Държавният департамент на САЩ в нов доклад за България: Сериозно ниво на корупция, незаконни арести и насилие над мигранти

Действията на българското правителството за справяне с корупцията и незачитане на човешките права са "недостатъчни". Това се посочва в новия годишен доклад на Държавния департамент на САЩ за спазване на човешките права в България. 

Докладът се отнася за изминалата 2022 година като в него се посочват както добрите, така и лошите примери от различни области у нас. Сред примерите за незаконни арести е посочено и задържането на бившия премиер Бойко Борисов, бившият финансов министър Владислав Горанов и съветникът по връзки с обществеността Севделина Арнаудова. Тримата бяха арестувани на 17 март вечерта миналата година, но бяха освободи след 24 часа без повдигане на обвинения.

Сред проблемите, които докладът изтъква, са "жестоко" отношение към арестувани хора и мигранти, както и за множество съобщения за корупция в правителството, произволни арести, "сериозни проблеми" с независимостта на съдебната система, "сериозно" ниво на корупция и престъпления срещу малцинствата. 

По въпроса за медийната свобода заключението на американското външно министерство е, че условията в страната продължават да влияят негативно на медийния плурализъм. Посочват се притеснения за независимостта на обществените медии и "недостатъчна редакционна независимост при всички видове медии". Констатира се високо ниво на политическо и икономическо влияние върху медиите в комбинация с високи нива на концентрация на собственост.

Ето част от съдържанието на доклада на Държавния департамент на САЩ за спазване на човешките права в България: 

Незаконни арести и малтретиране в ареста 

През януари неправителствената организация Български Хелзинки Комитетът разпространи проучване сред лишените от свобода, според което 27 процента са претърпели малтретиране по време на задържането и отбелязват, че 24 процента са се оплакали, че са били подложен на физическо насилие в полицейско управление. Проучването отбеляза предполагаемата цел на насилието често е била извличане на информация, получаване на признание или наказване на задържания за предполагаемо престъпление. 

През август Софийският административен съд потвърди решението на Софийския окръжен съд, че бившият премиер Бойко Борисов, бившият финансов министър Владислав Горанов и съветникът по връзки с обществеността Севделина Арнаудова са арестувани незаконно. През април Софийският районен съд постанови, че властите не са успели да съберат „нито едно добро доказателство за съучастието на обвиняемия в предполагаемото престъпление“. На 17 март полицията арестува тримата като част от разследване за изнудване, но ги освободи след 24 часа без повдигане на обвинения.

Зачитане на гражданските свободи и медийната свобода

Конституцията и законът предвиждат свобода на изразяване, включително за членове на пресата и други медии и правителството като цяло уважи това, се посочва в доклада. Продължават обаче опасенията, че корпоративният и политически натиск, неефективната и корумпирана съдебна система и непрозрачно правителствено регулиране на ресурсите, предназначени за подпомагане на медиите (включително фондовете на ЕС), сериозно увредиха медийния плурализъм.

През март Amnesty International заяви в своя доклад за състоянието на правата на човека по света, че "медийната свобода продължава да се влошава, а журналистите и независимите медии, които разследват престъпления и корупция, са изправени пред чести заплахи и клеветнически кампании, включително от държавни служители". 

"Репортери без граници" (известни с френския си акроним RSF) заявиха в своя Световен индекс за свобода на пресата за 2022 г., че редакционната независимост на обществените медии е засегната от назначаването на политически обвързани членове на регулатора на електронните медии, докато частните медии са повлияни от техните собственици „интереси в регулирани сектори“. Според RSF медиите са "почти изцяло зависими от приходите от реклама", докато националните и европейските фондове, които са предоставени за подкрепа на медиите, са разпределени по непрозрачен начин. 

През юли Центърът за медиен плурализъм и медийна свобода издаде доклад, който идентифицира значителни рискове за медийния плурализъм, включително високо ниво на политическо и икономическо влияние върху медийния пазар, съчетано с високи нива на концентрация на медийна собственост. Докладът също така изброява "нарастващата загриженост" относно състоянието на независимостта на обществените медии, недостатъчната редакционна автономия във всички видове медии, както и постоянните проблеми с независимостта и устойчивостта на местните и регионалните медии и проблематичния достъп до медии за членове на расови и етнически малцинства групи, жени и хора с увреждания.

