Държавата минава в режим „икономии“. Актуализация на бюджета – невъзможна

Държавата минава в режим „икономии“. Актуализация на бюджета – невъзможна

Държавата минава в режим „икономии“. Актуализация на бюджета – невъзможна

Актуализация на бюджета на този етап е невъзможно да бъде разработена, приходите са изключително напрегнати, не очакваме преизпълнение в края на годината, а двете приходни ведомства трябва да положат максимални усилия, за да съберат заложеното в бюджетната рамка за тази година. Ресурси за осигуряване на някои непредвидени разходи ще се търсят чрез преструктуриране на заложени разходи и икономии. Това заяви служебният финансов министър Росица Велкова на брифинг днес.

Поводът за него, както обясни тя, са твърдения в общественото пространство, че съществуват значителни възможности в тазгодишния бюджета, от които да се финансират непредвидени разходи като енергийни помощи например и дори увеличаване на доходите. Тези твърдения се позовават на излишъка в бюджета към 31 юли от 1,5 млрд. лв., но това в никакъв случай не е нещо необичайно и винаги трябва да се представя в съотношение с бюджетния дефицит, обясни министър Христова. Тя отхвърли и друга лансирана теза в публичното пространство, че има финансови резерви за реагиране при непредвидени разходи и планиране на енергийни компенсации в капиталовите разходи. Голяма част от тези резерви са европейски средства, които не подлежат на преструктуриране, обясни служебният финансов министър. И предупреди: ако не се предприемат икономии в капиталовите разходи и се запазят настоящите политики, залегнали в бюджета, догодина дефицитът може да надхвърли 11 млрд. лева. Това ще се равнява на 6,8% и означава реален риск от влизане в процедура за свръхдефицит, което отдалечава страната ни от приемането на еврото през 2024-та година.

 "Единственият вариант, който считаме, че следва да се използва, това са икономии и преструктуриране на разходите до размера, до които са възможни, за да могат да се финансират приоритетни спешни и неотложни непредвидени разходи", посочи министър Христова.

Тя представи и разработена от екипа ѝ предварителна тригодишна макроикономическа прогноза до 2025 г. с уговорката, че през септември е възможна корекция в поазателите.

Според тази прогноза средногодишната инфлация за 2022 г. се очаква да бъде 12,6 %, а догодина – да се забави до 5,8%. Охлаждането обаче ще дойде главно от свиването на потреблението. "Инфлацията ще се забави заради свиване на потреблението не само в България, но и в ЕС", отчете Росица Велкова.

Прогнозата на финансовото министерство за друг основен макроикономически показател – БВП е да нарасне през тази година с 2,9%, а през следващата година - с 2,2 на сто. Министър Велкова обаче предупреди, че се очаква забавяне на икономическия растеж през третото и най-вече през четвъртото тримесечие на настоящата година.

Според актуализираната фискална програма (КФП) на финансовото министерство дефицитът за 2022 г. ще е 6,2284 млрд. лева (или 4,1 на сто от прогнозния БВП), а за сектор "Държавно управление" се очаква дефицит от 6 на сто от БВП. За 2023 година прогнозата е за дефицит по КФП от 11,3191 млрд. лева (или 6,8 на сто от БВП), а на сектор "Държавно управление" - дефицит от 6,4 на сто.

От гласуваните от парламента 10,3 млрд. лева държавен дълг, досега са изтеглени 1,8 млрд. лева. Това позволява в следващите месеци да се търси ново набиране на дълг на международните и на вътрешния пазар, стана ясно още изказването на служебния финансов министър.

Финансовото министерство на служебното правителство ще разработи базов бюджет за следващата година, в който няма да се залага повишаване на минималната работна заплата, съобщи още Велкова. По отношение на пенсиите, тя уточни, че "са разработени съобразно правилото, което е прието в Кодекса за социално осигуряване, с 12% индексация от 1-ви юли 2023 г."

Коментари

НАЙ-НОВО

|

НАЙ-ЧЕТЕНИ

|

НАЙ-КОМЕНТИРАНИ