Георги Георгиев: Не можем да си позволим хаосът от държавата да се пренесе в София

Георги Георгиев: Не можем да си позволим хаосът от държавата да се пренесе в София

Георги Георгиев: Не можем да си позволим хаосът от държавата да се пренесе в София

Георги Георгиев, председател на Столичния общински съвет, ще е част от предстоящата Годишна конференция за строителство и инвестиции, организирана от списание „Мениджър“. Събитието ще се проведе на 6 октомври в Hyatt Regency Sofia. Във връзка с участието му в панела „Еволюция на градската среда” публикуваме интервюто му в брой 8/2022.

- Кои проекти бяха приоритетни в работата ви в Столичния общински съвет през първата половина на годината?

- Приехме амбициозна законодателна програма, която изпълнихме след месеци на интензивна работа. Изработихме изцяло нова тарифна политика за градския транспорт, въведохме и нови стимули за използване му.

Приехме най-мащабната инвестиционна програма за изграждане на тротоари в цялата община – 120 млн. лева ще бъдат инвестирани в близо 700 000 кв. м. За сравнение, сега годишно се ремонтират около 60 000 кв. м. Изготвихме и единни стандарти за обновяване на градската среда - да изглеждат по еднакъв начин тротоарите, пейките, уличните стълбове в определените от нас зони

Одобрихме и наредба за преместваемите обекти. Затегнахме драстично контрола върху поставянето на всякакви будки, павилиони и други. Предвидихме строги санкции и ясен механизъм за контрол – за да не си прехвърлят после топката районните кметове и инспектората.

Изключително горд съм, че предложената от мен програма за изграждане на спортни обекти от федерации и спортни клубове вече дава резултати. Имаме общо 5 спортни зали и спортни комплекса. Процедурите са успешни и започва строителството на повечето от тях – спортна зала в Лозенец на ул. „Люботрън“, два спортни комплекса с футболни игрища и тенис кортове в най-големия район – „Люлин“ и др. Продължаваме със строителството на метрото.

- Какво е финансовото състояние на общината - ще има ли орязване на разходите заради икономическата криза? В каква посока ще бъдат те?

- Не можем да си позволим хаосът от държавата да се пренесе в София. Това е основната ни битка. Цените растат, инфлацията изяжда безпощадно доходите на хората, галопират цените на електрическа енергия и газ. Няма индексация на договорите за строителство, което спира всичко в публичния сектор. Липсва прогнозируемост, стабилност и перспектива. Затова толкова активно искаме адекватни и навременни мерки от държавата, за да не се наложи накрая сметката да я плащат гражданите на София, наред с другите проблеми, с които вече се сблъскват месеци наред.

Иначе, бюджетът на София позволява градът да посрещне трудностите от редицата кризи.

Как може да се промени политиката на децентрализация на капиталите в различните райони в София. В момента има квартали, в които активно се строи, но вместо тези приходи да оставят в тях, се разпределят централно.

Децентрализирани са доста от дейностите. Малцина знаят, че изцяло на районните кметове е предоставено изграждането на детските градини, като са им осигурени средства. На тях са делегирани и голяма част от ремонтите на улиците и  тротоарите, почистването на междублоковите пространства – разликата е в качествата на различните кметове.

Най-пресният пример за децентрализация е нашето решение за програмата за тротоарите - 30% от средствата ще се управляват директно от районните кметове. Не може само с искане обаче, трябва и можене – хората очакват резултати от институциите, а не обяснения кое на кого е задължение, всъщност.

- Как се справят общинските дружества?

- И дружествата са подвластни на поредицата от кризи, но са стабилни. Повечето от тях изпълняват социална функция. Пример е транспортът. Той не може да обслужва само печеливши линии, трябва да осигури на хората достъпност на поносима цена – без значение дали са в Мировяне, в Кътина или в Лозенец.

По отношение на общинските дружества направихме най-много промени и съм щастлив, въведох най-добрите корпоративни практики в общината. Променихме изцяло правилата, по които се управляват фирмите. Ограничихме драстично разпоредителните сделки на ръководствата им, като въведохме изискване за предварително одобрение от общинския съвет. Така се избягва ощетяването и неизгодните сделки и най-вече се създава превантивен, а не последващ контрол.