В Световния индекс за свобода на печата за 2022 г. "Репортери без граници" критикува властите за нежеланието им да разследват заплахи и физически нападения срещу журналисти, които организацията смята за постоянен проблем, особено за журналистите, работещи извън столицата.
В края на годината продължава делото срещу Бисер Митрев и братята Георги и Никола Асенови за нападението и тежкия побой на известния разследващ журналист и главен редактор на в. "168 часа" Слави Ангелов през 2020 г.

В изявление от 16 септември Асоциацията на европейските журналисти протестира срещу предполагаемия натиск от правителството върху журналиста от bTV Мария Цънцарова да разкрие източници, използвани в журналистическата й работа. По-рано през годината Цънцарова разкри публично, че някои членове на ултранационалистическата политическа партия „Възраждане“ са били ваксинирани срещу COVID-19, въпреки че партията им води антиваксинационна кампания. Според жалбата на сдружението полицията е извикала Цънцарова на разпит и е поискала да разкрие източниците си, прокуратурата е образувала досъдебно производство срещу нея, а Комисията за защита на личните данни е образувала производство срещу нея за защита на личните данни. 

Злоупотреба с мигранти и бежанци

Международен медиен консорциум, включително Lighthouse Reports, Radio Free Europe, Sky News, ARD Monitor, Domani, Schweizer Radio und Fernsehen, Le Monde и Der Spiegel, публикува разследващи доклади на 6 и 8 декември, в които се твърди, че граничната полиция е простреляла и ранила сериозно сирийски мигрант, преди той да пресече границата от Турция, и че граничната полиция е държала мигранти, задържани на границата с Турция, в неофициални килии за задържане при унизителни условия, преди да ги депортира във военни камиони.

Към 12 декември МВР отчете 162 340 опита за нерегламентирано влизане в страната през границата, при които граничните власти са задържали 4585 лица.

През май Human Rights Watch обвини властите в "побой, грабежи, събличане и използване на полицейски кучета, за да атакуват афганистанци и други търсещи убежище и мигранти, след което ги бутат обратно в Турция без официално интервю или процедура за убежище".

БХК отбелязва 1681 случая на 23 742 лица, за които се твърди, че са нарушени права в граничната зона през първата половина на годината. 

Избори и политическо участие 

Страната проведе избори за Народно събрание на 2 октомври. Делегация наблюдатели на Парламентарната асамблея на Съвета на Европа (ПАСЕ) и Службата за демократични институции и права на човека (ODIHR) на Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа (ОССЕ) описаха изборите като състезателни и зачитащи основните свободи, но отбеляза, че "твърденията за купуване на гласове и натиск върху избирателите са повлияли отрицателно на части от процеса". Служебното правителство взе мерки за предотвратяване на купуването на гласове.

Корупция и липса на прозрачност в управлението

Въпреки че законът предвижда наказателни санкции за корупция от длъжностни лица, правителството не прилага закона ефективно и се съобщава, че служители във всички клонове на правителството са участвали в корупционни практики безнаказано. През годината имаше множество съобщения за корупция в правителството, се посочва в доклада. 

В доклада си от юли Европейската комисия отбеляза постоянната липса на "солидна история на окончателни присъди в случаи на корупция на високо ниво". През януари Transparency International България коментира, че докато законът като цяло е в съответствие с международните стандарти, властите не са успели да въведат административни и корпоративни стандарти за управление, основани на прозрачност, отчетност и почтеност. Според неправителствената организация "Антикорупционен фонд" наказателното производство, водено от властите, не е било адекватно за справяне с действителното ниво на корупция в публичния сектор, което е прикрило реалния мащаб на корупцията на високо ниво. 

Прокуратурата съобщи, че е образувала 956 досъдебни разследвания за корупция и свързани с нея престъпления през 2021 г., съставила е 342 обвинителни акта, включващи 425 лица, и 288 присъди. През юли Антикорупционният фонд съобщи, че от 49 разследвания срещу високопоставени бивши министри, заместник-министри, народни представители, магистрати, кметове и областни управители, които е наблюдавал през предходните шест години, три са довели до присъди, а 14 - до оправдателни присъди. 

