Край на депутатската ваканция: Народното събрание започва работа

Народното събрание приключва днес, 23 август, лятната си ваканция. Почивката на депутатите беше определена с решение, прието от парламента на 31 юли 2026 година. При гласуването решението беше подкрепено от 150 народни представители, двама гласуваха „против“, а един се въздържа, предаде БГНЕС.

С решението беше определено лятната ваканция на Народното събрание да бъде от 5 до 23 август включително. Така днес е последният ден от почивката на депутатите.

Първото заседание на 52-рото Народно събрание се проведе на 30 април 2026 г. Към днешна дата, 23 август 2026 г., 52-рото Народно събрание работи от 115 дни. Първото заседание започна с полагане на клетва от новоизбраните депутати, а най-възрастният народен представител Румен Миланов откри заседанието. 

След дебати, управляващите приеха на второ четене държавния бюджет за 2026г., който ще влезе в сила официално от 1 август. Финансовата рамка за годината е на минус с рекордните 7.3 млрд. евро, или иначе казано - 5,7% дефицит.

Максималният размер на новия дълг, който държавата може да поеме тази година, е 10.1 млрд. евро, включително до 3.26 млрд. евро по европейския инструмент на отбраната SAFE.

С особен акцент е отменянето на формулата за изчисляване на минималната работна заплата, която се замразява на 620.20 евро до приемането на нова формула. С 30% се увеличават винетните такси от 1 август. Вдига се и акцизът върху цигарите. Без промяна остават основните данъчни ставки, но се увеличава максималния осигурителен доход и част от минималните осигурителни прагове.

През юни правителството и водещи търговски вериги стартираха съвместния проект „Кошница с грижа“, насочен към постигане на стабилност, предвидимост и социална отговорност в условия на инфлация, чрез осигуряване на устойчив достъп до стоки от първа необходимост и по-голяма прозрачност по цялата верига на доставки – от производителя до крайния потребител.

На второ четене бяха гласувани и промените в Изборния кодекс. Депутатите одобриха машинното гласуване да стане основен начин за упражняване на вота и да бъде създадено обучително звено към Централната избирателна комисия.

С приетите текстове българските граждани в страни извън ЕС вече няма да бъдат ограничавани до максимум 20 секции, а при наличие на съображения за сигурност - например при военни конфликти или липси на достатъчно избиратели, някои секции могат да не бъдат откривани.

Министърът на правосъдието Николай Найденов обяви и че Министерски съвет е приел законопроект за изменение и допълнение на Гражданския процесуален кодекс, с който се въвеждат изискванията на европейска директива срещу „дела шамари”.