МОН обмисля да замени диктовката на НВО за 4 клас с редактиране на текст

Обмисляме диктовката в изпита от националното външно оценяване в края на 4. клас през предстоящата учебна година да бъде заменена със задача за редактиране на текст – основен инструмент за проверка на правописните умения в началните класове. Това съобщи министърът на образованието и науката проф. Галин Цоков по време на национално съвещание с регионалните управления на образованието. Срещата се свиква по инициатива на министъра за координация на подготовката на новата учебна година, информират от МОН. 

Идеята е в последната задача от изпита четвъртокласниците да открият и да редактират думи с правописни грешки – тип задача, която традиционно се използва в обучението в началния етап. По този начин ще се разнообразят типовете задачи, като отново ще се постигат целите за проверка на базовата грамотност в областта на правописа, но без да се налага специално техническо осигуряване или четец в извънредна ситуация. В момента се осъществяват експертни обсъждания и най-вероятно тази промяна ще бъде въведена още от тази година. В зависимост от резултатите ще се прецени трайното ѝ въвеждане, стана ясно по време на заседанието. Наред с това се анализира и нуждата за преразпределение на броя на задачите със затворен, с кратък отворен и с разширен отговор на изпита от НВО в края на 4. клас по математика.

„Промените са в продължение на усилията ни за поставяне на по-голям акцент на изпитите върху измерването на придобити компетентности, а не просто възпроизвеждане на знания“, обясни проф. Цоков.

Целта на МОН е да увеличава броя на задачите, които проверяват практически умения, необходими за живота, както и на такива, които изискват осъществяване на междупредметни връзки.

„Редуването и разнообразяването на задачите ще помогне за по-ефективното прилагане на умения в нова и непозната ситуация, без обучението да се свежда само до подготовка за решаване на определен тип задачи “, каза още той.

По думите му се работи на пълни обороти за изготвяне възможно най-бързо на тези модели за национално външно оценяване, така че те да са готови и учители, родители и деца, да се запознаят с тях.

Следващата важна задача през настоящата учебната година е свързана с провеждането на международното изследване PISA 2025 г., което ще бъде с фокус върху природните науки.

„В тази връзка подготвяме единен инструмент, с който да може да се измерят придобити основни умения в областта на природните науки на учениците от 9. клас. Идеята е чрез решаването на включените в този тест задачи учениците да се запознаят с вида на задачите от изследването“, обясни министър Цоков.

Този инструмент ще бъде от полза и за преподаващите учители, които ще се информират за начина на задаване и на оценяване на такъв тип задачи.

„Обмисля се тестът да се осъществи в електронна среда, като се апробират различни платформи и се потърси обратна връзка от ученици и учители“, каза проф. Цоков.

Тъй като не става въпрос за изпит от национално външно оценяване, ще се даде възможност по преценка на преподаващия учител и по желание на ученика резултатите от всяка от трите части да се впишат вместо резултати от входните равнища – съответно по биология и здравно образование, химия и опазване на околната среда и физика и астрономия.

Друг основен акцент през учебната година ще бъде върху работата по препоръките от одитния доклад на Сметната палата. „Предстои да се подготви анализ на резултатите и ефективността на учебните програми, утвърждавани на училищно равнище от съответните директори, насочени към усвояването на българския език в начален етап, към развитието и усъвършенстването на компетентностите по математика в прогимназиален етап и на тези по природни науки в първи гимназиален етап“, обясни министърът.

Министерството на образованието и науката ще работи и за приемането на държавен образователен стандарт за управление на качеството в образователните институции.

„Подготвихме визията и рамката на този стандарт. Имаме готово предложение, което е обсъдено със социалните партньори на Отраслов съвет за тристранно сътрудничество в системата на предучилищното и училищното образование“, съобщи проф. Цоков.

По думите му в следващите месеци в 40 образователни институции ще се апробира инструментариумът за самооценка на образователните институции, ще се обсъди с педагогическата общност, за да може максимално да се усъвършенства преди приемането му. Според него с утвърждаването на този стандарт ще се реализира изключително важна задача в системата, защото тя ще дава информация за състоянието на всяка институция – дали се отчита напредък, или изоставане, което ще помогне за прилагането на навременни и конкретни мерки на училищно ниво.

Друга задача през предстоящата учебна година ще бъде свързана с начина на финансиране на училищата и детските градини, така че средствата, които получават, да бъдат обвързани с качеството на обучението и добавената стойност в посока на подобряване на резултатите на обучаващите се.

„Това е един от съществените приоритети за промяна в образователната система, която значително ще повиши качеството“, отбеляза министър Цоков.

Разработена е и визия за цялостна промяна на учебните програми към по-голяма рамковост и интердисциплинарност, която в следващите седмици ще се обсъжда с всички заинтересовани страни. „През миналата година актуализирахме учебните програми от 1. до 10. клас, но е необходимо да се направи по-сериозна стъпка за промяна и за създаване на повече възможности за практическо приложение на наученото“, каза министърът.

През месец септември предстои да стартира и проект за разработване на нов модел учебни програми в училищното образование на стойност 800 000 евро.

В заседанието участие взеха заместник-министрите на образованието и науката Наталия Митева, Таня Михайлова и Емилия Лазарова, началникът на кабинета на министъра Наталия Михалевска, директори на дирекции в МОН и представители на регионалните управления на образованието.