През юни зам.-министърът на земеделието Иван Христанов каза в телевизионно интервю, че "бивш политически лидер" се е обърнал към него с предложение да му плаща 500 000 лева (272 960 долара) на месец, ако се увери, че Евролаб 2011 може да възобнови работата на своя частен фитосанитарен контрол лаборатория на границата с Турция. През май правителството премахна Eurolab 2011 от граничния контрол, цитирайки
подозрения за фалшифицирани процедури за контрол и предполагаема корупция, които са измамили публичните средства с до един милиард лева (545,92 милиона долара). През юли Христанов обяви, че преди това е сигнализирал на полицията за нарушения на Eurolab 2011. Също през юли Върховният административен съд възстанови граничната дейност на компанията с аргумента, че правителството не е предоставило солидни аргументи за анулиране на договора. 

Хора с увреждания 

Хората с увреждания не са имали достъп до образование, здравни услуги, обществени сгради и транспорт наравно с останалите, се посочва в доклада. Законът защитава правата на хората с физически, умствени, интелектуални и сензорни увреждания, включително техния достъп до здравни услуги, образование, работа, жилище, обществена инфраструктура, транспорт, спортни и културни събития, обществени и политически събития, съдебната система, и други услуги, но правителството не е приложило ефективно тези разпоредби.

Законът предвижда включването на езика на знаците в училищната програма и правото на устен превод в публичните администрации, болниците и в рамките на съдебната система. 

На 5 януари обаче вестник "Дума" съобщи, позовавайки се на информация от Агенцията за социално подпомагане и Съюза на глухите, че правото на безплатен превод на жестомимичен език не е спазено на практика, тъй като не е имало кандидати да предоставят такава услуга поради правителствено решение от септември 2021 г., което определя тавана на таксите за жестомимичен превод на 10 лева (5,45 долара) на час.

Права на работниците 

Законът предвижда правото на работниците да създават и да се присъединяват към независими профсъюзи, да водят колективни преговори и да провеждат законни стачки. Законът забранява дискриминацията на профсъюзите, предвижда работниците да получават до шест месечна заплата като компенсация за незаконно уволнение и предвижда правото на служителя да поиска възстановяване на работа при такова уволнение. Работници, твърдящи за дискриминация, основана на синдикална принадлежност, могат да подават жалби до Комисията за защита от дискриминация. Според Конфедерацията на независимите синдикати, въпреки конституционното признаване на правото на сдружаване, законът не го защитава, което пречи на страните в спора да търсят защита в административния съд.

Има някои ограничения на тези права. Законът забранява на служители от МВР и съдебната система да членуват в национални синдикални федерации. Когато работодателите и профсъюзите постигнат колективен договор на секторно ниво, те трябва да получат съгласието на министъра на труда за разширяването му, така че да обхване всички предприятия в сектора. Законът забранява на повечето държавни служители да участват в колективно договаряне. Законът забранява стачкуването и на служители на Министерството на отбраната, Министерството на вътрешните работи, Държавна агенция "Разузнаване", Националната служба за охрана, съдилищата, прокуратурата и следствените органи. Тези служители могат да заведат правителството в съда, за да осигурят надлежен процес за защита на правата си.

Законът дава право на стачка на други държавни служители, с изключение на висшите държавни служители, ако най-малко 50 процента от работниците подкрепят стачката. Законът ограничава и възможността на транспортните работници да организират административната си дейност и да формулират своите програми. Профсъюзите заявиха, че законовите ограничения на правото на стачка и липсата на наказателна отговорност за работодатели, които злоупотребяват с правото на сдружаване на своите работници, противоречат на Конституцията.

Властите не винаги са зачитали свободата на сдружаване и правото на колективно договаряне. Профсъюзите продължават да съобщават за случаи на обструкция от страна на работодателите, тормоз, сплашване и неравностойно третиране на синдикални лидери и членове. Профсъюзите също обвиниха някои работодатели, че договарят условия, подобни или по-добри от тези, съдържащи се в съответния колективен трудов договор с отделни работници, за да подкопаят синдикализма и да обезсърчат членството в профсъюз.

По данни на КНСБ само 28 на сто от предприятията са имали колективни трудови договори. Националният синдикат "Защита" твърди, че някои работодатели, като общинската транспортна фирма "Бургасбус", предпочитат членството в определени профсъюзи, като включват в колективния си трудов договор предимства като по-голямо обезщетение при пенсиониране за синдикален стаж.

