Мая Манолова за търговските вериги: Надробиха попарата и оставиха народа да я сърба

Те надробиха тази попара с абсурдно високите цени и сега са оставили българския народ да я сърба. Те са ни лук яли, ни лук мирисали. Това заяви председателят на Комисията за защита на потребителите (КЗП) Мая Манолова в предаването „Тази сутрин“ по повод високите надценки на основни хранителни продукти в големите търговски вериги.

В студиото тя показа млечни продукти и фактури, които според нея доказват значителните разлики между доставните и продажните цени в супермаркетите. Един от примерите е краве масло с доставна цена 1,34 евро и продажна цена 3,79 евро. Според представените от Манолова изчисления надценката без ДДС достига 135%.

„Показвам тези продукти не за българските граждани, защото те много добре знаят, отивайки до касата в супермаркета, какво плащат. Показвам ги за търговските вериги, защото след проверките вчера те заявиха, че такива надценки, такива разлики между доставната и продажната цена при тях няма. Има“, категорична беше тя.

По думите ѝ документите са предоставени от самите търговски вериги при проверките на институциите.

„Тук няма авокадо, няма манго, няма луксозни продукти. Това са основни хранителни продукти“, подчерта Манолова.

Къде отива най-голямата част от парите?

Председателят на КЗП обясни, че проверките са започнали от складовете на търговските вериги и ще продължат по цялата верига на доставки - от производителите и преработвателите до магазините. В тях участват още Българската агенция по безопасност на храните и Националната агенция за приходите. Манолова даде пример с изкупната цена на суровото мляко, която по нейни данни е около 50 евроцента за литър. Тя посочи, че българските фермери работят при изключително ниски изкупни цени, които според нея не са се променили съществено през последните 15 години. По думите ѝ стандартните надценки при преработвателите са между 5 и 15%, докато при някои продукти в търговските вериги достигат и над 100%.

„Българският фермер, този, който отглежда, храни, дои животните, работи на нула надценка. Той буквално е премазан“, коментира Манолова.

Тя твърди, че в определени случаи на българските продукти се поставят значително по-високи оценки, отколкото на сходни вносни стоки. Като пример посочи гауда с 25% надценка и български кашкавал със 125%. Според нея това поставя местните производители в неравностойно положение и влияе върху избора на потребителите.

Глоби до 10% от оборота на търговските вериги

Манолова съобщи, че КЗП вече е започнала 11 производства за необосновано повишаване на цените. При установени нарушения санкциите могат да бъдат между 10 000 и 100 000 евро. Тя уточни, че самият размер на високата надценка не е достатъчно основание за санкция по правомощията на КЗП. Комисията може да санкционира необосновано увеличение на цените спрямо предходен период.

Председателят на КЗП обаче обърна внимание и на разпоредби в Закона за защита на конкуренцията, свързани с нелоялните търговски практики.

Според представеното от нея тълкуване разлика от над 10% в надценките на сходни продукти от различни доставчици може да бъде основание за санкция от Комисията за защита на конкуренцията (КЗК).

„За всяка разлика по-голяма от 10% на един и същи продукт от различен доставчик възможната глоба е до 10% от оборота“, заяви Манолова. Тя даде пример с търговска верига с оборот от 1,5 млрд. евро, при която подобна санкция би могла да бъде значителна.

Манолова уточни, че КЗП вече е предоставила на КЗК документи от проверките, включително фактури за доставните и продажните цени.

„Ето ви доставната, ето ви продажната. На единия, на другия продукт. Има ли повече от 10% разлика? Има повече. КЗК е на ход“, заяви тя.

По думите ѝ, антимонополният орган трябва да провери и дали е налице съвместно господстващо положение на търговските вериги.