Докладът на САЩ за България сочи проблеми с корупцията, съдебната власт и полицейския произвол

Корупция, полицейски своеволия, проблеми с независимостта на съдебната система, ролята на Петьо Еврото в нея, натиск вържу журналистите Атанас Чобанов и Димитър Стоянов - това са част от констатациите на доклада за България на Държавния департамент на САЩ за правата на човека за 2023 г.

Корупцията, неефективността и липсата на отчетност са сериозни проблеми, засягащи независимостта и безпристрастността на съдебната власт, отбелязва докладът. Независимостта на съдебната власт е компрометирана и общественото доверие в съдебната система остава ниско, тъй като магистрати са били податливи на политически натиск. За пример е посочена ролята на бившия следовател Петьо Еврото в нея. Бившата съпруга на Петьо Петров-Еврото - Любена Павлова в интервю твърди, че Петров е оказвал влияние върху прокурори чрез подкупи и търговия с влияние, изнудване и стимули за кариерно развитие. Това е посочено като пример в доклада на Държавния департамент. Според Павлова високопоставени държавни служители са знаели за дейността на Петров и също са участвали

В частта си за полицейското насилие, докладът изтъква, че приблизително всеки четвърти задържан или 27 % е претърпял насилие при ареста. Данните са взети от доклад на „Българския хелзински комитет. Като примери са посочени акцията на полицията в нощен клуб в Пловдив през май миналата година, когато клентите са били принудени да се събличат, прекомерна употреба на сила срещу протестиращи на 16 ноември миналата година и освобождаването на зам.-директор на столичната полиция заради това, както и данни на депутатът Тошко Йорданов за спрашване на протестиращи миньори.

По отношение на корупцията се цитира проучване на Базелския институт за управление, публикувано през май. Според него съдебната система, системата на общественото здравеопазване и полицията са най-засегнати от корупцията. Като положителна промяна е отчетено създаването на механизъм за отчетност на главния прокурор и неговите заместници.

В доклада си от юли Европейската комисия посочва, че новото законодателство е положителна стъпка, но отбелязва „продължаващ проблем“ с ниска ефективност на разследванията и слаба ефективност в наказателното преследване и окончателни присъди в случаи на корупция на високо ниво, изтъква докадът на Държавния департамент. Според него, ЕК твърди, че има сериозни правни пропуски по отношение на интегритета на хората, назначавани на висшите изпълнителни длъжности.

Данните в доклада на Държавния департамент цитират Световния индекс за свобода на пресата за 2023 г. на „Репортери без граница“. Според него сплашването от политици, както и административния и съдебен натиск срещу издатели и журналисти са определени като обичайна практика в България.

През април Асоциацията на европейските журналисти (AEJ) съобщи за шест граждански дела, всяко за 10 000 лева (5400 долара), срещу разследващите журналисти Димитър Стоянов, Атанас Чобанов и Николай Марченко във връзка с техни статии, в които се твърди, че има корупционни практики в строителството на пътна инфраструктура, сочи докладът на Държавния департамент.