Забрана на принудителния или задължителен труд 

Законът забранява и криминализира всички форми на принудителен или задължителен труд, но правителството не прилага закона ефективно. Правителството не разполагаше с ресурси, за да се справи с нарастващия брой случаи на принудителен труд. Освен това инспекторите по труда нямаха законови правомощия и достатъчно обучение, за да идентифицират и преследват случаи на принудителен труд.

НПО разкритикуваха институциите в страната, че не успяват да идентифицират и преследват случаите на тежка трудова експлоатация, като твърдят, че правителството вместо това се фокусира върху нарушения на трудовото законодателство, които водят до административни санкции.

Има някои съобщения за семейства и престъпни организации, подлагащи деца на принудителен труд. Жертвите на трудов трафик често са от ромски произход, особено ромски деца, или от селските райони.

Законът забранява всички най-лоши форми на детски труд. Законът определя минималната възраст за наемане на работа на 16 години и минималната възраст за опасна работа на 18 години. За да наемат деца под 18 години, работодателите трябва да получат разрешение за работа от правителствената Главна инспекция по труда. Работодателите могат да наемат деца под 16 години със специални разрешения за лека работа, която не е опасна или вредна за развитието на детето и не пречи на образованието или обучението на детето.

Правителството ефективно прилага законите за детския труд. Наемането на деца без разрешение за работа е криминално престъпление, но не е тежко престъпление и се наказва с лишаване от свобода до една година или глоба. Наказанията за най-лошите форми на детски труд обаче са съизмерими с тези за други тежки престъпления.

От Главната инспекция по труда отчитат близо 50 процента ръст на легалната заетост на деца през годината. През 2021 г. инспекторатът е разкрил 214 случая на работа на деца без предварително разрешение, което е близо 19 процента повече от 2020 г. Последната национална програма за превенция на насилието и малтретирането на деца изтече в края на 2020 г. и не е подновена до края на годината.

НПО продължиха да съобщават за експлоатация на деца от организираната престъпност, по-специално за търговска сексуална експлоатация, джебчийство и разпространение на наркотици. Децата, живеещи в уязвимо положение, особено ромските деца, са били изложени на вредна и експлоататорска работа в неформалната икономика, главно в селското стопанство, строителството, хотелиерството и сектора на услугите. 

Приемливи условия на работа, безопасност и здраве при работа

През септември правителството увеличи официалната линия на бедност с 22 процента. Профсъюзите твърдяха, че правителствената методология за определяне на линията на бедността отразява ситуацията с доходите с двегодишно закъснение и настояха правителството да повиши официалната линия на бедност с 30,9 процента спрямо предишното ниво. КНСБ разкритикува законовата разпоредба, позволяваща изчисляване на работното време с натрупване за 12-месечен период, като твърди, че работодателите злоупотребяват с нея, за да прикрият неплатен извънреден труд. 

Условията в сектори като строителството, минното дело, химикалите и транспорта продължават да създават рискове за работниците. Броят на трудовите злополуки, регистрирани през първите шест месеца на годината, се е увеличил със 7 процента спрямо същия период на 2021 г. Нарушенията в търговията на дребно са най-честата причина за трудови злополуки. Правителството стриктно прилага закона, изискващ от компаниите да извършват оценки на риска за здравето и безопасността при работа и да приемат мерки за премахване или намаляване на идентифицираните рискове.

Приблизително 94 процента от компаниите, проверени през 2021 г., са имали такива оценки на риска, а 98 процента от тях са имали програми за премахване на идентифицираните рискове.

Към октомври е имало общо 56 смъртни случая, свързани с работата през годината в много сектори на икономиката, в сравнение с 47 смъртни случая през същия период на 2021 г. 

По данни на Главната инспекция по труда нарушенията на Закона за работната заплата, работното време и извънредния труд са 36% от всички нарушения. През 2021 г. Главната инспекция по труда отчете, че случаите на неизплатени заплати са намалели с 35,5 на сто спрямо предходната година.

През 2021 г. инспекторите по труда са принудили работодателите да изплатят близо четири милиона лева (2,18 милиона долара) от установените седем милиона лева (3,82 милиона долара) неизплатени заплати.

Целия доклад можете да прочетете ТУК.