България не поставя допълнителни условия към преговорите на Северна Македония за влизане в ЕС

България не поставя допълнителни условия към процеса и преговорите на Република Северна Македония (РСМ) по пътя й към Европа, каза вицепрезидентът Илияна Йотова при откриването на форума „ЕС среща Балканите”, който се провежда в София. Събитието се организира от Европейски либерален форум, партия АЛДЕ и Атлантическия клуб в България.

Във форума участват европейският комисар по разширяването Марта Кос, която е на работно посещение в България, както и правителствени представители на Турция, Румъния, Северна Македония, Босна и Херцеговина, Албания и Черна гора. Присъстват още български народни представители и експерти, предава БТА. 

Йотова подчерта, че двустранните отношения между двете страни не са проблем за това да не започнат преговорите на РСМ към Европейския съюз. Тя отбеляза, че това е теза на „нашите колеги от Република Северна Македония“, както и на някои европейски политици и експерти, които говорят в посока, че процесът е блокиран от двете страни.

„Това, което иска България – ние искаме да се спазват европейските критерии, така както всяка една държава, която е поела по пътя към реалното членство в Европейския съюз, е спазвала тези критерии с цената на много тежки решения и компромиси“, каза още вицепрезидентът.

„Ние продължаваме да смятаме, че не са защитени правата на българите в Република Северна Македония“, заяви вицепрезидентът

Илияна Йотова като отбеляза, че в договорената през 2022 г. в ЕС рамка, въз основа на френското предложение, не са заложени български претенции, а европейски критерии за членство, основният от които е защитата на човешките права. Йотова добави, че рамката е европейски документ, който трябва да се спазва, изпълнява и не може да бъде дописван, отписван, отдалечаван или слаган някъде „на трупчета“. 

Вицепрезидентът изрази позиция, че спирането или замразяването на процеса на разширяване на ЕС ще донесе още повече нестабилност, конфликти и влияние на други сили, враждебни на нас. Тя коментира, че е нужен ясен отговор на въпроса дали искаме страните от Западните Балкани, Украйна, Грузия и Молдова да имат близка и реална европейска перспектива.

Според Йотова дискусията за разширяването не трябва да слиза от дневния ред на европейските институции, като смята, че в момента тя не е един от най-важните приоритети на ЕК и ЕП. Също така добави, че процесът по разширяване трябва да бъде прозрачен и отбеляза, че всяка страна трябва да спазва правилата в преговорния процес.

Илияна Йотова акцентира върху темата дали въпросите на разширяването да се приемат с квалифицирано мнозинство от държавите членки, като отбеляза, че има държави, които се групират, за да променят европейското законодателно и начина на взимане на решения.

„Има няколко теми, за които няма как да се съглася, едната е темата за разширяването“, каза вицепрезидентът.

По думите й, крайната цел на разширяването трябва да бъде силен Европейски съюз, световен лидер наред с останалите, който работи в интерес и за бъдещето на своите граждани. Без присъединяване на Западните Балкани към ЕС, не може да се говори за стабилност и сигурност на Съюза и на континента, посочи тя.

Йотова коментира, че разширяването е преди всичко геополитически процес, демократичен избор, както за приемащите държави, така и за държавите кандидатки, както и инструмент за сила, тежест и влияние на целия ЕС.

Тя отбеляза сложността на процеса и добави, че той предполага отговорни и мъдри решения след внимателен анализ на вътрешното политическо състояние на самия ЕС, вътрешното политическо състояние на държавите кандидатки и външните предизвикателства.

Вицепрезидентът Йотова заяви още, че страните кандидатки за членство в ЕС могат да направят съюза по-силен. „Потенциалът в областта на земеделието и храните, природните богатства, човешкия ресурс ще засили стратегическите предимства на ЕС, ще го направят още по-конкурентноспособен, способен да защитава своите интереси и суверенитет“, каза тя.