"Хоризонти 2022" - за достойнството, културата и развитото общество - България

Първата галавечер, организирана от списание "Мениджър" под патронажа на президента на Република България Румен Радев, събра бизнес елитът на страната на важен разговор за бъдещето ни като нация

Можем да постигнем развито общество, само ако гледаме на културата като на едно общо пространство – не като география, а като дълбоки пластове и процеси, които се разгръщат в обществото. Това заяви президентът на Република България Румен Радев по време на първата галавечер „Хоризонти“, организирана от списание „Мениджър“. Специален гост-лектор на събитието под надслов „Култура и развито общество“ бе изтъкнатият испански мислител, философ и драматург Хавиер Гома Лансон.

Целта на събитието бе да събере най-влиятелните предприемачи и бизнес лидери в страната, много от които са били финалисти и носители на титлата "Мениджър на годината" от началото на конкурса досега и да покаже как бизнесът и културата у нас могат да работят заедно, за да създадат по-добро общество. Обединяващото културно пространство на такова общество се състои от образование, наука и технологии, отбеляза още в приветствието си към гостите на галавечерта. То кара хората, населяващи една територия да се превърнат от население в народ, в нация. Когато дори един елемент от това пространство е в упадък, то неминуемо влече цялото общество към упадък. Затова трябва да сме много наясно какви са елементите и крехките баланси в изграждане на това културно пространство, така че то да ни води към развито общество“, каза още Радев.

„Технологиите убиват идеологиите“, заяви известният български писател и носител на Наградата за литература на Европейския съюз Георги Бърдаров, който бе модератор на официалната част, включваща лекция и на Хавиер Гома, последвана от дискусия с участието на държавния глава и испанския философ по предварително зададени въпроси от поканените гости на вечерята.

„Живеем в тревожно време, но аз го определям като най-благодатното в човешката история. Всеки ден, минута и секунда ни дава много възможности. Ние сме в епохата на знанието, изкуствения интелект и дигиталните технологии.“, подчерта Бърдаров.

По думите му единствено от нас зависи дали ще изберем пътя на страха от промените или пътя на прогреса и новите възможности. „Аз съм убеден, че през 21 век ще просперират онези общества и бизнеси, които осъзнаят, че днес най-важната инвестиция е в образование култура и човешки капитал. През 21 век основната битка при всички общества ще бъде основно за човешки капитал“, категоричен е той.

„Едно успешно обединено и пълноценно общество се нуждае от преуспяваща и стабилна бизнес екосистема“, заяви издателят на списание „Мениджър“ Александра Мирчева, която даде начало на събитието.

„Създадохме „Мениджър“, за да развием нашето общество и бизнес, както и да подкрепим разширяването на гласа им пред света. За нас е изключително важно да гледаме с положителна перспектива към съдържанието, което публикуваме, и да говорим за прогреса в обществото“, каза тя.

„Изборът на днешната тема е свързан с нашата мисия, която следваме вече 24 години. Вярваме, че едно успешно обединено и пълноценно общество се нуждае от преуспяваща и стабилна бизнес екосистема. По тази причина днес слагаме фокус върху развитието на обществото и културата. Националната култура влияе пряко на нашите управленски отношения и на практиките, с които управляваме човешкия капитал. По подобен начин крос-културните влияния въздействат върху хората, техните възприятия, поведение и очакване за социална справедливост. Именно тук е дълбоко вграден бизнесът, включително участвайки в решаването на сложни морални проблеми, които ни заобикалят“, добави г-жа Мирчева.

„Споделяме едно трудно, но красиво настояще“, отбеляза и специалният гост на събитието Хавиер Гома. “ Поканен съм да говоря пред изтъкнати български бизнесмени, което може да изглежда изненадващо, тъй като имаме малко общи неща, но въпреки това, има едно обстоятелство, което ни обединява. Всички ние принадлежим към страни, които в миналото са били империи, но са престанали да бъдат. Това обстоятелство създава тесни връзки между българите и испанците. Ние сме експерти в това да имаме славно минало, последвало от упадък, както и да споделяме едно трудно, но красиво настояще“, каза той.

По думите му хората от нашите две държави са експерти в това да имат възходи и падения, но най-вече – да оцеляват с достойнство.

В речта си държаният глава Румен Радев заяви, че за него е голямо удоволствие да види пълна зала с хората, които са не просто част от гръбнака на българската икономика, а и които със своята дейност задават в голяма степен посоката и силата на обществените процеси.

„Всичките ни виждания в различни формати досега са били на развитието на бизнеса, технологиите, дигитализацията, на науката на мениджмънта и изкуството на лидерството. Сега изведнъж – култура. Ако погледнем реално на процесите в тяхната цялост, трябва да осъзнаем, че културата е водеща, особено ако искаме да имаме развито общество“, заяви държавният глава.

Той обаче е категоричен, че когато говорим за развито общество и култура, трябва да сме много наясно с дефиницията - какво влагаме в тези понятия.

„Хората на моите години си спомнят как с един изкуствен ентусиазъм ние градихме развито социалистическо общество – по начин, по който не можеха да ни обяснят, но трябваше да го правим“, каза той.

