Вече е в ход охлаждане на жилищния пазар

Вече е в ход охлаждане на жилищния пазар

Вече е в ход охлаждане на жилищния пазар

Високата инфлация е резултат от процеса на разделяне на европейската икономика от тази на Русия, казва Кристофор Павлов, главен икономист на УниКредит Булбанк от 2005 г. Той е ръководител на екипа за икономически проучвания на банката, който действа като малък мозъчен тръст в самата банка и има за цел да способства за подобряване на процеса на вземане на решения. Кристофор Павлов ще бъде участник в първия панел на предстоящата „Годишна конференция за строителство и инвестиции“ на списание „Мениджър“, която ще се проведе този четвъртък, 06.10.2022г., от 13:00ч. в Hyatt Regency Sofia.

- Г-н Павлов, какви са очакванията ви за икономиката на България да края на тази и през следващата година?

- Икономистите на УниКредит очакваме плитка и краткотрайна рецесия в Еврозоната и ЦИЕ в края на тази и началото на следващата година. Същата съдба ще има и България. Основната причина да очакваме икономиката да се забави е инфлацията. Смятаме, че инфлацията ще остане висока не само през 2022, но и през 2023 г., като това най-вече ще се дължи на високите цени на енергия и храни, които постепенно ще се пренасят и върху останалите цени в икономиката. Очакваме инфлацията постепенно да се нормализира в хода на 2024 г. 

Високата инфлация е резултат от процеса на разделяне на европейската икономика от тази на Русия. След края на Втората световна война бяха направени значителни усилия да се изградят множество връзки между икономиките на Европа и Русия. Това беше направено съвсем съзнателно с надеждата, че ако икономиките на Русия и Европа са силно преплетени и зависими една от друга, това ще направи немислимо започването на нова война. Това сработи и в продължение на близо седем десетилетия след края на втората световна война и особено след падането на желязната завеса през 1989 г. Европа се наслаждаваше на мир и просперитет.

За съжаление, Русия сложи края на този модел на функциониране на европейската икономиката с нахлуването си в Украйна. Войната доведе до разкъсването на практика на всички производствени вериги в Европа, които включват и руски компании. Те няма да могат да бъдат възстановени в първоначалния им вид, защото САЩ и техните съюзници ясно декларираха, че искат да поставят Русия в икономическа, технологична и финансова изолация. Това означава, че всички тези производствени вериги или вериги на доставки, ако предпочитате този термин, ще трябва да бъдат изградени по нов начин, като участието на руски компании в тях ще бъде заменено с такова на компании от други страни. 

Това ще бъде болезнен процес, който ще има различна продължителност за различните производствени вериги. Например, Европа вече замени доставките на суров петрол от Русия с други, смятани за по-надеждни източници и цените на петрола започват да се нормализират. Това ще изисква повече време за доставките на газ обаче, тъй като по-голямата част от синьото гориво, което внася Европа е тръбен газ, а изграждането на нова инфраструктура за пренос на газ ще изисква поне няколко години. Но това далеч не е всичко.

До началото на войната с Украйна, Русия имаше важна роля в пазарите на храни, метали, строителни материали и редица други стоки за междинно потребление с ниска степен на преработка. Реорганизирането на всички тези производствени вериги ще изисква време и ще подклажда инфлацията докато приключи. При това икономиките на Източна Европа ще платят по-голяма цена от тези на Западна Европа, тъй като те са по-обвързани с тази на Русия по простата причина, че географски са много по-близо до Русия от тези на Западна Европа. Тъкмо разбирането, че изграждането наново на прекъснатите от войната производствени вериги ще изисква още няколко години, ни кара да очакваме, че инфлацията ще остане висока за по-продължителен период от време.

- Какво означава този макроикономически сценарий за България за сектор строителство?

