а средната годишна инфлация ще бъде около 15%, прогнозира главният икономист на "УниКредит Булбанк". Висока инфлация ни очаква и през следващата година, добави той. Смятаме, че основно натискът за увеличаване на цените ще дойде от по-високите цени на храните. Русия и Украйна играят голяма роля в производството на храни и торове и оттам идва основното ни опасение, че селскостопанските производители ще използват по-малки количества торове, а това означава, че количествата храни, които ще бъдат произведени в световната икономика ще бъдат по-малко

Прогнозите на "УниКредит Булбанк" към момента са, че българската икономика ще претърпи плитка рецесия в края на тази и началото на следващата година, дължаща се на допълнителния спад в доходите на домакинствата. Има възможност това да се компенсира чрез кредити, но това няма да може да продължи дълго, добави той. В същото време, има няколко фактора, които няма да позволят икономиката ни да стигне до някакво сериозно забавяне, отбеляза той. Първо, износът на храни и електроенергия ще продължи да бъде доста силен. Високият ръст на кредитите също ще бъде фактор, който ще покрепи икономиката. Високите лихви в еврозоната макар и по-бавно ще продължат да се пренасят и към българската икономика. Ръстът на реалните заплати вероятно ще остане отрицателен в следващите няколко тримесечия, коментира Кристофор Павлов.

От друга страна, жилщният пазар у нас се охлажда. Достъпността на жилищата у нас продължава да се влошава. Жилищата изглеждат все по-недостъпни и трябва да променим дефиницията на това, посочи още той.

На въпрос кога очаква възстановяване на икономиката, Павлов отговори: "Ние очакваме възстановяване на българската икономиката до средата на следващата година". 

Кристофор Павлов, главен икономист на "УниКредит Булбанк". Снимка: Николай Дойчинов. 

"Стороителния сектор може да се разглежда в няколко направления. Изграждането на градска среда зависи от икономическото развитие на страната. Секторът страда от сериозни проблеми, защото той е надвишил многократно своето развитие като частни инвестиции спрямо развитието, което общините правят за инфраструктурата на самите общини.", посочи служебният министър на регионалното развитие Иван Шишков, който бе сред участниците в първия панел на събитието, посветен на предизвикателствата и възможностите за ускоряване на инфраструктурните проекти в страната.

" В развитието на новите квартали в градовете, инвеститорите строят нови сгради, но няма ясен регламент, по който общината изгражда инфраструктурата. Поне за София всичко това става на парче", каза той. Едно от нещата, които според него и строителния бранш трябва да обърне внимание, е да се изиска от местната власт да постави ясен регламент. Реално не може развиващата се инфраструктура в новите райони да пада върху тежестта върху бюджета на общините, посочи Шишков.

"Всички инвеститори искат да има ясен регламент, дори през увеличаването на таксите на разрешението за строеж, да имат сигурност, че те ще изграждат сгради, а общината ще изгражда инфраструктурата. От години целият бранш страда в тази посока и според мен трябва да се вземат законови мерки, ясен икономически регламент, защото бизнесът страда в това отношение. Това е един от проблемите, които общините трябва да вземат като отношение, защото това рефлектира върху градската среда, която те изграждат", заяви Шишков. 

Регионалният министър коментира и развитието на цялостната инфраструктура на България. "Наскоро установихме, че всички тези магистрали, за които много се говореше, сме изградили много малка част от тях. Тези инфраструктурани обекти са важни заради целия строителен бранш, защото това ще осигури повече работа. Една такава подкрепа с повече проекти в инфраструктурата ще допринесе за поддържане на бранша. Освен това тази мрежа е важна за развитието на регионите. Това са двата основни проблеми, които са в сектора на развитието на инфраструктурата. Ясно е, че за да се изгради тази инфраструктура, ще трябват много пари, вероятно ще трябва да се търсят публично-частни партньорства", добави той. 

Според Шишков, държавата може да помогне на частния бизнес като направи ясни закони и да не страдат от това, че когато се вкара проект за разрешение за строеж, да има различни тълкувания. Трябва във всяко отношение да има ясен регламент, така че инвеститорите да не страдат от това. Относно строителството той отчете, че единственото ограничение е къде е строителната линия и колко може да се излезе от строителната линия. Измененията са в полза на проекта и на архитектурата. 

По отношение на пътния сектор, по думите на министър Шишков това, с което може да помогне на пътния сектор, е колкото по-бързо държавата възложи и проектира всички важни инфраструктурни проекти, пътният сектор ще има повече работа и следователно ще има повече пари за този сектор. 

Арх. Иван Шишков, министър на регионалното развитие и благоустройството. Снимка: Николай Дойчинов. 

Светослав Глосов, почетен председател на Камара на строителите в България, отбеляза, че министър Шишков е придвижил бързо постановлението за индексацията на цените на строителството. Това е нещо, което се бавеше една година, каза Глосов.

"Поели сме ангажимент да съдействаме при законови промени, свързани със строителния бранш", каза той. По думите му, почти всички големи проекти вече се изпълняват от български фирми. 

Инж. Светослав Глосов, почетен председател на Камара на строителите в България. Снимка: Николай Дойчинов. 

От министерството на транспорта и съобщенията отчетоха, че се опитват да  засилат обема на инвестиции в пристанищата Варна, Бургас и ключовите пристанища по Дунава. 

Скоро се очаква да се отвори и схема за подпомагане на операторите на интермодални терминали като фокусът ще е върху съществуващите такива терминали. Надявам се към лятото на следващата година да сме готови да го обявим, посочи Мартин Георгиев, директор на дирекция "Координация на програми и проекти" към министерство на транспорта и съобщенията.

Втората схема, по която работи транспортното министерство, е за изграждане на зарядни съоръжения за автомобили по републиканската пътна мрежа. Предвижда се да бъдат изградени 160 такива точки. "Там сме по-напред и мисля, че в близките 3-4 месеца можем да ги представим, да ги обявим за публично обсъждане и тази схема да тръгне", допълни той.

Според него, е важно да имаме стабилност в секторните политики, "да има ясни приоритети, които да се изпълняват", посочи Георгиев. 

Мартин Георгиев, директор на дирекция "Координация на програми и проекти" към Министерство на транспорта и съобщенията. Снимка: Николай Дойчинов.

Държавата трябва да проектира големите инфраструктурни проекти, на мнение е министър Шишков. Според него, първо трябва да има готови проекти, ясна концепция какво ще се прави и едва след това да се търси финансиране. "Ние винаги гоним крайния срок на програмата. Хубаво е, когато се отвори програмата, да има подготвени проекти", посочи регионалният министър. 

Глосов от своя страна заяви, че очаква от държавата ръст в инвестициите, както и в строителството.

Очаквайте подробности от следващите дискусии на конференцията!

Основен партньор на събитието: Артекс

С подкрепата на: Allterco, Shelly, BLD, Райкомерс Конструкшън, MPass, Технопанел, Техногипс, Техносим, G.P. Group, Antre

Партньор на коктейла: Johnnie Walker, Levent

Институционални партньори: Столичен общински съвет, Камара на строителите в България, Германо – Българска индустриално търговска камара, Френско – Българска индустриална и търговска камара, Българска стопанска камара

Медийни партньори: Българска национална телевизия, dir.bg, Dnes.bg, BloombergTV Bulgaria, Инженер.БГ, вестник Строител, СтройИнфо