„Много важно е да знаем какво искаме, какво означава развито общество. По какви критерии да сме сигурни, че то е развито. Дали технологиите и макроикономическите показатели, или духовните достижения и моралния прогрес са водещи. Трябва да знаем как може да бъде постигнат баланса между тях. Според мен за да имаме развито общество, то трябва да се характеризира с динамика на обществените процеси и да имаме устойчивост на принципите на демокрацията. Това означава властта в обществото да бъде равномерно разпределена в различни негови слоеве и то да има суверенитета да избира своите управници чрез свободни избори. Да имаме индивидуални права, които заедно с правото на собственост да бъдат гарантирани от основния закон. Да имаме социална защита на най-слабите слоеве. Това според мен са посоките, които трябва да спазваме, когато говорим за развито общество“ добави Радев.

Той заяви, че трябва да имаме ясна дефиниция и за понятието култура. „Г-н Хавиер Гома дава важни определения за култура. Като съвкупност от обществените и колективните традиции и нагласи, които оформят вселената на нашите основни вярвания като общество. Културата като национална гордост, като състояние на духа и като важен инструмент за социализация и цивилизация“, посочи Радев.

„В същото време там има едно много важно предупреждение - културата може да бъде инструмент за господство. Различни среди, както политически, така и икономически, опитват да използват културата като такъв инструмент“, каза още той.

Президентът отбеляза също и че културата може да бъде и инструмент за влияние, особено в бизнеса, защото тя задава нашето ниво на амбиция, нагласи, поведение и консумация.

„Основният елемент в една култура е езикът. Езикът като съвкупност от думи. Напоследък една дума се употребява все по често – кризи. Икономическа, социална, здравна, военна, духовна. Колкото повече говорим за криза, толкова повече трябва да говорим и за културата. От криза се излиза с ясна посока и с единение в обществото. Това единение може да бъде силно, само ако почива на споделени ценности, нагласи и вярвания“, добави Радев. И допълни: културата е част от експорта на една нация, стига тя да знае как да се възползва от нея.

„Много държави имат стратегия за своята културна индустрия. Трябва да осъзнаем, че културата е бързо развиваща се индустрия. Трябва да осъзнаем къде сме ние в това пространство с нашата богата история“, обясни държавният глава.

„Ние сме държава с ограничен ресурс, но имаме две дадености, които трябва да развиваме. Първата е богатството на културните артефакти, а втората - нашите невероятни таланти. На сцената на световната култура на нашите таланти мерят сили с най-големите. Въпросът е ние какви условия им предоставяме, така че да имам бранда България и да се гордеем не само с нашето историческо минало и културно наследство. Трябва да се съсредоточим върху живата култура. Уверен съм, че заедно с вас ще работим да намерим най-добрата формула, така че да има единство в това духовно пространство и да имаме наистина развито общество в България“, добави той.

Специалният гост на галавечерта Хавиер Гома пък обърна внимание, че най-важното в икономиката са стимулите. „Чух тази теза от сина ми, който учи икономика. Това означава, че държавата трябва да установи система от стимули, за да мотивира хората да се държат рационално и да бъдат социално полезни. Когато ми каза това, аз затвърдих за себе си фундаменталността на философията“, каза Гома.

„Ако икономиката установи система от стимули, то е защото хората имат система от желания, които трябва да бъдат задоволени. Икономиката се стреми да задоволи тези желания, но тя нито ги формира, нито ги създава. Това е задача на културата и по-специално на философията. В този смисъл философията върви преди икономиката“, добави той. Философът дефинира лекцията си пред присъстващите като един опит да се събуди у слушателя желанието за негово достойнство и така един ден удовлетворяването на това желание да мине в категорията на икономически стимул.

„Достойнството е може би най-търпящото развитие философско понятие. То присъства в международни документи, в хартата на Обединените нации, в Декларацията за правата на човека, в различни дебати – за абортите, евтаназията и клонирането. То се намира в правни принципи и в социални каузи като екологията и феминизма. Всеки човек усеща достойнството, но никой не му дава дефиниция“, казва той.

„Моето понятие за достойнството е, че то е едно изключително качество, заради което неговият притежател заслужава уважение. Тъй като всички му дължат уважение, той е в позиция на кредитор, а останалите – в позицията на длъжници“, обясни Гома.

„Достойнството е универсално, щастието – не. Във всеки момент и на всяко място, дори да е невъзможно да е щастлив, човек може да се държи на висотата на достойнството, което носи“, добави философът. Затова, според него отсега нататък светът трябва да приеме, че съществува само една раса – човешката, както и само един морален принцип – достойнството.

„Гражданин е този, който съзнава собственото си достойнство и има съзнание за чуждото достойнство. Той знае как да не проявява неуважение към никого при никакви обстоятелства. Денят, когато желанието да се уважава достойнството на всеки ще се споделя от цялото обществото, икономиката ще установи една система от стимули, тръгвайки от съществуването на тези колективни желания. Този ден културата и икономиката ще съвпаднат. Ползата и достойнството ще си подадат ръка“, добави той.

