Гълъб Донев: Ще приложим дългосрочни мерки за свиване на бюджетния дефицит

Управляващите няма да бързат да прилагат мерки като повишаване на данъците, които имат краткосрочен характер, а ще приложат дългосрочен подход за свиване на държавните разходи, така че бюджетният дефицит да бъде в необходимите норми и в бъдеще. Това стана известно от думите на вицепремиера и финансов министър Гълъб Донев в предаването "Панорама" по БНТ.

Според Донев оценката на състоянието на публичните финанси е реалистична и не е опит да се прехвърли вината на предходните управляващи, тъй като когато става дума за бюджет, важното е дали има налични пари, или няма.

"Пари в момента в държавната хазна няма", каза той, добавяйки, че това е ситуацията, която новото правителство заварва.

По думите му въпреки че икономиката нараства с добри темпове, тя не може да достигне темпа на растеж на разходите.

"Приходите не могат да догонят разходите и затова се получават тези дефицити в държавната хазна, в държавния бюджет. Когато харчим безотговорно, се получава този дефицит. А дефицитът е такъв, какъвто го обявих преди няколко дни – 7,4 процента при действащи политики. Тоест без да бъдат предприети мерки за консолидиране, за намаляване на разходите", каза той.

Донев посочи, че когато Европейската комисия (ЕК) обявява някоя държава в свръхдефицит, обикновено задава мерки, които съответната страна трябва да предприеме, за да свие нетните разходи.

По думите му за разлика от оценката на ЕК за дефицита за 2025 година, при оценката за дефицита за настоящата 2026 година ЕК не е разполагала с данни.

"Затова има и тези разминавания между нейната оценка от 4,1 процента дефицит от брутния вътрешен продукт за 2026 година и нашата оценка, която е реална и се базира на изчисленията на приходите в бюджета и съответно съпоставката с разходите – 7,4 процента", каза той.

По отношение на препоръката на ЕК за промяна на плоския данък у нас, Донев заяви, че вдигането на данъците е най-лесната мярка, когато се цели свиване на бюджетния дефицит.

"Нека видим какви други мерки могат да бъдат приложени, така че да достигнем до едно устойчиво намаляване на разходите в държавния бюджет. Има такива мерки", каза той, посочвайки, че вече е започнало обсъждането на такива мерки с работодателските организации и синдикатите.

Донев заяви, че разходите за заплати, пенсии и социални плащания оформят 76 на сто от разходната част на бюджета, а разходите за инвестиции възлизат едва на 24 на сто.

"За последните години заплатите в България са нараснали с близо 30 процента – най-бързото нарастване в Европейския съюз. Пенсиите също растат бързо за този период, а в същото време икономиката, която расте с по-умерени темпове, не може да покрие този изпреварващ разход", каза той, посочвайки, че именно поради това ЕК препоръчва най-бързата мярка за справяне със ситуацията под формата на вдигане на данъците.

Според Донев обаче управляващите могат да приложат други по-дългосрочни мерки, които да доведат до устойчиво намаляване на разходите, така че да се предотврати възможността за високи дефицити в бъдеще.

"Затова не бързаме с вдигане на данъците. Ще се приложат мерки, които да задържат темпа на нарастване на работните заплати, на социалните плащания“, каза той, подчертавайки, че пенсиите на пенсионерите няма да бъдат пипани, като при най-уязвимите групи няма да има замразяване на доходите.

Донев заяви, че по принцип иска да постигне балансиран бюджет за 2026 година, но реалността и дали може да се постигне, е друг въпрос.

"Ще направим комплекс от мерки, които да доведат до това да потиснем разходната част на бюджета. Затова работим да приложим мерки както в разходната, така и в приходната част, тоест да намерим мерки, които през приходите, но с дългосрочен характер, да ни гарантират постъпления в бюджета, които да гарантират плащането на заплатите, пенсиите, социалните плащания", каза той.

Финансовият министър добави, че ако България сама не приложи мерки за консолидиране на публичните финанси, то на даден етап ЕК ще ни задължи да предприемем действия.

Той заяви, че бюджетът за 2026 година ще бъде консенсусен с цел да се достигне дефицит от 3 на сто, а след време и да се слезе под това ниво.