- На първо място това означава, че строителството ще стане по-скъпо, защото цената на енергията, строителното желязо и редица други суровини, влагани в производствения процес ще се оскъпи. Второ, забавянето на икономиката няма да доведе до някакво значително охлаждане на пазара на труда, според нас, като най-вероятно работните заплати в сектор строителство ще продължат да нарастват с темпове, по-високи от средните за цялата икономика. Не мисля, че това ще доведе до някакво значително увеличение на риска от фалити в сектор строителство, защото маржовете на печалба са големи, а строителните фирми и предприемачите в нови проекти са в силна позиция да прехвърлят по-високите цена на труда и на суровините влагани в производството на строителна продукция на крайните си клиенти. 

В условията на приближаваща се рецесия, важна задача за правителството ще бъде да увеличи инфраструктурното строителство. Това ще изисква да се рестартират големите инфраструктурни проекти, започнати по времето на правителството на ГЕРБ, както и да се увеличи обема на строителството по проектите включени в българския ПВУ. На теория е лесно да се каже, но далеч по-трудно да се направи. Най-общо, ще бъдат необходими две неща. Първо, да се осигурят необходимите допълнителни средства в бюджета за ускоряване на инфраструктурното строителство, което вероятно няма да е лесна задача, защото рецесията ще намалява фискалните приходите и ще води до натиск за увеличаване на бюджетните разходи, за да се помогне на най-уязвите групи от населението. Следователно, далеч не е сигурно, че в условията на забавяне на икономиката правителството ще може да осигури необходимото допълнително фискално пространство за увеличаване на инфраструктурното строителство, финансирано от бюджета. Второ, ще бъде необходимо да се ускори осъществяването на практика на структурните мерки, които са предусловие за усвояване на средствата договорени с ЕС по ПВУ. Това ще изисква да се подобри взаимодействието в работата на изпълнителната и законодателна власт, което предполага, че ще е необходима силна политическа воля и разбира се, много допълнителна работа. 

- Какви са прогнозите ви за пазара на жилища за следващата година?

- Войната и предизвиканото от нея забавяне на икономиката на Европа ще охладят пазара на жилища. Това вече се наблюдава в редица индикатори на българския пазар. Така например, цените на жилищата, обемите на започнато ново жилищно строителство, броя на регистрирани нови сделки, както и брой на новите ипотечни кредити, всички сочат, че вече е в ход охлаждане на пазара. Тази тенденция ще продължат и през следващата година, тъй като икономиката се забавя и търсенето намалява. По-високите цени на кредита допълнително ще охладят крайното търсене на жилища в края на тази и в хода на следващата година. 

В същото време смятам, че строителството на жилища ще остане на близки до наблюдаваните през тази година нива, защото има доста проекти за довършване. Дори при приключване на тези проекти не очаквам някакъв особен спад в обемите на строителството на жилища, тъй като преди приближаващата се рецесия обемите на ново строителство, изчислени с използване на показателя от националните сметки - брутни инвестиции в жилищно строителство като дял от БВП, са приблизително наполовина от стойностите наблюдавани по време на строителния бум от 2006 – 2009 година. Освен това, обемите на строителство на жилища в България през първата половина на тази година, изчислени с използването на същия показател, са трайно по-ниски от тези наблюдавани в други страни от ЦИЕ с повече или по-малко близки до нашите нива на доходи на глава от населението.  

Още по темата ще научите по време на конференцията Безплатната форма за регистрация и присъствие на място Ви очаква ТУК.

Основен партньор на събитието: Артекс

С подкрепата наAlltercoShelly, BLD, Райкомерс Конструкшън, MPass, ТехнопанелТехногипсТехносимG.P. GroupAntre

Институционални партньориКамара на строителите в БългарияГермано – Българска индустриално търговска камараФренско – Българска индустриална и търговска камараБългарска стопанска камара

Медийни партньори: Българска национална телевизияdir.bgDnes.bgBloombergTV BulgariaИнженер.БГвестник СтроителСтройИнфо

Коментари

НАЙ-НОВО

|

НАЙ-ЧЕТЕНИ

|

НАЙ-КОМЕНТИРАНИ