Гома и президентът Радев отговориха и на въпроси, изпратени от гостите на галавечерта.

„Културата като пазарите за опазване на демокрацията – тук е тясната връзка с държавата“, изтъкна президентът на въпроса „Къде е пресечната точка между държавата и бизнеса?“

„Ако ние допуснем властта да се концентрира в тясно ограничен кръг хора, те ще изземат обществения ресурс и ще го вложат в още повече власт и още по-голямо изземане на ресурси – порочният кръг там се затваря. Именно затова културата е част от запазване на нашето достойнство и самоуважение. Тук трябва да търсим един важен баланс между държава, бизнес, култура образование и наука“, категоричен е Радев.

„Много хора имат претенции за това каква е ролята на държавата в икономиката. Това е вечният въпрос. Говорим съм с хора, които преди ковид кризата казаха: „Стига с тази държава, държавата се меси прекалено и ние не искамr държавата да се меси в нашата дейност“. След като дойде кризата същите хора казаха: „Къде е държавата? Държавата е длъжна да помага!“. Същото е положението с културата, като тук балансът е още по-труден, защото рано или късно всяка една власт ще се опита да присвои културата“, каза Радев.

По думите му обществото и бизнеса трябва да са активни, за да има нужните регулации за постигане на баланс – държавата да подкрепя културата и да поощрява инициативата в култура и нейната самостоятелност. „Тогава ще можем да се развиваме в желаната посока като общество“, добави президентът.

Хавиер Гома пък изтъкна, че вижда обществото и бизнеса като мястото за създаване на богатство чрез въображение, инициатива и интелигентност.

„Това е икономическото място, в което се генерират прогрес и богатство. Държавата пък е място, където богатството се разпределя. Затова тази пресечна точка е като два крайника на едно и също тяло“, заяви той.

Вторият въпрос, който бе насочен само към президента, бе: „Какво не ни достига в България – културата на полиците или културата на инвеститорите?“.

„Аз мисля, че нашето общество трябва да бъде доста претенциозно, защото от културата на всеки един политик, а и човек, зависи доколко неговата дейност ще бъде в интересите на обществото“, каза Радев. „Искам пак да се върна на регулаторната рамка. Не е задължително политиците да бъдат хора на културата и изкуството, но да създадат условия в които културата да се развива в полза на обществото. Ако полиците не успеят да помагат, да не вредят на българската култура“, добави той.

Третият въпрос, отправен специално към Хавиер Гома, бе: „Как медиите да продължат да подпомагат културата и да инвестират в нея, без да са зависими от бизнес структури и да без да стават скучни за демократичното обществото?“.

„Мисля, че един собственик на медия е бизнесмен, който трябва да печели пари. За мен това не е нещо отрицателно. Вероятно така бизнесът трупа богатство и така някои телевизии стигат до целия свят. За мен най-важният момент не е свързан с професионалистът, бизнесменът, политикът или собственикът на медия. За мен най-важният момент е този на гражданина. Ако имахме култура, в която мъжете и жените осъзнават своето достойнство и избират най-добрата фирма, когато си купуват нещо, а когато гласуват – пускат бюлетина за кандидата, който считат за най-добър, то и политиците ще направят необходимото, за да спечелят този вот. Бизнесмените ще направят необходимото, за да продадат своя продукт. Това е моментът, в който сме постигнали гражданство, което е достатъчно мъдро и може да защитава достойнството си“, каза философът.

„Културата на дарителството в България е насочена повече към социални и здравни каузи, като пътят на подкрепа към изкуството и книжовното дело е по-труден. Как могат да се променят нагласите?“ бе четвъртият въпрос към двамата участници в дискусията.

„Аз приветствам дарителството в социалната сфера, като под егидата на президента е инициативата „Българската коледа“. Благодаря на много от вас, защото знам, че сте дарители по тази инициатива. Тя ни дава увереност, че живеем в хуманно общество и че сме се консолидирали около принципа, че ако искаме да се уважаваме като общество, трябва да подкрепяме слабите. Ключът за успеха на тази инициатива е в доверието. То се дължи на прозрачност, експертност и публичност. Според мен е нужна прозрачност и публичност и при културата“, каза Радев.

„Каква би могла да бъде нашата съпротива срещу подкопаването на културните ценности в едно все по-отчуждено общество, потопено в море от кризи? Какъв е полезният ни ход в тази ситуация?“, бе последният въпрос към Румен Радев и Хавиер Гома.

„В криза ние трябва да имаме ясна посока. Посоката се задава от ценностите, а те се оформят от културата и просветата. Изключително важно е да работим за тези ценности. Трябва да има съпричастност“, каза държавният глава.

Всяка истинска култура има устойчивост към несправедливостите, отбеляза на свой ред Хавиер Гома.

„Дори най-ужасяващият роман или снимка на стая, в която е било извършено самоубийство, достойнството винаги е това да устоиш пред несправедливостите“, обобщи той на финала на официалната част. Тя бе последвана от изискана вечеря с четиристепенно меню на фона на музикалните изпълнения на младите таланти – цигуларите Мартин и Александър Зайранови.