Избрахме независими членове на бордовете. Те са външни за системата, които са експерти с много опит. И това видимо подобрява работата на дружествата и текущия надзор в предприятията. По моя инициатива ограничихме и възможността изпълнителните директори на най-големите компании еднолично да сключват сделки. Въведохме двойния подпис, тоест само заедно с независимия член на борда могат да представляват дружеството. Това е европейска практика и така драстично затегнахме контрола в Топлофикация, Софийски имоти, ЦГМ и транспортните дружества. Във всеки един момент, в който има дори и сянка на обосновано съмнение, ще се разделят с постовете си тези директори, които не са спазили правилата и не просто нормативните такива, а и добрите бизнес практики.

- Как може да стане по-прозрачна работата на Центъра за градска мобилност и негова тикетсистема?

- Наред с промяната в ръководството, за която разказах, затягането на контрола върху борда на директорите, пътят е ясен – дигитализация. С новата електронна система за таксуване всичко е видимо в реално време, няма как някой да скрие приходи или да потули нещо. Затова инвестирахме толкова в нейното изграждане. Навън тя е удобна за гражданите, а навътре – администраторски погледнато - където има електронна среда, остава диря при корупция или злоупотреба. Защото софтуерът не може да бъде подкупен.

- Възможна ли е нова индексация на цените за пътуване заради цената на газа и електроенергията?

- За да няма поскъпване на цените на билетите ние настоявахме за компенсация от държавата. Не получихме подкрепа от правителството. Но парламентът прояви разум и осигури през актуализацията на бюджета половината от необходимите над 140 млн. лева. Наесен ще поставим отново въпроса за остатъка от дължимата сума. Това са разходи единствено от увеличението на разноските за електрическа енергия на метрото и електротранспорта с 232% и на природния газ с над 330%. Половината автобуси в София са на природен газ.

- Приехте нови правила за преместваемите обекти. Какво включват те? Успя ли общината напълно да премахне незаконните?

- Очаквах съпротива от стопаните, които са недобросъвестни, но подкрепа от тези, които работят по правилата. В крайна сметка градското пространство е на всички. За мен гаранциите за живота и здравето на гражданите е приоритет и компромиси не може да има. Затова наесен ще гласуваме наново текстовете и ще влязат в сила от 1 януари догодина. Дотук са премахнати над 300 незаконни обекта, като нашата цел е да улесним процедурите за това – в момента събарянето на незаконна сграда на няколко етажа и премахването на най-обикновена будка са по една процедура, което е тромаво, неефективно и загуба на много време. На всичко това ние слагаме край с новите правила и резултатът ще е видим за всички.

- В София ускорено изчезват сгради паметници на културата. Какво трябва да се направи, за да се спаси архитектурното наследство на столицата?

- Да се осигурят от държавата средства и щатни бройки за експерти в звеното, което отговаря за това – Националния институт за недвижимо културно наследство. Десетина души отговарят за опазването и процедурите за хиляди сгради в цялата страна. Всички виждаме до какви безобразия води това.

Още по поставените теми ще научите по време на предстоящата конференция. Програма информация за участниците и безплатна регистрационна форма ви очакват ТУК.

Основен партньор на събитието: Артекс

С подкрепата на: Allterco, Shelly, BLD, Райкомерс Конструкшън, MPass, Технопанел, Техногипс, Техносим, G.P. Group, Antre

Институционални партньори: Столичен общински съвет, Камара на строителите в България, Германо – Българска индустриално търговска камара, Френско – Българска индустриална и търговска камара, Българска стопанска камара

Медийни партньори: Българска национална телевизия, dir.bg, Dnes.bg, BloombergTV Bulgaria, Инженер.БГ, вестник Строител, СтройИнфо

Коментари

НАЙ-НОВО

|

НАЙ-ЧЕТЕНИ

|

НАЙ-КОМЕНТИРАНИ