КНСБ: 1491 евро са нужни за издръжката на тричленно семейство у нас

828 евро (чиста сума след удръжки и данъци) са необходими за издръжката на човек, който живее сам. За тричленно семейство от двама работещи и едно дете са нужни 1491 евро. Тези доходи растат на тримесечна база спрямо първото тримесечие на тази година с 1,3%, а на годишна база в сравнение със същото тримесечие на 2025 година расте с 6,1%. Това обясни на брифинг главният икономист на синдиката и директор на Института за социални и синдикални изследвания и обучение (ИССИО) към КНСБ Любослав Костов, който представи данните за второто тримесечие на годината.

На годишна база (юни 2026 г. към юни 2025 г.) се наблюдава ръст от 86 евро на издръжката на живота за тричленно домакинство и 48 евро за сам работещ.  Сравнено с юни 2024 г. ръстът е 154 евро за тричленно семейство и 85 евро за сам работещ.  

"Тези данни показват, че нетният размер на настоящата минимална заплата е не повече от 55-60% от нетния размер на необходимата заплата за издръжка. Ако тези средства се пресметнат с осигуровки и данъци, 1067 евро брутна заплата трябва да получава един работещ, за да не е беден и да може да посрещне основните си нужди – храна и битови услуги. В тричленното семейство (двама възрастни и дете до 14 г.) всеки от двамата родители трябва да получава по 961 евро, за да покрие базовите си разходи", обясни Костов. 

От КНСБ правят съпоставка с данните на НСИ относно това колко лица се осигуряват на заплата за издръжка и работят на трудов договор. "Ако изчислим, че 2650 хил души работят на трудов договор и от тях се изключат земеделските производители и самоосигуряващи се, както и хората, получаващи обезщетение за безработица, то милион и половина са лицата, които не достигат 1067 лева за сам работещ, като това е 50,6%", добави той. 

"Наетите на МРЗ и осигуряващите се на МРЗ през май 2026 г. са 28% или 551 000 лица. Данните показват, че 11,3% работят на пълно работно време и са наети на минимална работна заплата - това са 244 хиляди лица. Всички останали 307 хиляди лица работят на 4-дневна работна седмица. Въпросът е дали всички тези лица са част от сивата икономика или реално работят на 4-часов работен ден.  Прави впечатление, че наетите лица на пълно работно време са 2 161 000 души и от тях 51% не получават необходимата заплата за издръжка от 1067 евро за сам работещ. 49% от работещите на пълно работно време получават доход над заплата за издръжка за сам работещ", обясни зам.-директорът на Института за социални и синдикални изследвания и обучение (ИССИО) Виолета Иванова. 

Сред факторите, които влияят на ръста на необходимите средства на издръжка на живот Виолета Иванова посочи природния газ (увеличение с 8,3% на годишна база и с 9,3% на тримесечна база), тока за бизнеса (ръст от 15%), петрола (19,5% на годишна база), общия индекс на цените на производител (17,5% ръст на годишна база).

Изкупните цени на слънчогледа нарастват с 11% годишно, което според нея е сигнал, че ще има увеличение на слънчогледовото олио, след като се изчерпа старата реколта. Тя посочи още, че нехранителните стоки нарастват 6,5% и сега вече са по-скъпи от хранителните стоки, чийто ръст е 5,6%, като това по думите й, се дължи на ръста на цените на транспорта. 

Значителен е темпът на нарастване на цитрусовите плодове - ръст от 21% при портокалите, около 21% при бананите. Пилешкото месо на тримесечна база нараства с около 5%. 

Цените на храните в България поскъпват повече отколкото в останалите страни-членки на ЕС, отчете главният икономист на синдиката и директор на Института за социални и синдикални изследвания и обучение (ИССИО) Любослав Костов. За година от юни 2025 г. до юни 2026 г. зеленчуците у нас поскъпнаха с 11%, докато ръстът в останалите страни-членки на ЕС е 1,1 на сто. Яйцата в България поскъпнаха 10,7%, а в ЕС с 8,3%, поскъпването на дизела у нас е с 30%, а в ЕС - с 19,1 на сто. При рибата увеличението на годишна база е с 6,8% у нас, докато в ЕС е 4 на сто. 

Според данните през 2025 г. България е на ниво 68% от средноевропейските доходи и 91% от средноевропейските цени на храните. 

"Реалната покупателна способност не е нараснала. Номиналните доходи растат. 4,5 пъти е разликата между минималната работна заплата в България (620 евро) и тази в Люксембург (2704 евро)", каза Любослав Костов. 

Главният икономист на КНСБ коментира и „замразяването“ на минималната работна заплата (МРЗ) на сегашната ѝ стойност от 620,20 евро, както е предвидено в бюджета за 2026 г. Той отново настоя, че подобно решение не е трябвало да бъде прокарано през преходните и заключителни разпоредби на проектобюджета. 

КНСБ ще настоява Министерският съвет да възложи на Националния статистически институт да изготви национална издръжка на живота и да я смята периодично, на която ние да стъпим след това при преговорите на минималната работна заплата, обясни пред журналисти синдикалистът. "Не може държавата да отказва да вземе страна, когато има спор между труда и капитала", каза той. 

На въпрос дали започнаха преговори със социалното и финансовото министерство, той отговори, че още не са започнали, но се надяват това скоро да стане. 

"Ние сме готови с нашите предложения и за издръжката на живота, и за механизма за изчисляване на минималната работна заплата, така че когато ни викнат, веднага влизаме на преговори", каза Любослав Костов. По думите му, ако текстът за механизма на МРЗ (чл. 244 на Кодекса на труда) не беше променен, от 1 януари 2027 година минималната работна заплата трябваше да бъде 700 евро.  

Автор: Анелия Тодорова