Главчев категоричен пред парламента - няма да изпращаме български войски в Украйна

Не може да става дума, че ще бъдат изпращани български войски в Украйна, нито е обсъждана такава тема, нито ще бъде обсъждано, категорично заяви служебният премиер Димитър Главчев по време на изслушване в парламента за позицията на България за срещата на върха на НАТО във Вашингтон.

В позицията няма нищо притеснително, отчетени са националните интереси на България, както и съюзническите интереси, увери той. Текстът на позицията е класифицирана информация, но "за да бъде успокоен българският народ", Корнелия Нинова и Тошко Йорданов поискаха документът да бъде разсекретен или заседанието на парламента да продължи като закрито.

Не можем да обсъждаме секретна информация, обясни Нинова, като отбеляза, че документът е прочетен в секретното деловодство само от 12 депутати. Провеждането на закрито заседание пък би засилило страховете за въвличането ни във война, отбеляза тя. 

Депутатите обаче приеха със 160 гласа "за" предложението на Тошко Йорданов заседанието да стане закрито, тъй като, по думите му документите съдържат "неща, за които няма санкция от Народното събрание, има сериозни съмнения за отказ от национален суверенитет".

Документите няма как да се разсекретят, тъй като съдържат договори с другите страни членки на НАТО, които по дефиниция са секретни, обясниха и Главчев, и служебният министър на отбраната Атанас Запрянов, който също се яви на изслушването.

В позицията няма и мисъл дори за участие на български войски в Украйна, подчерта премиерът и отново повтори, че българската позиция преди срещата не се разминава с тази преди срещите във Вилнюс (2023 г.) и Мадрид (2022 г.).

Той обясни, че основните теми в дневния ред на юбилейната среща във Вашингтон са свързани с подкрепата за Украйна, укрепването на възпиращия и отбранителен потенциал на Алианса, задълбочаване на партньорствата на пакта с азиатско-тихоокеанския регион – Австралия, Нова Зеландия, Япония, Република Южна Корея и др. И цитира  думи на генералния секретар на НАТО Йенс Столтенберг отпреди дни, че е намерен начин да се помага на Украйна така, че да не бъде въвличан целият алианс. "По-голяма сигурност не виждам кой може да внесе", обобщи Главчев.

За подкрепата за Украйна позицията на България се основава на последователните ни национални ангажименти, изразявани на различни нива и формати на Алианса като единствен начин за гарантиране на дълготраен мир в Европа, добави Главчев. Приоритет за България остават политическата и практическата подкрепа за Украйна, подчерта той. Премиерът припомни, че със седем решения на Народното събрание предоставяме широк спектър от мерки за подпомагане на Киев – политически, военни, хуманитарни и възстановителни, като това става без да бъдат нарушавани отбранителните ни способности.

Сред най-важните решения от Срещата на върха във Вашингтон ще бъде създаването на един стабилен и предвидим механизъм за координирането на военната помощ и обучението на украинските въоръжени сили, обясни премиерът. По думите му това решение категорично не въвлича НАТО и България като страна във войната, а води до устойчиво подпомагане на Украйна в изконното ѝ право на самозащита, предаде БТА.

България е за препотвърждаване на подкрепата на НАТО за Киев с военно технически средства, обучение на личен състав извън територията на Украйна, разясни Димитър Главчев. Той увери, че страната ни последователно отстоява и позицията, че финансовият механизъм следва да бъде основан на справедливо разпределение на тежестта между съюзниците, както и на обективна оценка на финансовия еквивалент на приноса. Всичко това следва да бъде разглеждано като задълбочаване на интеграцията на Украйна в НАТО и мост към бъдещето ѝ членство, посочи Главчев.

Успоредно с подкрепата за Украйна съюзниците продължават усилията към по-нататъшно укрепване на възпиращите и отбранителни способности на Източния фланг и увеличаване на технологичната и отбранителна индустриална база, отбеляза още служебният премиер. По думите му страната ни подкрепя „отбранителните планове на НАТО относно участие на съюзни сили в бойните групи на територията на съюзниците от Източния фланг“, което засилва отбранителните способности и гарантира допълнително колективната отбрана. Трябва да запазим нивото на амбиция за изпълнение на решенията от Мадрид и Вилнюс и да гарантираме пълното ресурсно осигуряване на отбранителните планове, да предприемем всички необходими мерки за изпълнението им - това е ключов приоритет за България, каза служебният премиер. По думите му България е напълно ангажирана с укрепване на националната отбрана в рамките на колективната отбрана на НАТО и се фокусира върху модернизацията на въоръжените си сили. Споделяме необходимостта и от нарастване на разходите за отбрана, каза Димитър Главчев. Ключов резултат от Срещата на върха трябвало да бъде подновеният ангажимент за инвестиции в отбраната. България ще изпълни ангажимента си за увеличавана на разходите за отбрана до 2% от брутния вътрешен продукт, с перспектива за допълнително увеличение в следващите години, добави още служебният премиер.

В контекста на отбелязването на 20 години от членството ни в Алианса и 75 години от създаването му страната ни остава верен и надежден партньор за общата политика на сигурност на Североатлантическия пакт, увери той.

Главчев каза още, че след като е видял, че в НС няма единна позиция, е направил най-естественото – да покани държавния глава и върховен главнокомандващ, натовски генерал, да бъде ръководител на делегацията. Защо той отказа, вече е негово лично мнение, така или иначе вече имаме състав на делегацията, тя ще пътува в понеделник и ще се върне в петък, допълни служебният премиер.